Фашизъм

Фашизмът () е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.: „Крайно реакционно политическо течение и форма на управление, които проповядват и осъществяват унищожаване на демократичните свободи, открито терористична диктатура чрез сливане на държавното и стопанското ръководство, съчетана с войнстващ национализъм, шовинизъм и расизъм.“

Повлиян от националсиндикализма, фашизмът възниква в Италия по време на Първата световна война като алтернатива на либерализма, марксизма, анархизма и традиционния консерватизъм. В традиционния политически спектър фашизмът най-често е причисляван към крайната десница, но някои изследователи оспорват коректността на тази класификация.

Фашистите определят Първата световна война като революция, довела до коренни промени в същността на войната, обществото, държавата и техниката – тоталната война и масовата мобилизация на цялото общество разрушават границата между цивилни и военни, в резултат на което се появява „военно гражданство“, чрез което всички граждани са въвлечени във военните усилия. Войната довежда до създаването на силна държава, способна да мобилизира милиони на фронтовата линия и във военната икономика и придобила безпрецедентни възможности за намеса в живота на гражданите. Според фашистите това е направило либералната демокрация излишна – те смятат тоталната мобилизация на обществото в тоталитарна еднопартийна държава за задължителна в подготовката за въоръжен конфликт. За да изпълнява ефективно функциите си такава тоталитарна държава, трябва да бъде ръководена от силен лидер и военизирано правителство. Фашизмът не приема, че насилието само по себе си е нежелателно и гледа на политическото насилие, войната и империализма като на средства за постигане на национално обновление.

Фашистите се застъпват за смесена икономика, чиято основна цел е постигането на автаркия чрез протекционистична и интервенционистична икономическа политика. След Втората световна война малко организации открито се определят като фашистки и наименованието често се използва пейоративно за политически опоненти. Крайнодесните партии с идеологическа близост или исторически корени във фашистките движения от XX век обикновено се описват като неофашистки.

Наименование

Италианската дума fascismo е производна на „фашо“ (fascio), сноп слама, която от своя страна произлиза от латинското fasces („фасции“). Фасциите представляват сноп пръчки около брадва, древноримски символ на властта на гражданските магистрати.

Името „фашо“ се използва от края на XIX век от различни политически организации в Италия, подобни на гилдии или синдикати и имащи различна идеология, най-често лява. Една от тези организации, основана през 1919 година от Бенито Мусолини, става основа на Националната фашистка партия. Фасциите символизират сила чрез единство – отделната пръчка се чупи лесно, докато снопът е труден за чупене.

Основни принципи

Фашистите изповядват идеята за еднопартийна държава и вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, витални и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите. Фашистките правителства забраняват и потискат критиката и опозицията към себе си и към фашисткото движение. Те са противници на класовия конфликт и обвиняват капиталистическите либерални демокрации в създаването на такива конфликти, а комунистите – в експлоатирането им. Фашистите отхвърлят индивидуализма и личния интерес в ненамесата в частни инициативи от страна на капиталистическите правителства. Много фашистки лидери са твърдели, че подкрепят „трети път“ в икономическата политика, който, вярвали те, е по-добър както от буйния индивидуализъм на неограничения капитализъм, така и от суровия контрол на държавния социализъм. Това можело да се постигне с форма на правителствен контрол над браншовете и работническата класа (наричана „корпоративна държава“ от Мусолини). Някои наричат това корпоратизъмТака напр. петте основни теми на фашизма, посочени от Ноел О'Съливан, са: корпоратизмът, революцията, лидерският принцип, месианската вяра и автаркията. В The Fascism Reader от Аристотел А. Калис (Aristotle A. Kallis): „1. Корпоратизъм. Най-важното твърдение на фашизма е, че той сам може да предложи съзидателната перспектива на „третия път“ между капитализма и социализма. В „Моята борба“ Хитлер говори ентусиазирано за 'корпоративната идея на национал-социализма' като за това, което евентуално „ще заеме мястото на пагубните класови борби“; в същото време в типично екстравагантен стил Мусолини декларира, че „корпоративната система е предопределена да стане цивилизацията на двадесетия век.“, докато други не използват този термин за описание на фашистката икономическа система.

След победата над Страните от Оста през Втората световна война и публичността около зверствата, извършени през време управлението на фашистките правителства, терминът фашист започва да се използва като пейоративна дума.

Определение, разпространение, поддръжници В една статия от Енциклопедия Италиана (1932), написана от Джовани Джентиле и приписвана на Бенито Мусолини, фашизмът е характеризиран като система, в която „Държавата е не само властта, която управлява и формира човешката воля със закони и ценности от духовния живот, но и властта, която предава своя завет надлъж и нашир... За фашиста всичко е в Държавата и... нито хората, нито групите са извън Държавата... За фашизма Държавата е абсолютна величина, пред която хората и групите са относителни. “

По време на реч, изнесена на 28 октомври 1925 г. в Болоня, Мусолини изказва следната максима, която резюмира фашистката философия: „Tutto nello Stato, niente al di fuori dello Stato, nulla contro lo Stato“, което в превод означава „Всичко в Държавата, нищо извън Държавата, нищо срещу Държавата“.

Фашизмът е водеща обществено-политическа и икономическа идеология в продължение на двайсет години след края на Първата световна война. Италия се нарежда сред страните победителки във войната, но остава недоволна от Версайската система от договори, включително и заради спора за Далмация. Това, както и предходното ѝ членство в Тройния съюз, в съчетание със стремежа на редица сили и движения в италианското общество ратуващи за по-значима роля на страната в геополитиката, я прави основен противник на установеното статукво след световната война. Допълнително международното положение и ситуация са натегнати от извършената в Русия болшевишка революция, което обстоятелство в съчетание с неуспеха на силите на Антантата в гражданската война в Русия, е експлоатирано максимално от поддръжниците на Мусолини. Благодарение на тези нагласи в италианското общество в началото на 20-те години на 20 век и по пътя на противопоставянето на идеологията на комунизма се стига до похода към Рим и безкръвното завземане на „върховната власт“ от черноризците.

В продължение на двайсетина години през 20. век, т.е. до края на Втората световна война, фашизмът се налага като водеща обществено-политическа и икономическа идеология. Чърчил на обща пресконференция с Мусолини през 1927 година определя със следните думи фашисткото движение: , както и .

Сред водещите аргументи обосноваващи възникването, налагането и експлоатирането на фашистката идеология е концепцията за Третия Рим, т.к. след болшевишката революция новата съветска власт не претендира в Москва вече да е щафетата на световното водачество, въпреки че комунистическата идеология също се бори за световно господство чрез световна социалистическа революция, но по други /неримски/ пътища (революционни), средства (на терора) и мотиви (определяни от повечето изследователи на комунизма като антихуманни).

Роджър Грифин описва фашизма като „род политическа идеология, чието митично ядро ​​в различните му вариации е палингинетика на ултранационализма“.Griffin, Roger, The Nature of Fascism (New York: St. Martin's Press, 1991), p. 27. Грифин описва идеологията като имаща три основни компонента: „(i) мита за прераждането, (ii) популисткия ултранационализъм и (iii) мита за упадък.“.Griffin, Roger, The Nature of Fascism (New York: St. Martin's Press, 1991), p. 201. Фашизмът е „истинска революционна, транскласова форма на антилиберален и в крайна сметка антиконсервативен национализъм“, изградена върху сложна гама от теоретични и културни влияния. Той отличава междувоенния период, в който фашизмът се манифестира в популистката политика на „въоръжена партия“, която се противопоставя на социализма и либерализма и обещава радикална политика, за да спаси нацията от упадък.Griffin, Roger: „The Palingenetic Core of Fascism“, Che cos'è il fascismo? Interpretazioni e prospettive di ricerche, Ideazione editrice, Rome, 2003 AH.Brookes.ac.uk

Робърт Пакстън твърди, че фашизмът е „форма на политическо поведение, характеризиращо се с обсесивна загриженост към обществения упадък, унижение или жертва и с компенсиращи култове на единство, енергия и чистота, в които масовата партия на ангажираните военни националисти, работещи в нелесно, но ефективно сътрудничество с традиционните елити, изоставят демократичните свободи и преследват, с насилие и без етични или правни ограничения, цели на вътрешно прочистване и външно разширяване.“.

Съгласно българската енциклопедия основните характеристики на фашизма са – антидемократизъм, антисоциализъм, антипарламентаризъм, антикомунизъм, национализъм, култ към водача, държавен монопол и регулиране на икономиката, социална демагогия, репресивни форми за контрол и насилие над обществото, външна политика насочена към нарушаване на международното право и военна агресия в други държави.

Италиански фашизъм

Бенито Мусолини създава фашисткото движение на 23 март 1919 г. на заседание в миланската Пиаца Сан Сеполкро. Сред учредителите му са революционните синдикални водачи Агостино Ланцило и Микеле Бианки прераснало в Национална Фашистка Партия.

През 1921 г. фашистите съставят програма, която призовава за:

демократична република разделение на църквата от държавата национална армия нарастващо облагане с данъци за унаследено богатство създаване на корпорации

С развитието на движението някои от тези идеи са изоставени и отхвърлени.

Италианският фашизъм е бил както движение, така и исторически феномен. В много отношения той е враждебна реакция към провала на икономиката от вида laissez-faire и проява на страх от левицата. Тенденциите в интелектуалната история – като рухването на позитивизма и всеобщия фатализъм на следвоенна Европа, също играят роля.

Фашизмът е в известна степен резултат от всеобщото чувство на безпокойство и страх, обхванало средната класа в следвоенна Италия. Този страх идва вследствие на свързаните помежду си икономическо, политическо и културно напрежение. Под флага на тази авторитарна и националистическа идеология Мусолини има възможност да използва страховете относно оцеляването на капитализма в епоха, когато следвоенната депресия, надигането на войнствената левица и чувството за национален позор и унижение след „осакатената победа“ на Италия в ръцете на мирните договори след Първата световна война се наслагват. Тези неосъществени националистически стремежи развалят репутацията на либерализма и конституционализма сред много групи от италианското население. Освен това не е имало достатъчно време за развитие на демократични традиции, които да се вкоренят в младата национална държава.

Същата следвоенна депресия засилва привличането на марксизма сред градския пролетариат, които са още повече лишени от граждански права в сравнение със същия пролетариат, но в други части на Европа. Но страхът от растящата сила на трейдюнионизма, комунизма и социализма се прокарва сред елита и средната класа. В известно отношение Бенито Мусолини запълва политическия вакуум. Фашизмът е „трети начин“ за Италия като последна надежда да се избегне надвисналия колапс на слабия италиански либерализъм, както и да се предотврати комунистическата революция.