Флавий Валерий Аврелий КонстантинНа (латински официалната имперска титла на Константин е IMPERATOR CAESAR FLAVIVS CONSTANTINVS PIVS FELIX INVICTVS AVGVSTVS, Император Цезар Флавий Константин, благочестивият, честитият, непобедимият, величественият. След 312 г. той добавя MAXIMVS („най-великият“), а след 325 заменя invictus („непобедимият“) с VICTOR („победител“), тъй като invictus напомня за Sol Invictus, езическия бог Слънце. (), известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император.
Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 г., с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята.
Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.
През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις – Градът на Константин) и след смъртта на Константин през 337 г. остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.
Ранен живот и възкачване Константин е роден в Наисус (днешен Ниш, Сърбия)www.newadvent.org в римската провинция Мизия на 27 февруари 272 (274, 280 или 282 г.), като син на римския военачалник Констанций Хлор и първата му съпруга Елена. Дъщеря на ханджия, тя има изключително важно влияние в живота на сина си.
През 292 г. съгласно новата държавна система на Тетрархията, Констанций Хлор е избран за младши съуправител на империята с ранг цезар, заедно с Галерий, по решение на старшите императори Диоклециан и Максимиан. Поради това Констанций е принуден да напусне Елена, майката на Константин, за да се ожени за Флавия Максимиана Теодора, дъщеря (или доведена дъщеря) на западноримския август Максимиан. Години по-късно, след смъртта на баща си, Константин I напълно реабилитира своята майка Елена като „августа, майка на цезар“. Теодора ражда шест деца, полубратя и полусестри на Константин, включително Юлий Констанций.
Младият Константин получава военно образование, започва да говори свободно гръцки език и се увлича по философията.Barnes, T.D., Constantine and Eusebius Cambridge, MA and London, 1981 След назначаването на баща му за единия от двамата цезари в Тетрархията през 293 г. Константин служи в двора на Диоклециан в Никомедия. Там той се отличава със силата и ловкостта си, и постепенно става много популярен.
Издигане на власт
През 305 г. и двамата августи, Диоклециан и Максимиан, абдикират и Констанций Хлор приема от Максимиан поста западен август. Въпреки че са налице двама легитимни синове на императори (Константин и Максенций, синът на Максимиан), и двамата са пренебрегнати при предаването на властта. Вместо това източният август Галерий назначава за цезари Флавий Валерий Север и Максимин Дая. Галерий изисква Константин да остане при него като заложник и подмолно се опитва да го убие. През 306 г. Константин напуска с хитрост Никомедия, за да се присъедини към баща си в Галия. Констанций обаче се разболява по време на експедицията срещу пиктите в Каледония и умира на 25 юли 306 г. в Еборак (Йорк). Там военачалникът от алемански произход Хрок и войските, верни на Констанций, незабавно провъзгласяват Константин за август.
Съгласно правилата на Тетрархията включването на Константин във властта е политически акт с несигурна легитимност. Докато Констанций Хлор като август е можел да създаде нов цезар, Константиновите (или по-точно тези на войските му) претенции към титлата август игнорират системата на наследяване, установена през 305 г. Константин иска от Галерий да бъде признат за наследник на бащиния си трон, но Галерий му дава само титлата цезар и повишава Флавий Север в август на Запада. Но това е достатъчно, за да утвърди властта на Константин над териториите, управлявани от неговия баща.
Император на Запада Константиновият дял от империята тогава включва Британия и Галия, германските погранични провинции, Рейнски лимес. Той стои начело на една от най-големите римски войски, разположена по дължината на важната рейнска граница. Галия е един от сравнително богатите региони на империята, който обаче пострадва силно по време на Кризата от ІІІ век. Много райони са обезлюдени, а градовете – разрушени. По време на престоя си в Галия от 306 до 316 г., Константин продължава усилията на баща си за подсигуряване на рейнската граница и възстановяване на галските провинции. Главната му резиденция по това време е Трир.
Веднага след повишаването му в император, Константин приключва британската кампания на Констанций Хлор и се връща в Галия, за да потуши бунта на франките. Друга експедиция срещу франкските племена следва през 308 г. След победата си над франките той започва да строи мост над Рейн при Колония Агрипина, за да установи постоянно укрепление на десния бряг на реката. Нова кампания през 310 г. се налага да бъде изоставена, поради бунта на Максимиан, описан по-долу. Последната война на Константин на рейнската граница става през 313 г., след завръщането му от Италия, в която той отново е победител. В крайна сметка е сключен мир с франките и те стават римски федерати.
Константин успява да постигне стабилност чрез незабавни, често брутални наказателни експедиции срещу бунтуващите се племена, пренасяйки военните действия на тяхната страна от рейнската граница. Повечето от пленените варвари са избивани на арените в игри за забавление на народа. Стратегията се оказва успешна и рейнската граница остава сравнително спокойна през управлението на Константин.
Междуособици и край на Тетрархията При разразилите се вътрешни конфликти в Тетрархията Константин предпочита да остане неутрален спрямо другите страни. През 307 г. августът Максимиан (завърнал се на политическата сцена след абдикацията си през 305 г.) посещава Константин, за да получи подкрепа във войната, която водят той и сина му Максенций срещу Флавий Север и Галерий. Константин се оженва за дъщерята на Максимиан – Фауста, за да затвърди съюза и е повишен от Максимиан в август. Въпреки това Константин не се намесва активно във войната на страната на Максимиан в Италия.
През 307 г. Флавий Север е победен и отстранен, а Италия, Испания и Северна Африка вече са под управлението на Максенций, който обаче няма желание да дели властта с баща си Максимиан. Максимиан се завръща при зет си Константин в Галия през 308 г., след като не е успял да свали от трона сина си. По-късно същата година на конференцията в Карнунт между оттеглилия се Диоклециан, августа Галерий и Максимиан, последният е принуден да абдикира повторно, а Константин е понижен отново до положението на младши цезар, като му е и присъдено и формалното звание filis augustorum (син на августите), заедно с цезара Максимин Дая.
През 309 г. Максимиан се опитва да дойде на власт за трети път и въстава срещу своя зет, докато Константин води кампания срещу франките по Рейнската граница. Бунтът е бързо потушен и Максимиан е убит или принуден да се самоубие в Марсилия. Константин и Максимин Дая са разочаровани от понижаването им в цезар и назначаването на Лициний за август, и впоследствие се обявяват против това решение, самообявявайки се за августи, което в крайна сметка е потвърдено от Галерий в 310 г., след което империята официално има четирима августи. В 311 г. Галерий, последният владетел с достатъчно авторитет, заинтересован от продължаването на тетрархията, умира и системата бързо се разпада. В последвалата борба за власт Константин се съюзява с Лициний, докато Максимин Дая се обръща към Максенций, който все още официално е считан за узурпатор.
Победа над Максенций В началото на 312 г. Константин преминава Алпите със своята армия и напада Максенций. Той бързо завладява Северна Италия с победи при Турин (Торино) и Верона, след което тръгва към Рим. Там той побеждава Максенций в легендарната битка при Милвийския мост на 28 октомври 312 г., в резултат на което става август или император на цялата Западна римска империя.
Преди тази епична битка Константин кара войниците си да сложат на своите щитове това, което според християните е символа лабарум, въпреки че сред историците има противоречия относно това дали този символ има изцяло християнски, древен езически (соларен) или астрономически произход.Elizabeth DePalma Digeser, „The Making of A Christian Empire: Lactantius and Rome“ (London, Cornell University Press, 2000) p. 122 Смята се, че лабарумът и свързаното с него мото „С този знак ще победиш“ (In hoc signo vinces) са се явили като видение на Константин при Сакса Рубра и са вдъхновили преминаването му към християнството.
Влизайки в Рим, Константин се разправя с привържениците на Максенций, но се въздържа от масови чистки. Все пак дава на Сената да разбере, че за него той не представлява никакъв фактор. Едно от първите му действия е окончателно да разформирова преторианската гвардия, останала от миналото. Най-късно оттогава датира неговата политика в интерес на християните – израз на което е превръщането на т.нар. базилика на Максенций и Константин в един от първите официални храмове на християнството. На победителя са присъдени всички отличия и след като празнува триумф и построява в своя чест Арка на Константин, той напуска бившата столица. През следващите години Константин постепенно консолидира военното си превъзходство над своите съперници в разпадащата се тетрархия.
Милански едикт (313 г.) През 313 г. Константин се среща с Лициний в Медиолан, за да затвърдят съюза си чрез брака между Лициний и Константиновата полусестра Констанция. По време на тази среща императорите издават прочутия Милански едикт (или Медиолански едикт), с който официално се прокламира търпимост към християнството в Империята. Срещата е прекъсната, когато Лициний научава, че съперникът му Максимин Дая е преминал Босфора и е нахлул на негова територия. Лициний заминава на изток и побеждава Максимин при Адрианопол, поемайки контрола над цялата източна част на империята.
Войни с Лициний Константин и Лициний остават единствени владетели на Империята и не след дълго Константин започва война срещу Лициний, като на 8 октомври 314 г. му нанася поражение в битката при Цибале, завземайки Панония, Дардания, Мизия и Македония. По същото време (ок. 315) се налага те съвместно да отблъснат нападенията на сармати, готи и карпи по Дунав.
Лициний и Константин се сблъскват отново в края на 316 година, когато Константин настъпва по Виа Милитарис и се установява във Филипопол, а Лициний и цезарът Валент събират войски при Адрианопол. Константин побеждава в последвалата битка при Мардия, след което двамата императори сключват мирно споразумение. Според него синовете на Константин Крисп и Константин II, както и синът на Лициний – Лициний II, са назначени за цезари.