Стефан I Български

Стефан I е висш български православен духовник, софийски митрополитВарненски новини - 09/07/1936, No. 5704, 1 стр. от 1922 до 1948 година и екзарх на Българската православна църква от 1945 до 1948 година. Автор е на множество статии, поучения, слова, речи, книги и други.

Биография Ранни години Роден е на 7 (нов стил 19) септември 1878 година със светското име Стоян Попгеоргиев Шоков в село Широка лъка, кааза Ахъ Челеби. Получава начално и основно образование в родното си място (1886 – 1892), а III клас продължава в село Орехово (1892 – 1893). Завършва Школата за запасни офицери в село Княжево, след това – духовната семинария (1893 – 1896) в Самоков като отличник и първенец на випуска. В периода 1896 – 1900 година работи като учител в близкото до Широка Лъка село Солища. Член е на организирания от Вълчо Сарафов революционен комитет в Широка лъка.

Учи в Киевската духовна академия (1900 – 1904), която завършва със степен „кандидат на богословието“.Выпускники Киевской духовной академии 1823 – 1869, 1885 – 1915 гг. От 1904 до 1907 г. работи като учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1907 до 1910 г. преподава в Цариградската духовна семинария. На 16 (нов стил 29) октомври 1910 г. е подстриган в монашески чин с името Стефан, а три дни по-късно, на 19 (нов стил 22) октомври 1910 г. става протосингел на Българската Екзархия в Цариград. На 8 (нов стил 21) септември 1911 г. йеромонах Стефан е възведен в архимандритско звание.

Сътрудничи на Карнегиевата комисия и комисията по сключване на мира с Турция през 1913 г. През късната есен на 1913 г. архимандрит Стефан, заедно с екзарх Йосиф I се завръща в България и се установява в София, където вече е седалището на Екзархията.

От 1915 до 1919 г. специализира богословие в Женева и защитава докторат във Фрибурския университет, Швейцария. По време на престоя си в Швейцария архимандрит Стефан е член на „Българския съюз“, който има за цел да отстоява българските национални интереси в чужбина и е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната. Владее няколко чужди езика.

Митрополит Софийски През 1921 г. е ръкоположен за Маркианополски епископ, а през 1922 г. е избран за Софийски митрополит. В качеството си на Софийски митрополит той отслужва заупокойната молитва в църквата Света Неделя на 16 април 1925 г., когато там е извършен атентат.

На този пост служи 26 години. Между двете световни войни участва активно в икуменическото движение и представлява Българската православна църква на множество международни конференции. Работи за снемане на схизмата, наложена през 1872 г. на Българската екзархия. Благодарение на активната му дейност и личен авторитет, той успява да издейства Нансеновото съдействие. Става кръстник на широколъшкото читалище „Просвета“, открито през 1934 г., което днес отново носи неговото име.

В средата на 1930-те години митрополит Стефан е активен поддръжник на сближаването с Югославия и в писмо до наскоро отстранения министър-председател Кимон Георгиев от януари 1935 година пише, че тази позиция поставя в опасност живота му. През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод.

Според политолога Антон Тодоров (позовавайки се на четвърти том (стр. 507 – 509) от книгата „История российской внешней разведки“, с редактор съветския и руски учен, дипломат и политик Евгений Примаков) митрополит Стефан е вербуван през 1942 – 43 година от резидента на НКВД и съветник в посолството на СССР в България – Дмитрий Федичкин (агент Яковлев), и започва да предава ценна информация, която има като приближен на царския двор.Екзархът ни шпионирал за СССР през войната. 28.10.2014 г. 24chasa.bg. Това твърдение обаче не се приема еднозначно.СУ „Св. Климент Охридски“, Богословски факултет, Дилян Николаев Николчев, Екзарх Стефан в разработките на държавна сигурност преди и след 9 септември 1944 г. Извадка от автореферат на дисертационен труд за присъждане на научната степен „доктор“, научно направление 2.4. Теология и религия, 2015 г.

Екзарх Български

На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна църква. Като екзарх се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт в Народна република България към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх.

На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско. През следващите години той постоянно боледува. Светият синод му оказва известна помощ, но отказва да му разреши да се върне в София, заявявайки през юни 1952 година, че той „продължава незаконно да се счита Софийски митрополит и екзарх Български“, с което би предизвикал в епархията „редица смущения“.

Екзарх Стефан умира в Баня през 1957 г. Погребан е в главната църква „Успение Богородично“ на Бачковския манастир.

Негови наследници са Любен Николаев (скулптор), синът му Волен Николаев (1954 – 2011, поет и писател) и, като последен наследник, дъщерята на Волен Николаев - Белла Волен – художничка, родена през 1982 г. и живееща във Виена, Австрия.

Памет Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, между които „На път за Дамаск“ (1932), „Българската Църква“ (1932), „Същината на пастирското служение“ (1935), „Религия и наука“ (1937).

Интересът към живота и делото на екзарх Стефан I започва да се възражда през 1990-те години. Появяват се първите публикации за неговата личност в масовия печат, а по-късно и в сериозни научни изследвания. През 1998 г. е отбелязана 120-ата годишнина от рождението му. Името на екзарх Стефан I нашумява във връзка с честванията по повод спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. На своя сесия, проведена на 19 ноември 2001 г., израелският мемориален институт „Яд Вашем“ го удостоява с почетна грамота, медал и званието „Праведник на света“ за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 г. „Името му ще бъде вписано завинаги върху Почетната стена в Алеята на праведните“ в Йерусалим – се казва в грамотата, издадена на 12 март 2002 г.

През 2003 г. в родното му място Широка лъка е открит негов бюст-паметник. На тържествата по този повод присъстват бившият израелски посланик в България Емануел Зисман, както и тогавашният посланик Аврам Шарон, заедно с 43-ма техни сънародници от Израел. Аврам Шарон оценява заслугите на екзарх Стефан с думите: „За българските евреи и за народа на Израел екзарх Стефан е символ на спасението, еманация на българската толерантност. Народът на Израел и евреите по цял свят никога няма да забравят това и ще са винаги дълбоко признателни на своите спасители.“ Животът и заслугите на екзарх Стефан I дават повод на Емануел Зисман в прочувственото си слово да заяви: „Ако хуманизмът беше критерий, България трябваше да приема Европа, а не обратното.“

На екзарх Стефан е наречена улица в София ().

Литература Raikin, Spas. The Communists and the Bulgarian Orthodox Church: The Rise and Fall of Exarch Stefan. – In: Religion in Communist Lands, 1984, Winter, стр. 281 – 291 Калканджиева, Д. Изборът на Софийския митрополит Стефан за екзарх. – Минало, 1995, № 4, стр. 65 – 71 Калканджиева, Д. Българската православна църква и държавата 1944 – 1953. С., Албатрос, 1997, стр. 351 Български екзарх Стефан I. Сборник. Избрани речи, слова, поучения, статии и архипастирски напътствия. [2 доп. изд.]. С., Сиела, 1998, стр. 552 Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003. Волокитина, Т. Съдбата на Екзарх Стефан в контекста на съветско-българските отношения (40-50-те години на ХХ век). – Исторически преглед, 2003, № 5 – 6, стр. 212 – 231. Екзарх Стефан I Български. Документален сборник. Съст. Л. Любенова, Л. Спасов, Р. Пенджекова, П. Карамфилова. С., 2003. Пенджекова, Р. Личността и делото на екзарх Стефан в българската историческа памет. Смолян: Издателство „Отзвук прес“. 2007. 352 с. Пенджекова-Христева, Р. Един забравен ръкопис на екзарх Стефан I Български („Богомилите и Презвитер Козма“ – извороведски и археографски аспекти), Смолян. Издателство:„Съюз на учените в България“, 2011, стр. 156 (книгата се придружава от компактдиск)

Външни препратки Митрополит Стефан отслужва водосвет през 1939 (?) г. (видео)

Бележки

Категория:Предстоятели и патриарси на Българската православна църква Категория:Преподаватели в Цариградската българска духовна семинария Категория:Български духовници от Тракия Категория:Маркианополски епископи Категория:Софийски митрополити Категория:Дейци на ВМОК Категория:Спасяване на евреите в България Категория:Праведници от народите на света от България Категория:Възпитаници на Фрибурския университет Категория:Родени в Широка лъка Категория:Починали в град Баня Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив