Аскания Нова () е най-старият биосферен резерват в Украйна и един от най-старите в светаЛевков, Кр., Аскания Нова, Сп. „География“, бр. 6, 1990. Намира се в южната част на страната, в Херсонска област. Понастоящем е под руска окупация, в резултат на инвазията на Руската федерация в Украйна от 2022 година. В границите на резервата и буферната зона се включват 33 307,6 хектара засушлива целинна степ, от която 11 054 хектара са заети от девствени, необработвани земи със строг резерватен режим, 196,6 хектара дендрологичен парк и 61,6 хектара зоопарк.Биосферный заповедник „Аскания-Нова“ Част от него е и периодично овлажняваната зона „Большой Чапельский под“, включена в списъка на влажните зони към Рамсарската конвенция. Тук се срещат повече от 1000 копитни животни представители както на местната фауна, така и на животни от всички части на света. Степната растителност е запазена в естествен вид. Тук никога не е минавал плугthisisukraine.org, Заповедник Аскана-Нова и за разлика от останалите части на обширната някога степ, районът на Аскания Нова се е запазил в непроменен вид. Руската писателка Наталия Юдина класира резервата сред стоте най-забележителни природни, национални паркове и резервати в света.Наталия Юдина, 100 великих заповедников и парков През 2009 г. той е сред кандидатурите на Украйна за Новите седем чудеса на света.
История На 3 март 1828 г. Николай I продава почти на безценица (по 8 копейки за хектар) земята на Фердинанд Фридрих, херцог на Анхалт-Кьотен. Поради факта, че Фердинанд Фридрих носи титлата херцог на Аскания през 1841 г. мястото било наречено Аскания НоваМ. Т. Янко. Топонімічний словник-довідник української РСР, К., „Радянська школа“, 1973, стор. 16. Поводът за продажбата на земите на Аскания-Нова е молбата на Фердинанд Фридрих отправена през 1826 г. към руското аташе в Лайпциг. Херцогството било заинтересовано от развитието на овцевъдството и обезлюдените степи на Южна Русия се оказали идеално място за това. В същия момент Русия имала нужда от внос на високопродуктивни породи овце на своя територия. На 11 август 1828 г. от Саксония тръгват 25 души с 2286 овце, 2 бика, 8 крави и 8 коня. До Аскания Нова достигат едва 35 овце. Въпреки това обаче поголовието бързо нараства и за няколко години достига 8000 глави. За първите десет години колониалистите били освободени от данък към херцогството. След смъртта на Хенрих фон Анхалт-Кьотен херцогството става владение на херцога на Десау. На 6 октомври 1856 г. под претекст, че е нерентабилна Аскания-Нова е продадена на немския барон земевладелец Фалц-Файн. Синът му Фридрих Фалц-Файн е основател на бъдещия резерват.
През 1874 г. едва 17-годишен младият Фалц-Файн за отличен успех от матурата получава от баща си награда волиера. В нея са отглеждани местни видове птици и животни. Фалц-Файн завършва медицинския университет в Тарту и се дипломира като ветеринарен лекарГлобус Одессы, Фридрих Фальц-Фейн вернулся в Аскания-Нова като постепенно за около 15 години превръща волиерата в аклиматизационен парк. През 1887 г. са донесени и първите бозайници, които започват успешно да се размножават през 1891 г. През 1888 г. са донесени щрауси от Африка и кулани от земите на Туркмения. Резерватът е създаден през 1898 г. в имението на Фалц-Файн като частен резерват под името „Чапли“. Той се отказва от обработка на земята с цел запазване на автентичния характер на района, богат на степни видове растения и животни, благоустроява Аскания Нова като докарва водопровод, електричество и организира богата библиотека. За около две години успява да организира донасянето на различни видове както типични за степите растения и животни, така и видове обитаващи савани и полупустинни местности от различни части на света. Така скоро след това тук са се срещали 58 вида бозайници и 344 вида птици, а общия брой на животните надхвърлял 2000 вида.Заповедник Аскана-Нова: история возникновения В края на 19 век Фалц-Файн извършва няколко експедиции до Монголия за улавяне на диви коне на Пржевалски. Първите 5 кобили пристигат в Аскания през 1899 г., а през 1901 г. идват още 52 коня. От тях успяват да оцелеят 28, които са предшественици на най-големия днес табун коне от вида, който обитава земите в полусвободно състояние. През 1910 г. е създадена зоологическа станция, в която е извършвана селекционна дейност. През 1877 г. на площ от 28 хектара Фалц-Файн основава и ботаническа градина. В периода 1885 – 1902 г. тук са засадени повече от 220 дървесни вида от цял свят.
След 1912 г. районът е отворен за по-широк кръг хора като за периода 1912 – 1917 г. е посетен от 13 хил. души. През 1914 г. резерватът е посетен от Николай II. Той остава очарован от местния дендрологичен и зоопарк. В знак на благодарност на Фридрих Фалц-Файн е присъдена титла на потомствен дворянин.
Скоро след това обаче през 1917 г. в резултат на политическите промени в Русия Фалц-Файн е принуден на емигрира в Германия. До своята смърт той тежко преживява принудителната раздяла с Аскания Нова. На надгробната плоча в Берлин в памет на забележителния му труд са изобразени два степни орела – любимите птици на Фалц-Файн.
През 1917 г. резерватът е национализиран, като за комисар е назначен видният руски географ и пътешественик Пьотър Козлов, който успява да съхрани от унищожение по време на гражданската война голяма част от уникалното му биоразнообразие. През 1919 г. е обявен за Народен резерватен парк, а през 1921 г. след края на Гражданската война – за Държавен степен резерват. В 1932 г. на базата на съществуващата Зоотехническа станция е организиран Всесъюзен Научноизследователски институт по хибридизация и аклиматизация на животните. През 1956 г. на района присъждат статус на Украински научноизследователски институт по животновъдство в степните райони, а от 1984 г. биосферния резерват е включен в глобалната мрежа на биосферните резервати на ЮНЕСКО. След разпадането на СССР резерватът е под юрисдикцията на Националната академия по аграрни науки на Украйна. През 1994 г. по инициатива на президента Леонид Кучма и президента на Украинската академия на науките Борис Патон на резервата е присъдено да носи името на своя създател Фридрих Фалц-Файн.
Първоначално територията на резервата била 600 хектара.Аскания-Нова → Заповедник Аскания-Нова Днес тя надхвърля 11 хиляди хектара. В дендрологичния парк растат около 500 вида степни растения, много от тях включени в Червената книга на Украйна, 1000 дървесни вида и повече от 1500 цъфтящи декоративни растения. Зоологическият парк е обитаван от повече от 5000 животни спадащи към 111 вида птици и бозайници. На територията на резервата са провеждани военни действия при две войни – Руската гражданска и Втората световна война. Три-четвърти от животните загинали или служили за храна на армията или бракониери в смутните времена. Въпреки това обаче резерватът устоял. Интересен е и факта, че днес резерватът частично се финансира от внука на Фалц-Файн, който носи и неговото име. Периодично той финансира резервата и доставя необходимо за дейността му оборудване.
Климат и особености на релефа
Климатът в Аскания Нова е засушлив с дълго лято и кратка облачна зима. Средната температура през юли е 23,4 °C, максимум 38 °C. Средната температура през януари е -3,6 °C, като е възможно да настъпват внезапни студове и поява на силни ветрове и бури, при които температурата спада до -34 °C. Снежната покривка рядко надвишава 10 cm и не се задържа дълго. Количеството на дъждовете се увеличава през месеците май, август и септември. Почвите са предимно черноземни, по-рядко тъмноканелени. Резерватът се намира на надморска височина 28 – 30 m.Аскания-Нова Заповедник
Флора В резервата са установени 478 вида висши растения, в това число над 50 ендемити. Преобладаваща е тревистата растителност със степен характер. Във влажната зона виреят и редица влаголюбиви видове. Горски и храстови видове, нетипични за местната природна среда, се срещат в специално създадения дендропарк. В Червената книга на Украйна са вписани 13 вида висши растения, 3 вида гъби и 4 вида лишеи.
Фауна
Установени са над 1155 вида членестоноги, 7 вида земноводни и влечуги, 18 вида бозайници. Прелитащите над територията на резервата птици са над 270 вида, от тях 107 вида гнездят в самия резерват. Над 100 години в резервата се провеждат научни изследвания във връзка с аклиматизацията, опитомяването и хибридизацията на диви животни, главно копитни бозайници от различни райони на света – бизони, различни видове антилопи, кон на Пржевалски, кулан (диво магаре) и други. В резултат на хибридизацията са получени над 90 вида хибриди, като зеброиди, зубробизони, зубробици, кръстоски между коне на Пржевалски съответно с питомни, зебри и кулани. През 1980-те птици от вида Сив коронован жерав са интродуцирани в резервата Аскания Нова. Роберт i Жанета Папик`ян, Асканія-Нова, Фотоальбом. Київ, Видавництво „Мистецтво“, 1986..
През последните столетия в района на Аскания Нова бавно и целенасочено са унищожавани естествени представители на мегафауната на района. Такава била съдбата на тура и тарпана, които изчезнали завинаги от лицето на Земята. Популациите на благородния елен също били ограничени до района на планинските участъци в Крим на юг. Подобна била съдбата и на степния мармот (Marmota bobak). Антилопата сайга е естествен обитател на асканийската степ. Тя обаче изчезва оттук през 18 век. Повторно са привнесени тук двойка сайги от района на днешния Волгоград (тогава Царицин). По-късно са донасяни още много от тези чифтокопитни бозайници, които първоначално трудно се аклиматизирали и умирали. Днес това са едни от често разпространените копитни бозайници в резервата. Още по-трудно се оказала аклиматизацията на коня на Пржевалски. Първото жребче се родило тук през 1905 г., а до вековния юбилей на резервата тук се родили 400 коня на Пржевалски. Оттук са изпратени екземпляри на редкия вид из няколко зоопарка в Германия. По проект за реинтродукция през 1992 г. Аскания Нова изпраща 8 коня в първоначалната им родина – националният парк Хустайн Нуру в Монголия. В края на 19 век Фалц Файн донася и антилопи кана. Екземплярите се аклиматизирали добре и размножили успешно. На по-късен етап са правени опити женските да се доят, а млякото да се използва за целебна цел. Млякото от тази антилопа е четири пъти по-богато на мазнини от кравето. През зимните месеци най-топлолюбивите видове се вкарват в помещения в зоологическия парк към резервата.
Богатството сред по-дребните бозайници не е така голямо. Сред типичните за района видове се срещат полевки, които в благоприятни години се размножават в значителни размери. Срещат се и малки мишевдни гризачи, хомяци, лалугери, тушканчици, таралежи, земеровки. От прилепите се среща ръждив вечерник. От хищните бозайници тук се срещат хермелини, язовци, невестулки, степни порове и лисици. Последният вълк в района на резервата е убит през 1954 г. Макар и рядко тук навлизат и аклиматизираните в Европа енотовидни кучета. Техният начин на живот и прехрана обаче не са подходящи за степните условия и те са по-често срещани в района на бреговете на Днепър и залива Сиваш на Азовско море.
На територията на резервата се срещат над 60 вида птици, от които в степта гнездят 16. Има много прелетни видове, които се срещат тук през пролетта. Това се дължи на факта, че резерватът се намира на пътя на Азовско-Черноморския миграционен път и много от мигрантите намират тук място за почивка и храна. В зоопарка гнездят около 40 вида, а на изкуствено създадените водоеми около 30 вида птици, които никога преди това не са се срещали в Аскания Нова. Сред най-многочислените представители са птиците от семейство Чучулигови – 6 вида.