Тетевен

Тѐтевен (стари форми от местния диалект Тѐтевене или Тѐтьовене) е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Тетевен. По данни от НСИ населението на града е , което го прави четвъртото по големина населено място в областта.

Сгушен в полите на Стара планина, градчето предлага многобройни природни забележителности през цялата година. Заобиколен е от 5 върха: Хайдушка поляна, Петрахиля, Трескавец, Острич и Червен.

Град Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с извисяващите се хълмове и върховете Петрахиля, Острич, Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, възрожденска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави. Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при неговото посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.

География Тетевен се намира в планински район, в долината на река Вит, между две части на Стара планина – Златишко-Тетевенската и Васильовската планина. Обграден е от върховете Петрахиля, Трескавец, Острич и Червен. Градът се намира на 70 km от областния център Ловеч, на 60 km от Троян, на 111 km от столицата София, на 238 km от Пловдив, на 362 km от Варна и на 355 km от Бургас.

Надморската височина на територията на Тетевен и околията варира от 340 до 2100 метра, а в центъра е 415 м. Климатът е умерено-континентален със сравнително мека зима и прохладно лято. Териториалната площ на община Тетевен възлиза на около 697 km², което представлява 16,86% от територията на област Ловеч.

Край града е разположен водопад Скока на река Козница.

Върхове Връх Петрахиля

Връх Петрахиля е един от символите на града. Той е висок 1179 м. Най-горната му част бива първа огряна на изгрев слънце, от където произхожда и името му – буквално преведено от гръцки Слънчев камък. При определен ъгъл на слънцестоене върху него се виждат знаци със значителни размери. Някои ги оприличават на букви, други на хурка с вретено.

Според една от легендите за върха, момък на име Димо е задирял мома на име Цвята. Той ѝ свирил песни на кавал, а тя го слушала, запленена от красотата на музиката му. За срещите си с него винаги обличала най-хубавите си дрехи. Един ден той ѝ предложил да му пристане. За да изпита храбростта му, тя му казала, че иска да забие хурката ѝ в скалата на Петрахилия. Той успял да изпълни заръката ѝ, но въжето, с което бил завързан, се скъсало, докато се изкачвал. Момъкът полетял надолу в пропастта и загинал. Хурката девойката останала да напомня завинаги за безсмисления облог на двамата вклюбени.сайт www.kaldata.com

Връх Трескавец Трескавец е най-труднодостъпният и най-интересният от върховете. Опасан е от всички страни със скална корона с височина до 100 метра, по-достъпен е от изток, откъм днешното село Бабинци. Поради естествената защитеност на върха на него е била изградена крепост, като съоръженията са заемали източната му част. Запазени са основите на две стражеви помещения при източния вход. Източната част на върха има форма на амфитеатър, по чийто южен склон личат тераси, а на дъното му е издълбана водосборна яма, личало е заравняване с камъни. Открити са върхове от стрели и копия, парчета битова керамика, хромел от червен пясъчник. Крепостта е била използвана като убежище и в по-нови времена: при кърджалийското нападение през 1801 г., през 1877 г., когато турците обстрелвали Тетевен от връх Хайдушка поляна. Западната част на върха с лек наклон се снижава на запад.

Връх Острич

Това един от най-известните върхове около град Тетевен, с височина 1069 м. Конусовидната му форма наподобява тази на вулкан и дава името на върха.

Формата на върха е поражда поверието, според което на един старец му се присънва, че на върха изригва вулкан. Стреснат от своя кошмар, той го споделя на попа, който отслужил молебен на върха за умилостивяване на злото и помолил Господ за закрила на града. За да се затисне „греховното чудовище“ жителите донесли камъни от река Вит. Вече повече от 70 години през октомври местни вярващи хора поемат към върха като всеки занася по един речен камък.сайт kaldata.com

Връх Червен

Връх Червен е най-високият връх в района на град Тетевен със своите 1221 м. Нарича се така, защото на залез слънце се огрява в червена светлина и сякаш гори. Тук се намира пропастната пещера Ямата с дълбочина 27 м.

На 29 октомври 1877 г. на Голата могила, под връх Червен, се е състояло първото сражение между руските войски на генерал Орлов и турския аскер в града. От 30.10.1877 г. Тетевен се счита вече за свободен, а могилата е наречена Боева могила. През 1977 г. на могилата е издигнат голям паметник в чест на 100-годишнината от Освобождението му.

Планински извори и чешми Планинските извори и красиви чешми са част от бита на тетевенци. По-известни са „Долната чешма“, „Горната чешма“, „Клиндьово“, „Сондата“, „Син пишур“, „Ключ“, „Калиновото“, „Момина въздишка“, „Бабинци“ и др.

История

Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират от ранножелязната епоха. На връх Трескавец (1051 м н.в.) е намерена керамика от тази епоха, от XII – XI век пр. Хр. или преди 3200 г. Изследването е направено през 2008 г. със съдействието на Община Тетевен от проф. Иван Иванов и доц. Лилко Доспатлиев.Иван Танев Иванов, Лилко Каменов Доспатиев. Данни за металургична дейност през античността на връх Трескавец, ТетевенскоЛазаров Л. Трескавец. Кн. I. Отчет за археологическите проучвания през 2008 г. Варна, книгоиздателство "Зограф", 2009. 139 стр. Едни от първите обитатели на местността са траките, предполага се от племето серди; римляните включват района в стратегията Сердика. За пръв път името Тетевен се среща в турски регистър от 1421 година, в който е вписано като Тетевян. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVI – XVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаяти, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел прозвището „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен).

През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да се издигне от руините и през 50 – 60-те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват следните занаяти – абаджийство, кожухарство, резбарство. Градът е притежавал статут на вакъфско селище. През 1871 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените частни революционни комитети, а след това основава комитет и в Тетевен.Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. С., Наука и изкуство, 1980. След обира при Арабаконак, който е по инициатива на членове на Тетевенския и Етрополския комитет,Гайдаров, Никола. Процесът срещу Васил Левски и революционната организация. Правно-историческо изследване. С., Наука и изкуство, 1987, с. 37 – 39, 41 – 42, 133 – 134. след предателството и показанията на много от тях Тетевенският и другите комитети от региона са разгромени; мнозина са арестувани и изпратени в Диарбекир. Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение и в Опълчението през Руско-турската война.

След погрома на Априлското въстание през 1876 г. българина Въльо Стоилов Мечката от Тетевен, предава апостола Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца на турците. Според предварително уговорения с турците план Въльо е превел бунтовниците по специално построеното за целта мостче в местността Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Легендарният войвода Георги Бенковски е застрелян на място, отец Кирил е ранен и заловен. Захари Стоянов се спасява по чудо като скача в реката и течението го отнася.

Известен е цитатът на патриарха на българската литература Иван Вазов – „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец за майка България“.

Население Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2021):Население – градове в България – pop-stat.mashke.org

Тетевенгодина194619561965197519851992200120052007200920112021население48177995981012 58212 75312 56711 42710 95410 71310 61398067850Източници: Национален статистически институт, Citypopulation.de и Pop-stat.mashke.org

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 9806 100,00Българи 8587 87,56Турци 9 0,09Цигани 482 4,91Други 24 0,24Не се самоопределят 48 0,48Неотговорили 656 6,68

Управление

Кметове 1991 – Цанко Цанков (СДС) печели на първи тур с 51%. 1995 – Васил Петров (Предизборна коалиция (БСП, (БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 48% срещу Венцислав Ненов (ОДС). 1999 – Тодор Воев (ОДС плюс) печели на втори тур с 55% срещу Петко Петков (БСП, БЗНС Александър Стамболийски). 2003 – Цецка Петкова (БСП) печели на втори тур с 67% срещу Свилен Русинов (ДПС). 2007 – Николай Павлов (ГЕРБ) печели на втори тур с 68% срещу Цецка Петкова (БСП). 2011 – Милен Ганев Милев (ПП „Земеделски народен съюз“) печели на втори тур с 54% срещу Цецка Петкова (БСП). На 21.03. 2014 г. Милен Милев е отстранен от длъжност. Отсранен е и заместникът му Детелин Пърлев. Срещу тях са повдигнати обвинения. 2015 – д-р Мадлена Бояджиева (ГЕРБ) печели на втори тур с 54 % срещу Милен Милев (Народен съюз). 2019 – д-р Мадлена Бояджиева (ГЕРБ) печели на втори тур с 63 % срещу Милен Милев (Напред България) 2023 – д-р Мадлена Бояджиева (ГЕРБ) печели на втори тур с 58% срещу Милен Милев (ПП Движение напред България).

Икономика

В Тетевен е развит туризмът. Около града има хижи и почивни станции.

Дърводобивът и дървопреработването са традиционни отрасли.

Инфраструктура

Лечебни заведения МБАЛ „Д-р Пешев“ ЕООД, гр. Тетевен До 2010 г. в града функционира Дом за медико-социални грижи за деца.

Детски градини ЦДГ № 1 „Васил Левски“ ЦДГ № 2 „Незабравка“ ЦДГ № 3 „Детелина“ ЦДГ № 4 „Радост“

Училища Начално училище „Хаджи Генчо“ Средно училище „Георги Бенковски“ Национална професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“ Професионална гимназия по строителство, електротехника и услуги – Тетевен

Култура

Читалища и библиотеки

Историческият музей в Тетевен е сред стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Работи без почивен ден. Хаджииванова къща музей Манастир „Свети Илия“ (XIV век) Църква „Св. Всях Светих“, осветена през 1846 година Черква „Свети Йоан Рилски“, осветена през 2007 година Бобевската къща (1852 г.) Параклис „Покров Богородичен“ на връх Острич Боева могила с паметника в чест на освобождението на града Гложенски манастир Читалище „Съгласие 1869“ Библиотека към читалище „Съгласие 1869“, разполагаща с фонд от 83 597 библиотечни единици Център за подкрепа за личностно развитие

Редовни събития

Есенен панаир Празник на Северняшката песен (май) Празникът на град Тетевен се отбелязва на 1 ноември – деня на освобождението на града от Османско владичество през 1877 г. Дни на планинската вода, проф. Игнат Игнатов, Община Тетевен, 11 юни

Кухня Тетевенска саламура – рибена чорба (също подходяща за ракиено мезе), поднася се много люта, кисела и солена. Яде се студена. Кротмач – специалитет, направен от кисело мляко и сирене, солен на вкус, прибавят се печени обелени чушки, подходящ за мезе. Качамак – народно ястие от царевично брашно, масло и сирене.

Спорт