Никола̀с Фламѐл () е средновековен френски преписвач и продавач на ръкописи. След смъртта си добива популярност като алхимик/алхимист заради предполагаемата си работа върху философския камък (благодарение, на която се твърди, че е забогатял неимоверно). Също така за него и съпругата му Пернел има легенда, че са успели да станат безсмъртни. Вън от това предполагаемите дати (вероятно по данни от градските архиви на Париж, Франция) на раждане и смърт на алхимика са 1330 и 1418 година, а за жена му се смята, че е умряла през 1397 г.
Посмъртна слава Името на Никола Фламел започва да добива известност около един век след неговата смърт. Той добива славата на един от най-изтъкнатите алхимици на своето време. Алхимията е странна смесица от химия, ботаника, медицина, астрономия и астрология. Тя има дълга и интересна история – била е разработвана и изучавана в Древна Гърция и Китай, широка разпространена през Средновековието, и се твърди, че е основата за съвременната химия.
Първоначално става известно, че той е бил доста по-заможен, отколкото се е предполагало. Появява се интересът към надгробната му плоча и към тази фиксирана към неговата къща. По-късно започва издаването на текстове от негово име, като най-голяма популярност добива „Книгата с йероглифите на Фламел“, за която липсват следи преди отпечатването ѝ в началото на 17 век. Още в средата на 18 век абат Вилен разглежда критично наличните сведения и обръща внимание на документи, издаващи че Никола Фламел активно се занимавал с покупко-продажба на недвижима собственост. Отбелязва също, че обясняването на богатство чрез алхимия или друг тайнствен способ не е необичайно за предходните векове.Étienne François Villain, Histoire critique de Nicolas Flamel et de Pernelle sa femme: recueillie d'actes anciens qui justifient l'origine & la médiocrité de leur fortune contre les imputations des alchimistes: on y a joint le testament de Pernelle & plusieurs autres pieces intéressantes, 1761, (google books) Въпреки това образът на алхимиста Фламел привлича вниманието и стимулира въображението на редица творци през следните два века. Жерар дьо Нервал пише своята пиеса „Никола Фламел“ през 1828 г. Виктор Юго го споменава в романа си „Парижката Света Богородица“, когато Фроло отива да поклонение на гроба с йероглифната плоча. Появява се също и в пиесата „Кулата Сен Жак“ (1856) от Александър Дюма. Основоположникът на сюреализма, Андре Бретон, коментира Фламел на няколко страници.Бретон А., Два манифеста на сюреализма София:ЛИК 2009 ISBN 954-607-301-6 (втори манифест) В 1936 г. Лео Ларгиер издава романизираната биография „Никола Фламел, правещият злато“Larguier L., Nicolas flamel, le faiseur d'or, Paris, 1936. Фламел се споменава и в една от книгите на Джоан Роулинг, както и от Дан Браун в „Шифърът на Леонардо“, присъства и в романите на Майкъл Скот (създал цяла поредица, посветена на Фламел – „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“).
Легендата за Фламел Легендата за Никола Фламел и за неговият успех като алхимик,Преразказите са доста еднообразни и лесно проследими към първоизтичника. За едно кратко изложение вж. Корсети Ж.-П., История на езотеризма, София: Мириам, 1997, с.188 – 90 оформила се през вековете, дължи много на някои парижки книжари, които издават и продават съчинения, които му се приписват; това започва около един век след смъртта му. Под негово име биват издавани по-ранни текстове. Едва в началото на 17 век се появява томът съдържащ „Les figures hiérogliphiques de Nicolas Flamel“ („Йероглифическите фигури на Никола Фламел“/„Книгата с йероглифите“), но прочитът показва, че текстът е съчиняван във времето след неговата смърт. Изглежда безспорно, че като източник за нея е използвана издадената в Базел през 1572 г. книга „Artis auriferae“ („За изкуството на правене на злато“).Gagnon C., Découverte de l'identité de l'auteur réel du Livre des figures hiéroglyphiques, Anagrom, Paris, Éditions Maisonneuve et Larose, n° 7 – 8, 1976, p. 106 – 7 Твърди се и че много от сведенията за живота на Фламел са почерпани не само от запазените му собствени записки, но и от писания на негови съвременници.
Самата легенда за живота на Никола Фламел е следната: Фламел се прехранва, работейки като книгопродавец и писар (пише писма и прави копия на книги за клиенти), когато попада на една много специална книга и я купува. Сам описва четивото, като обкована с мед книга, написана върху материал, наподобяващ пресована дървесна кора. Тръгва да странства (заедно с жена си Пернел) в опити да разгадае съдържанието й и мъчейки се да преведе странния език, на който е написана. Повече от 20 години пътешества из цяла Европа. Връща се в Париж в края на XIV век и се прочува, като богаташ-благотворител, включително и с това, че той и Пернел са финансирали строежа на болници, църкви и сиропиталища (приюти за сираци и изоставени деца), макар и самите те продължавайки да си живеят тихо и скромно. Понеже за успехите им плъзва слух (непотвърден, но и неотречен от тях), че забогатяването им се дължи на книгата, в която Фламел бил открил двете велики тайни на алхимията – как да създаде философски камък, който превръща обикновените метали в злато, и как да се сдобие с безсмъртие – след като съпрузите умират и къщата им е продадена, новите собственици опустошават целия дом, търсейки останки от голямото богатство на семейство Фламел, но не намират нищо. По-късно, в една непрогледна нощ, някой нахлува в гробницата на Никола и Пернел Фламел, при което става ясно, че е празна, от което се прави изводът, че истинските им гробове са тайни, но и се поражда нова мълва, според която Фламел е станал безсмъртен. Последното се оказва, че важи и за съпругата му, защото през следващите години те двама биват забелязвани на различни места из Европа.
Вижте също
Библоска писменост Тот Валентност Корк Суеверие Растителен нектар Хари Потър Книгопечатане Магия Радиология Алесандро Калиостро Градска легенда
Източници
Категория:Прототипи на литературни герои Категория:Френски алхимици