Джордж Реймънд Ричард Мартин (), известен като Джордж Р. Р. Мартин, е американски писател на фентъзи и научна фантастика, сценарист и телевизионен продуцент.
Той е най-известен със световните си бестселъри от поредицата епични фентъзи-романи „Песен за огън и лед“. Към август 2022 г. е носител на множество награди, сред които четири „Еми“, две „Небюла“, четири „Хюго“, три „Уърлд Фентъзи“ (една от които за цялостен принос), шестнадесет „Локус“ и една „Брам Стокър“. Сочен е от списание „Тайм“ като една от 100-те най-влиятелни личности за 2011 г.
Биография Ранни години Джордж Реймънд Мартин (който взима името Ричард на 13-годишна възраст при конфирмацията си) е роден на 20 септември 1948 г. в град Байон, Ню Джърси, САЩ.„Life & Times of George R.R. Martin“. George R.R. Martin (official website). Посетен на 7 декември 2020 Той е син на Реймънд Колинс Мартин – пристанищен работник и на Маргарет Брейди Мартин. Има две по-малки сестри – Дарлийн Мартин Липински и Джанет Мартин Патън. Майка му е половин ирландка. Освен това той има френски, английски, уелски и немски корени, които са потвърдени в телевизионния сериал „Да откриеш корените си“ (Finding Your Roots). Въпреки че му е казано, че негов дядо по бащина линия е италианец, ДНК тестът изключва всякакви италиански предци, показвайки, че той е приблизително четвърт ашкенази. По майчина линия семейството му навремето е било заможно и с успешен строителен бизнес, но губи всичко по време на Голямата депресия. Минавайки всеки ден покрай някогашните им дом и док, Мартин чувства, че дори и понастоящем семейството му да е бедно, то произхожда от някогашно величие, което му е било отнето.
До 4-годишна възраст Мартин и семейството му живеят в къщата на прабаба му, а през 1953 г. то се мести във федерално жилище за хора с ниски доходи близо до доковете на Байон, където Мартин живее до 18-годишна възраст. В детските му години светът му се състои предимно от „Първа улица до Пета улица“ – от неговото начално училище до дома му. Това поражда у него желание да пътува и да изживява и други места, но единственият начин да го стори е чрез въображението, поради което той се превръща в страстен читател.
Започва да пише от малък и продава на съседските деца своите истории на ужасите за няколко цента, като в цената е включена и интерпретацията на историята. Пише също и истории за митично царство, населено от домашните му костенурки – те често умират в замъка си играчка, поради което малкият Мартин си мисли, че се избиват взаимно в „зловещи заговори“. Има навика да започва „истории без край“, които така и не довършва, тъй като те не се получават толкова добри на хартия, колкото си ги е представял във въображението си.
Мартин посещава училище „Мери Джейн Донъхю“ от детската градина до 8-и клас включително и го завършва през юни 1962 г.
От есента на 1962 г. до 1966 г. учи в католическата мъжка гимназия „Марист“ в Байон. Има големи проблем с езиците (латински и френски), но се интересува от шахмат, писане и комикси. Очарован е от научната фантастика благодарение на произведенията на Робърт Е. Хайнлайн, Ерик Франк Ръсел и Андре Нортън, и от фентъзито благодарение на Робърт Е. Хауърд, Фриц Лейбър и Дж. Р. Р. Толкин. Обича също Хауърд Ф. Лъвкрафт. По онова време, благодарение на Стан Лий и Джули Шварц, той открива и страстта си към комиксите, чийто почитател и колекционер става. Купува първия билет за първия в света Comic-Con, състоял се в Ню Йорк през 1964 г. Развива силен интерес към супергероите на Марвел Комикс "Mr. Martin, 62 years old, says that he grew up in a federal housing project in Bayonne, which is situated on a peninsula... 'My four years at Marist High School were not the happiest of my life,' the author admits, although his growing enthusiasm for writing comics and superhero stories first emerged during this period." и по-късно твърди, че „Вероятно Стан Лий има най-голямото литературно влияние върху мен, дори повече от Шекспир или Толкин." Първото от многото писма до Стан Лий и Джак Кърби, които Мартин адресира до редактора на комикса „Фантастичната четворка“, е отпечатано в бр. 20 от ноември 1961 г. В него 15-годишният Джордж говори за възхищението си от бр. 17 на комикса. Феновете, които четят писмата му, му пишат на свой ред и чрез такива контакти той се присъединява към прохождащия фендъм на комикси. От 1963 г. в продължение на около 10 г. си кореспондира с младеж на име Хауърд Уолдроп – бъдещ писател на научна фантастика. Двамата се срещат за пръв път през 1972 г. и създават дълготрайно приятелство. Първите творчески изяви на Мартин се дължат на сътрудничеството му с комиксови фензини, за които пише фантастика. През 1965 г. с разказа си за супергерои „Пауърмен срещу Синята бариера" (Powerman vs. The Blue Barrier) той печели наградата Alley – първата позната награда за комикс фенове.
Мартин е приет да следва в различни колежи, но избира Северозападния университет в Еванстън, Илинойс, където започва следването си през 1966 г. През 1970 г. придобива бакалавърска степен по журналистика от Факултета по журналистика Medill на университета, завършвайки с пълно отличие, а на следващата година – и магистърска степен по журналистика.D'Mmassa, Don "Martin, George" pages 388 – 390 from St. James Guide to Horror, Ghost and Gothic Writers edited by David Pringle, Detroit: St. James Press, 1997 page 388.
Годен за наборна служба във Войната във Виетнам, Мартин подава молба и получава статут на възразител по съвест (на англ. conscientious objector). Вместо това през 1972 – 1974 г. той е доброволец на VISTA (дн. AmeriCorps VISTA) към Фондацията за правна помощ за бедните от предградията на окръг Кук. Във фондацията Мартин е редактор на нейния нюзлетър и пише съобщенията ѝ за пресата.
Преподавателска дейност В средата на 70-те г. на Конгреса на научната фантастика в Милуоки Мартин среща професора по английски Джордж Гътридж от Дъбюк, Айова, който не харесва научната фантастика и фентъзито. Мартин го кара не само да погледне по друг начин на фантастиката, но и сам да започен да пише в тази област.Оттогава Гутридж е финалист на наградата „Хюго“ и два пъти финалист на наградата „Небюла“ за научна фантастика и фентъзи, а през 1998 г. заедно с Джанет Берлинер печели наградата „Брам Стокър“ за превъзходни постижения с романа „Деца на здрача“. Гътридж помага на Мартин да си намери работа в частния женски католически колеж Кларк (днешен Университет Кларк) в Дъбюк, Айова. От 1976 до 1978 г. Мартин води курсове по научнофантастична литература, писане за първокурсници и печатна журналистика в колежа, а от 1978 до 1979 г. е writer in residence – писател, заемащ временна резидентска длъжност в колежа, за да споделя своите професионални идеи.
Мартин харесва преподаването, но внезапната смърт на неговия приятел и съавтор Том Рийми в края на 1977 г. го кара да преоцени собствения си живот и той решава да пробва да стане писател на пълен работен ден. Когато първата му съпруга Гейл Бърник завършва колежа Кларк през юни 1979 г., той се отказва от работата си и двамата се местят в Санта Фе, Ню Мексико, в който са се „влюбили“ една година по-рано на път за 36-ия Световен конгрес на научната фантастика (WorldCon) във Финикс, Аризона.Dubuque | George R.R. Martin Посетен на 7 декември 2020
Кратките истории, които успявава да продаде в началото на 20-те му години, му носят известна печалба, но тя е недостатъчна за плащане на сметките, което му попречва да бъде така желания от него писател на пълен работен ден. Нуждата му от работа възниква едновременно с американската шахматна мания, последвала победата на Боби Фишер в Световното първенство по шахмат през 1972 г. Собствените шахматни умения и опит на Мартин му позволяват да бъде нает като ръководител на турнира за Континенталната шахматна асоциация. Това му дава достатъчен доход и тъй като турнирите се провеждат само през уикенда, му позволява да работи като писател пет дни в седмицата от 1973 до 1976 г. Когато впоследствие шахматът не му осигурява повече приходи, той вече се е утвърдил много по-успешно като писател.
Творческа кариера
Мартин започва да продава своите научнофантастични разкази професионално през 1970 г. Първият такъв разказ е „Героят“ (The Hero), продаден на списание Galaxy и публикуван в броя му от февруари 1971 г., последван от други произведения. Първият му разказ, номиниран за наградите „Хюго“ и „Небюла“, е „С утрото идва мъгла“ (With Morning Comes Mistfall), публикуван през 1973 г. в списание Analog Science Fiction/Science Fact. През 1975 г. неговият разказ „...за едно единствено вчера“ (...for a single yesterday) за постапокалиптичен пътешественик във времето е включен в „Epoch“ – научнофантастична антология, редактирана от Роджър Елууд и Робърт Силвърбърг. Първият му роман е „Смъртта на светлината“ (Dying of the Light), завършен през 1976 г. и публикуван през 1977 г. Същата година огромният успех на „Междузвездни войни“ оказва огромно влияние върху издателската индустрия и научната фантастика, и Мартин продава романа си за сума, равняваща се на заплатата от 3 г. преподаване.
През 1976 г. за 34-тия световен конгрес на научната фантастика (MidAmeriCon) в Канзас Сити вечерта след церемонията по връчването на наградите „Хюго“ Мартин и неговият приятел и колега – писателят и редакторът Гарднър Дозоа организират първото парти на загубилите наградата от името на всички минали и настоящи такива писатели. През тази година Мартин има две номинации „Хюго“ за повестта „...И седем по нивга не убивай човек“ (...And Seven Times Never Kill Man) и за повестта „Бурите на Планетата на ветровете“ (The Storms of Windhaven), написана в съавторство с Лайза Татъл, но не получава нито една награда.
Въпреки че писателят често пише фентъзи и ужаси, редица от по-ранните му творби са научнофантастични приказки, случващи се в свободно дефинирана история на бъдещето, известна неофициално като „Хилядата светове“ (The Thousand Worlds) или „Човешко кралство“ (Manrealm).
През 2017 г. той си спомня, че е започнал да пише смесица от научна фантастика и ужаси в края на 70-те г., за да опровергае изявление на критик, твърдящ, че двете са противоположни и следователно несъвместими. Мартин счита повестта си „Пясъчни крале“ (Sandkings) (1979) за най-известната от тях. Друга подобна повест е „Нощни летци“ (Nightflyers) (1980), чиято екранизация и телевизионни права са закупени от Vista през 1984 г. Тя продуцира едноименния кинофилм през 1987 г. със сценарий, написан съвместно с Мартин, който обаче не е доволен от необходимостта да изрязва сюжетни елементи, за да отговори на малкия филмов бюджет. Макар да не става хит, той вярва, че филмът е спасил кариерата му и че всичко, което е написал оттогава до голяма степен се дължи на него. Той също така пише поне една част от политико-военната фантастика „Нощта на вампирите" (Night of the Vampires), част от антологията на Хари Търтълдоув „Най-добрата военна научна фантастика на 20 век“ (The Best Military Science Fiction of the 20th Century) (2001).
През 1982 г. Мартин публикува вампирски роман със заглавие „Трескава мечта“ (Fevre Dream), чието действие се развива през 19 век по река Мисисипи. За разлика от традиционните вампирски романи в него вампирите не са свръхестествени същества, а са по-скоро различни видове, свързани с хората, създадени от еволюцията със свръхчовешки сили. Критикът Дон Д'Амаса хвали произведението за неговата силна атмосфера от 19 век и пише: „Това несъмнено е един от най-великите вампирски романи на всички времена".D'Amassa, Don "Martin, George" pages 388 – 390 from St. James Guide to Horror, Ghost and Gothic Writers edited by David Pringle, Detroit: St. James Press, 1997 page 390. Цитат: This is without question one of the greatest vampire novels of all time През 1983 г. Мартин публикува друг роман на ужасите – „Армагедоновата дрипа“ (The Armaggedon Rag). Въпреки че издаделите му очакват бестселър, книгата не се продава: неочакваният му търговски провал „...почти унищожи кариерата ми", спомня си той.