Биоикономика е изучаването на динамиката на живите ресурси, използвайки икономически модели. Това е опит да се приложат методите на икономика на околната среда и екологичната икономика към емпиричната биология.
Биоекономика е науката, определяща прага на социоикономическа активност, за който една биологична система може ефективно да бъде използвана, без да се разрушат условията за нейната регенерация и следователно нейната способност да устоява на въздействията на човека (устойчивост на околната среда). www.scienceofbioeconomics.com . Посетен на 2 август 2009
История Биоикономиката е тясно свързана с ранното развитие на теории за риболовните икономики, основно в средата на 50-те години на 20 век от канадския икономист Скот Гордън (през 1954) и Антъни Скот (1955). Техните идеи са базирани на тогавашните постижения в биологичните риболовни моделирания, основно работите на Милнер Бейли Ше (1957) върху установяването на формално отношение между риболовните активности и биологическия растеж чрез математическо моделиране, потвърдено от емпиричните изследвания, също са свързани с екологията и околната среда, и защитата на ресурсите.
Тези идеи произлизат от мултидисциплинарната наука за риболова и околната среда в Канада в онези години. Така че науката за риболова и моделирането в тази област се развива скоростно по време на един продуктивен и иновативен период, в частност сред канадските изследователи на риболова от различни дисциплини. Популярното моделиране и смъртност на рибата са въведени за икономистите и нови средства за интердисциплинарно моделиране идват на разположение на икономистите, които правят възможно да се оцени биологичните и икономически въздействия на различните риболовни активности и решения на риболовния мениджмънт.
По-късно Никола Джорджеску-Рьоген анализира икономическите процеси на принципа на ентропията. Неговата теория е описана в книгата „Законът за ентропията и икономически процес“, публикувана в 1971. Никола Джорджеску-Рьоген подчертава противоречието според него между втория закон на термодинамиката, закона за ентропията – деградацията (изтощаването) на енергията и на природните ресурси, полезни за човечеството от една страна, и икономическия растеж без ограничения от друга страна. Той призова в период на икономически спад – някои вече говорят за устойчив спад – за отчитане на физичните закони на ентропията. Всеки икономически процес, който произвежда материалните блага намалява наличието на енергия в бъдеще и следователно – бъдещата възможност за производство на други стоки и материални неща. За да се различи теорията на Джорджеску-Рьоген от тази на Гордън и Скот, тя е наречена „термоикономика“ (thermoeconomics).
Перспективи А. Ю. Чернов в книгата си „Перспективы создания самовоспроизводящихся автоматических систем (САС)“ определя биоикономиката като производство, основано на самовъзпроизвеждащи се системи от машини. Той пише следното:
Европейска биоикономическа политика През ХХ век се раждат нови концепции и теории за синхронизиране на екологичната с икономическата и социалната сфери, като предлаганите подходи включват идеята това да се осъществява главно чрез иновации и технологии,вкл. биотехнологии. Устойчивото развитие възражда популярността си като стратегическо направление, заедно с търсенето на инструменти за неговото постигане. Наред с идеите за зелена и кръгова икономика биоикономиката се очертава като концепция за комбиниране на иновативни и кръгови подходи в секторите, занимаващи се с продукти с органичен произход. Още през 1994 г. Европейската комисия възприема биотехнологиите „като една от найобещаващите и решаващи технологии за устойчиво развитие“ през XXI век и започва да фокусира икономическите дейности върху нейното развитие и използване.Maria Kotseva-Tikova, Jaroslav Dvorak. "Биоикономиката в условия на COVID-19: ситуацията в България и Литва". Икономическа мисъл 4:49 – 70 Биоикономиката се разглежда като област, в която биотехнологиите имат значителен дял в производството и се основават на принципите на устойчивото развитие. Във връзка с утвърдената от ЕС политика за развитие на ресурсно ефективна и устойчива икономика са разработени стратегия за биоикономика и план за действие, чиято цел е да подкрепят биоикономическите сектори чрез нови технологии, по-голяма конкурентоспособност и по-тясно сътрудничество между различните заинтересувани страни. Подчертава се необходимостта от цялостен подход за справяне с проблемите в няколко области – екология, околна среда, енергийни доставки, снабдяване с храни, както и с предизвикателствата, породени от все по-намаляващите природни ресурси, пред които Европа и светът са изправени днес.Maria Kotseva-Tikova, Jaroslav Dvorak. "Биоикономиката в условия на COVID-19: ситуацията в България и Литва". Икономическа мисъл 4:49 – 70
Източници
Допълнителна литература H. Scott Gordon (1954). The Economic Theory of a Common-Property Resource: The Fishery. The Journal of Political Economy 62(2): 124 – 142 M. B. Schaefer (1957). Some considerations of population dynamics and economics in relation to the management of marine fishes. Journal of the Fisheries Research Board of Canada, 14: 669 – 81 Seijo JC, Defeo O, Salas S (1998) Fisheries bioeconomics: Theory, modelling and management FAO Fisheries, Technical paper 368. ISBN 92-5-104045-1 Kabir I. Falau (2008). The modern Economics: The Objectives of Sole Ownership. The Journal of Political Economy 63(2): 116 – 124
Външни препратки Списание по биоикономика на Springer Риболовна биоикономика
Категория:Неортодоксална икономика Категория:Икономика на природните ресурси Категория:Интердисциплинарна икономика