Стоян Стойков Шангов е български общественик, журналист и любител историк, издател на един от най-значимите български вестници от първата половина на XX век – „Вечерна поща“Панайотов, Филип, Иванка Николова. Алманах България 20 век. Издателство Труд, 1999, стр. 833..
Биография Стоян Шангов е роден през 1867 година в лозенградското село Ениджия, тогава в Османската империя. Средно образование завършва в Хасково, където и учителства за кратко, след което се установява в София и започва да се занимава с журналистика. Пише в хумористичния вестник „Глад“ и в „Отзив“, редактира хумористичните „Фенер“ и „Дяволско шило“, а от края на 1899 година започва да издава вестник „Поща“. В края на същата година е интерниран в Хасково, заради критиките си към министър Васил Радославов.
През 1900 година на Стоян Шангов е позволено да се завърне в София със застъпничеството на Ставри Наумов и Петър Михайлов.
Деец е на Македоно-одринската организация. Делегат е на Осмия македоно-одрински конгрес през април 1901 година от Софийското дружество.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
По идея на Борис Сарафов и с помощта на Наум Тюфекчиев Стоян Шангов започва издаването на вестник „Вечерна поща“, чийто главен фокус в международната политика е Македонският въпросСтоян Шангов, „Името Българин иде не от Волга, а от Болга“ , в-к Атака, 10/01/2006 г.. От 1905 година издава и вестник „Утринна поща“Златка Михайлова, Симеон Лазаров разказва за вуйчо си, вестникаря Стоян Шангов, сайт на СБЖ, 10 юли 2017 г.. Като съдружници във „Вечерна поща“ са привлечени Ставре Наумов и Петър Михайлов. Остава редактор на вестник „Вечерна поща“ до 1908 година, когато Наумов и Михайлов го изгонват. Скоро след това започва да издава вестник „Шангова Вечерна поща“, а след скорошното му приключване вестниците „Епоха“, „Малки маринер“, „Малкият столичанин“, „Балкански бюлетин“, „Балкан“.
През Балканската война Стоян Шангов е командирован в щаба на Втора българска армия като кореспондент, преводач и цензор на Българската телеграфна агенция. След освобождението на Одрин той е назначен за кмет на града. По-късно е делегат на Дирекцията за бежанците, пристигащи от Западна Тракия. Умира в бедност на 10 август 1925 година в СофияСтойков, Симеон. Ениджия – една България, останала в миналото, Фондация „Баш клисе“, Свиленград, 2002, стр. 244 – 256..
Племенник на Стоян Шангов е журналистът Симеон Лазаров.
Библиография Юдеизъм и талмудизъм, София, 1900 Ционизъм – възвание в стихове, 1902 Народен календар, 1905 Бягството в Мафра, драма в три действия. 1910 Българо-турско-френски разговорник, 1911 Шангов С.С., отец Дамян Гюлов, „Епохата на Асеневци. Писмата на Калояна до Иникентий III“, Издателство „И. Амбилъ“, София, 1921 г. Реч, произнесена от С. С. Шангов на 13.VIII.1920 г. в Катедралата в София и спомени от превземането на Одрин. Диктатура – мелодрама в три действия. София, 1923 История на България, Том I – Болг – Кубрат, 1923 Свободата на Белота, епически разказ из миналото на България. 1924
Бележки
Категория:Български журналисти Категория:Български издатели на вестници Категория:Български общественици Категория:Тракийски българи Категория:Български кметове на селища, били под българска власт Категория:Дейци на ВМОК Категория:Родени във вилает Лозенград Категория:Починали в София