Жаба могила е тракийска могила край град Стрелча, България, проучена от експедиция „ЕПОС“ с ръководител д-р Георги Китов. Гробницата се датира от V – IV век пр.н.е. и вероятно в нея е бил погребан тракийски цар от племето Одриси. Гробничното съоръжение е едно от най-големите на територията на България. Местното население я нарича Жаба могила, защото в близост до нея се намира блатиста локва, в която живеят жаби.

Проучване Районът на град Стрелча е бил известен от миналото с наличието на голям брой надгробни тракийски могили. Жаба могила е една от най-големите. В северозападния край на насипа е открита и каменна плоча със силно изтрито изображение на лъв. През 1976 г. Градският съвет в Стрелча осигурява средства за археологически проучвания в района като първо място сред обектите заема Жаба могила. За тази цел Археологическия институт с музей при БАН и Научния експедиционен клуб ЮНЕСКО организират експедиция с името „ЕПОС“ (Експедиция за Проучване Околностите на град Стрелча). Ръководител е д-р Георги Китов, участват Даниела Агре и геофизикът Иван Джаков.Plovdiv24, Уникалният култов комплекс „Жаба могила“ край Стрелча привлича стотици туристи За период от три години участниците в нея разкопават 36 могили в района и откриват важни сведения за живелите в района траки. При проучването на гробницата са използвани съвременни за времето си методи като протонен магнитометър и електронен детектор. Те позволяват да се ситуират петна на аномалия и фиксират места на очаквани материали и съоръжения. На 28 юли 1976 г. при един от сондажите в югоизточната част на могилата е открит голям обърнат с дъното нагоре глинен съд и скелет на кон. Гробницата е била ограбена още в миналото вероятно скоро след като могилата и гробницата били занемарени, а охраната снета. Грабителите са проникнали през източната половина на фасадата

Описание Жаба могила се нарежда сред едни от най-големите тракийски могили в България. Висока е над 20 m, а диаметърът ѝ е 80 - 90 m. При проучването на насипа е установено, че на върха е съществувала неголяма сграда. За наличието ѝ се съди по откритите фрагменти от фигури на овни. Вероятно това е било светилище. Фрагментите от питоси и битови съдове говорят, че сградата е служела и за жилище на жреците.

Магнитометричната апаратура установява странен ред от аномалии в пръстен около могилата. Археологическата проверка доказва наличието на берма около периферията с ширина около 3 метра. Засипана е от дребни камъни с пласт от 1,50 m. Бермът е служел за дренаж на района около могилата, предпазвал е насипа от свличане и е маркирал очертанията му. Вън от берма е бил изкопан ров с ширина около 15 метра и неустановена дълбочина. През по-голяма част от годината ровът е бил пълен с вода.

От фасадата са запазени шест реда с обща височина 2,40 m. Върху най-горния от тях си личат легла от скоби. Това показва, че лицевата стена е била по-висока. Входът към първата камера е 1,67 m, очертан от три каменни блока. Последните са покрити с моделирани орнаменти – перлов низ, йонийска и лесбийска кима, пояс от силно геометризирани бръшлянови вейки, палмети и други. Вероятно от фасадата са били и откритите два каменни акротерия с релефни растителни и човешки изображения. Първата камера е изградена от рядко срещан тип на градеж в Тракия - правоъгълна със стъпаловидно покритие. Този начин на покритие се нарича „Фалшив купол“. При втората камера закупуляването е характерно за траките. То започва от втория ред след основата и е запазено на височина до 2,50 m. Диаметърът на куполната камера е 4,60 m. Това я нарежда на трето място след такива открити в Лозенград, Турция и Малко Белово, в Област Пазарджик.

В първата камера са открити четириколка колесница и скелети на два коня впрегнати в нея, над 50 сребърни апликации по тях, собственост на погребания аристократ. Трети кон е открит пред останалите два само сюзда.„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5 Богатството на извършеното погребение и градежът на гробницата предполагат, че това е цар управлявал местното тракийско племе беси.

Входът е бил залостен от каменна плоча. Тя напомняла на дървена врата с моделирани по повърхността и релефни пъпки, имитиращи железни гвоздеи. Поради това, че гробницата е ограбена още в дълбока древност освен предмети с частична украса са открити и незначителни късове от червенофигурни старогръцки и различни по качество местни съдове, предмети от алабастър и стъкло. При разкриването на гробната камера са открити и глинени съдове от неолита и енеолита. От дребните предмети останали незабелязани от вандалите е останала и позлатена главичка на лъв, животински и човешки фигурки, амулети, девет големи съда обърнати с устията надолу.

Галерия

Вижте също Кулата (светилище) Скумсале Качулата Студен кладенец (светилище) Светилище Гарванов камък (Старосел) Люляковото светилище Кози грамади Тракийска резиденция „Смиловене“

Източници За изготвяне на статията са ползвани данни от Исторически музей Стрелча

Категория:Тракийски могили Категория:Стрелча Категория:Основани през 5 век пр.н.е. Категория:Основани през 4 век пр.н.е.