Статутът (на латински: statutum – постановление, решение; в буквален превод на български: устав) е писмен законодателен акт, приет от законодателен орган (парламент) в страните, възприели англосаксонската правна система на т.нар. общо право (Common Law).

В тези правни системи статутното право (на английски: Statutory Law) съществува паралелно със съдебния прецедент и служи като основен инструмент за съзнателно изменение, допълнение или кодифициране на съществуващите правни норми.

Същност и съпоставка със съдебния прецедент В сравнителното право източниците на правото в англосаксонския свят се разделят основно на две категории: **Общо право (Common Law):** Неписани в законова форма правни норми, които се създават и развиват от съдилищата чрез съдебен прецедент. **Статутно право (Statutory Law):** Писани нормативни актове (статути), гласувани от официален законодателен орган (например Парламента на Обединеното кралство, Конгреса на САЩ или щатските законодателни събрания).

По правило статутите имат по-висока юридическа сила от прецедентното право. Ако съществува пряк конфликт между правило, установено от съдебен прецедент, и разпоредба на по-късно приет статут, съдилищата са длъжни да приложат статута. Този принцип е израз на доктрината за суверенитета на парламента в Обединеното кралство.

Видове статути В зависимост от своя обхват и териториално действие, статутите в англосаксонските държави могат да бъдат: **Публични статути (Public Statutes):** Имат общо действие и се отнасят за цялото общество или за неограничен кръг от субекти на дадена територия. **Частни статути (Private Statutes):** Насочени са към конкретно физическо или юридическо лице, или уреждат специфичен частен интерес (например предоставяне на индивидуални права или изключения от общото правило).

Тълкуване на статутите Тъй като статутите се приемат от политически органи (парламенти), но се прилагат от магистрати, съществена част от англосаксонската юриспруденция е посветена на тълкуването на статутите (на английски: Statutory Interpretation). Съдилищата са разработили специфични правила за това: **Буквално правило (Literal Rule):** Думите в статута се тълкуват в техния най-обикновен и буквален граматически смисъл. **Златно правило (Golden Rule):** Позволява модифициране на буквалния смисъл, ако прилагането му би довело до пълен абсурд или несъответствие с духа на целия акт. **Правило за отстраняване на недъга (Mischief Rule):** Изследва какво е било състоянието на общото право преди приемането на статута и какъв точно проблем (недъг) в обществото е целял да реши парламентът с този акт.

Източници Dieter Blumenwitz: Einführung in das anglo-amerikanische Recht. Rechtsquellenlehre, Methode der Rechtsfindung, Arbeiten mit praktischen Rechtsfällen. 7. Auflage. Beck, München 2003, ISBN 3-406-49764-0 (Schriftenreihe der Juristischen Schulung 2).

Вижте също Англосаксонска правна система Съдебен прецедент Законодателен акт

Категория:Обичайно право Категория:Общо право Категория:Сравнително право Категория:Правни актове *