Политиката на Блестяща изолация () е дипломатическа политика за избягване на съюзи и заплитания. Някои историци използват този термин, за да опишат външната политика, преследвана от Великобритания в края на 19 век под премиерските лидери на Консервативната партия на Бенджамин Дизраели и Лорд Солсбъри. Лорд Дерби обявява политиката през 1866 г., когато е бил външен министър:
books.google.com
Баланса на силите поддържа посредством т.нар. „принцип на двата стандарта“, т.е. военният ѝ флот трябва да съответства на равнището на обединените морски сили на двете следващи я по сила морски държави.
Терминът е въведен през януари 1896 г. от канадския политик Джордж Еулас Фостър, който посочва одобрението си за минимално участие на Великобритания в европейските въпроси, като казва: „В тези донякъде обезпокоителни дни, когато Великата майка империя стои прекрасно изолирана в Европа“. Андрю Робъртс, Салсбъри: Викторианският Титан (2000) стр. 629.
Източници
Категория:Британска империя Категория:История на Великобритания Категория:Външна политика на Великобритания Категория:Външнополитически доктрини