Полет 655 на „Иран Еър“ е редовен международен пътнически полет от международното летище Мехрабад, Техеран, Иран, до международното летище Дубай, Дубай, ОАЕ, с планирано междинно кацане на международното летище Бандар Абас, Бандар Абас, Иран, управляван от „Иран Еър“. На 3 юли 1988 г. самолетът „Еърбъс A300B2-203“, който изпълнява полета, е ударен от две ракети земя-въздух, изстреляни от „Винсенс“, военен кораб на ВМС на САЩ, докато лети за Дубай. Самолетът експлодира и веднага се разпада на три части (пилотска кабина, централен фюзелаж с крилата и опашна секция) и се разбива в ирански териториални води в Ормузкия проток, при което загиват всички 274 пътници и 16 членове на екипажа на борда на машината.
Свалянето се случва по време на ирано-иракската война, която продължава близо осем години. „Винсенс“ навлиза в иранските териториални води, след като един от хеликоптерите му е обект на предупредителен огън от ирански моторници, действащи в рамките на иранските териториални граници.
Според САЩ, екипажът на „Винсенс“ идентифицира самолета погрешно като „F-14 Томкет“, произведен в САЩ изтребител, част от иранската охрана, въпреки че той предава граждански идентификационни кодове. Според американските власти „Винсенс“ и други военни кораби многократно опитват да се свържат със самолета както на граждански, така и на военни честоти, но не получават отговор. Иранското правителство твърди, че САЩ безразсъдно свалят самолета, нарушавайки международното право, след като многократно провокират иранските сили. Някои анализатори обвиняват за това прекалено агресивното отношение на капитана на „Винсенс“, Уилям К. Роджърс III, докато други се фокусират върху по-широко разпространени проблеми и недоразумения на борда.
САЩ са критикувани за свалянето на „Еърбъса“, особено в първоначалната си реакция. Въпреки че не се извинява официално, американският президент Роналд Рейгън изпраща писмена дипломатическа нота до Иран, изразявайки дълбоко съжаление. През 1996 г. двете правителства постигат споразумение в Международния съд, в което САЩ се съгласяват да платят 61,8 милиона щ. д. на семействата на жертвите. Като част от споразумението САЩ не признават отговорност за инцидента.
Това е едно от най-смъртоносните сваляния на самолети, най-смъртоносният авиационен инцидент с участието на „Еърбъс A300“ и най-смъртоносният авиационен инцидент в историята на Иран.
Жертви ГражданствоПътнициЕкипажВсичко238162541301310010606606101Всичко27416290Islamic Republic of Iran. Memorial of the Islamic Republic of Iran in the Case Concerning the Aerial Incident of 3 July 1988 (Islamic Republic of Iran v. United States of America) . p. 15. 24 July 1990.
На 26 февруари 1996 г. САЩ се съгласяват да изплатят на Иран компенсация в размер на 61,8 млн. долара за 248 жертви в инцидента по разчет от 300 хил. долара за всеки трудоспособен и 150 хил. за останалите, без стойността на сваления самолет, възлизаща на около 30 млн. долара. Съединените щати разглеждат паричната компенсация като доброволен акт, но отказват да признаят вина и да се извинят за инцидента.Time
Вижте също Полет 1812 на „Сибериа Еърлайнс“ Полет 17 на „Малейжа Еърлайнс“
Източници
Литература
Външни препратки Документален филм за събитията в „Ютюб“
Категория:Транспорт в Иран Категория:История на Иран Категория:Военна история на САЩ Категория:Военноморски сили на САЩ Категория:1988 година Категория:Инциденти със сваляне на самолет Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“ Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Иран Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1988 г. Категория:Произшествия и инциденти на „Иран Еър“