Батак е град в Южна България. Той се намира в Пазарджишка област и е в близост до град Пещера. Градът е административен център на община Батак. При преброяването през 2011 г. населението на Батак възлиза на 3353 души, като по данни на НСИ през последното десетилетие е спаднало на
География Батак се намира в Западните Родопи, на 1036 m надморска височина в долината на Стара река по двата ѝ бряга. Разположен е в котловина, заобиколена от всички страни с хълмове „бърда“ 100 – 200 m над равнището му (Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилива скала, Галагонката и Бучете), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг – с Доспатска река и яз. Доспат, на изток – с река Въча, на север – с Тракийската низина. Тук се намира защитената местност „Баташки снежник“. Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите – Баташки снежник (2082 m), Голяма Сюткя (2185 m).
Батак се намира на 15 km по асфалтиран път от град Пещера, на 35 km от областния център Пазарджик и на около 55 km от Пловдив; на 15 km от град Ракитово и на 27 km от Велинград.
Климат
Климатът на Батак е преходно-континентален, повлиян забележимо и от надморската височина. Валежите са от 670 до 680 л/м2 годишно. Поради разположението си градът е запазен от силни ветрове. Средната годишна температура е около 10 °C. Зимата е сравнително топла. През есенно-зимния сезон преобладават слънчевите дни. Характерно явление в този район е южният вятър, наричан от местното население „бял вятър". Зимата е с обилни снеговалежи до 63 cm в града и до 150 cm по околните възвишения. Лятото е прохладно и приятно, благодарение на което Батак и районът му се утвърждават като привлекателен планински курорт.
Население година 1865 1884 1887 1892 1900 1905 1910 1946 1956 1962 1976 2010 2012 население 6500 1815 1956 2368 2886 3356 3764 5783 10 372 10 261 6000 3631 2584
История Баташките околности са обитавани от най-древни времена, доказателство за това са откритите археологически обекти: развалини на многобройни (близо 20) тракийски, римски, византийски и български крепости, над 10 черкви и манастири, тракийски могили, римски мост и др.
Поради липсата на исторически сведения трудно може да се определи с точност годината, в която възниква днешният Батак.
Според някои исторически паметници и най-вече според живото предание, първото име на тогавашното селище било Батево, от брат, или от бате, наречено така, вероятно от самите бежанци избягали от поробителите, или от насила потурчените техни братя от селата в Чепинската котловина. За това свидетелства един ръкопис, приписван на поп Методий Драгинов от 17 век и смятан от съвременните изследователи за фалшификат:
Много важно свидетелство, което потвърждава съществуването на селището, е надписът върху взидания камък на чешмата при Кричимски манастир „Рождество Богородично“, върху който се разчитат както името Батак, така и имената на батачаните, построили чешмата през 1592 г.
Настоящото си име селището получава по време на османската власт. Предполага се, че поради трудното за османските поробители произнасяне на името Батево то бива сменено на Батак (в превод от турски „кал“), по причина на езерото, което се намира в близост от северозападната му страна. Езеро, което селяните наричали „блато“, а турците „гьол“ или „батак“, защото по-голямата му част била покрита с преплетени над водата корени, обраснали с шавар, папур и трева, където мнозина, които не познавали местността, са пропадали с конете си и са потъвали на дъното му.
Стратегическото географско положение на Батак, разполовен от двете страни на Стара река в подножието на високия родопски връх Скардак (Баташки снежник), в котловина обградена от вековни планински дървета, защитена от север с непроходимо блато, не е случайно. Именно тук първите заселници са търсили закрила от фанатичните нападения на свирепите османски завоеватели. По този начин те не изгубили бащините си традиции, съхранили вярата и обичаите си, за разлика от другите населени места в Родопите, които били насилствено асимилирани и принудени да приемат исляма.
Трудните условия за живот правили батачани сурови, решителни и безстрашни. Дърводобивът се превръща в основния поминък на населението. От качествената местна дървесина се строят корабите на турската империя, развива се търговията. Търговците от Батак разгръщат връзките си с близките народи от Средиземноморието и западните Балкани.
Батак става притегателна сила за много родолюбци, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Все повече нараства желанието на свободолюбивото населението за независимост. В Батак израстват видни духовни дейци като игумен Йосиф Строителя, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния „Български буквар“ (1844 г.) Георги Бусилин и др.
Априлското въстание и Баташкото клане
В съзнанието на българите гр. Батак винаги се свързва с трагичните събития, случили се тук по време на и веднага след Априлското въстание от 1876 г. При потушаването на въстанието през май 1876 г. местните хора отначало предават оръжията си, но първоначално „миролюбивата“ 8-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията впоследствие извършват безпощадно масово клане над българите, по-известно днес като Баташкото клане. Част от населението бива обсадено в църквата „Св. Неделя“ в продължение на дни. Обстановката вътре е драматична – недостигът на вода кара жените да копаят с голи ръце кладенец в земята, който и днес може да се види, с цел да намерят вода за децата си. Накрая, при превземането на храма, всички християни (около 2000) са изклани от башибозуците. По време на „предаването“ на оръжието, някои от хората в селото успели да избягат, след това селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли с пушките по прозорците на други къщи и напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат и в църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите и в Богдановата къща. Благодарение на славната саможертва на Батак за освобождение на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение. Това дава моралното право на Русия да се намеси и скоро да обяви Освободителна война. Според различни оценки, около 5000 души от селото са избити.
На 21 юни 1899 година в Батак се основава дружество на Македонската организация с председател Иван Хаджипопов, секретар Спас Калоянов и касиер Никола Попов.Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300. В граничния пункт са изпратени 900 пушки и 280 сандъка с патрони, които в следващите месеци по тайни канали са прехвърлени в Османската империя.Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 301
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Батак са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в селото се стига до престрелка между комунисти и полиция.
С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Батак придобива статут на град.Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.
Религия
Населението е съставено предимно от християни. Основната религия е православие.
Най-старата църква в града, както и една от най-старите в областта е „Св. Неделя“. Построена е през 1813 г. В храма църковните служби се изпълнявали на черковнославянски език, докато навсякъде другите в черквите било позволено да се служи само на гръцки език. След клането от 1876 г. църквата е недействаща и превърната в музей костница. През 1912 са положени основите на новата църква „Успение на Пресвета Богородица“. Храмът е построен по проект на чешкия архитект Йосиф Шнитер. В околностите на града са разпръснати множество малки параклиси, сред които: „Свети Андрей Първозвани“, „Света Марина“, „Свети Яков“ и „Свети архангел Михаил“.
На 3 април 2011 г. със специално решение Св. Синод на БПЦ обявява за свети новомъченици българите, загинали в баташкото клане. Историята е запазила много от имената на баташките мъченици – това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев Керелов – жив опечен на клада, запазени са имената и на някои от избитите – Иван, Илия и други, изписани на паметната стена в музея в Батак. Паметта им се почита официално на 17 май. Църковното прославление – службата, на която за първи път се почита паметта на светците е отслужена на 17 май 2011 г. от митрополит Николай Пловдивски. В церемонията вземат участие членовете на Св. Синод, както и гостите от Вселенската, Александрийската, Антиохийската, Московската, Сръбската, Румънската и Грузинската патриаршия и от Кипърската, Еладската, Полската, Албанската и Чешката архиепископия. Мощите на светите мъченици са поставени за поклонение на специален подиум в изработена дърворезбена позлатена рака.
Културни и природни забележителности
Батак е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.
Исторически музей, 08:30 – 17:30 ч., без почивен ден, има печат. Балиновата къща е построена около 1895 г. В нея е живял Борис Балинов и Трендафил Балинов – секретар на Работнически младежки съюз и участник в антифашистката съпротива. Къщата е етнографски музей от 1968 г., неделима част е от музейния комплекс на Исторически музей Батак и е една от забележителностите на град Батак. Църквата „Св. Неделя“ Построена е през 1813 г. върху място на Тодор Балинов (кмет на селото по това време), дарено от него специално за построяването на църквата. Построена за 75 дни с труда на батачани. Архитекти на сградата са костурските майстори, преселници в Брацигово, Марко Зисо и Петър Чомпъл. Храмът представлява кръстовидна куполна постройка, изградена изцяло от камък, с дъбови врати и обградена с високи каменни стени. Язовир Батак и местността курорт „Цигов чарк“ са разположени в Западните Родопи, на 7 km от Батак. Идеално място за отдих по всяко време на годината. Самият курорт разполага с добра леглова база от всички категории, с много заведения и ресторанти. Водите на язовира дават прекрасни възможности за водни спортове и риболов. Местността Широка поляна се намира в северозападната част на Западните Родопи. Преобладаващата надморска височина е 1500 – 1700 m. Характерният за Родопите релеф – редуване на горски масиви с обширни поляни, създава отлични условия за формиране на добри дивечови запаси. На територията на местността са и язовирите „Широка поляна“ и „Тошков чарк“, предлагащи отлични условия за риболовен спорт и пълноценен отдих. Местността Беглика заема т.нар. Беглишка заравненост в централната част на Западните Родопи със средна надм. височина 1700 m. Живописният планински пейзаж привлича много туристи, а язовирите и кристално бистрите реки предлагат чудесни условия за риболов. Богатото дивечово разнообразие от елен, сърна, глухар, дива свиня, благоприятства развитието на ловния туризъм. Атрактивни са и двата резервата – Беглика (заедно с язовира „Голям Беглик“) с площ 415 ха, обрасла с вековни иглолистни дървета, и „Дупката“ – природен феномен с разнообразна флора и фауна под егидата на ЮНЕСКО. Паметниците на хълма, от където се вижда цял Батак и кръстът, построен през 2007 г. до паметниците.
Образование Основно училище „Отец Паисий“ Народно читалище „4-ти май“