Раковски е град в Южна България, област Пловдив, административен център на община Раковски.Справочник България/Град Раковски
Наименуван е на видния български националреволюционер Георги Раковски. По данни на НСИ населението на града е .
Градът е създаден през 1966 година чрез сливането на 3 села – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх. Селата са населявани от наследници на павликяни, приели католицизма през XVII – XIX век.
География
Раковски се намира в централната част на Горнотракийската низина, на 25 километра североизточно от град Пловдив. Землището на града има площ 97,999 квадратни километра, а урбанизираната територия е около 550 хектара.
Характерен за района на града е равнинният и слабо хълмист релеф. Общият наклон на терена е в югоизточна посока. Средната надморска височина за града е 180 метра, около 169 м за кв. „Парчевич“, около 171 м за кв. „Секирово“, около 184 м за кв. „Ген. Николаево“.
Попада в преходно-континенталната климатична област, южно от Стара планина, която е бариера, възпрепятстваща преминаването на студените континентални въздушни маси на юг. Зимата в града е мека, а лятото е сухо. Пролетта започва рано, температурата на въздуха бързо се повишава и в началото на април средноденонощната температура най-често е над 10 °C. Характерно за града е много горещото и сухо лято.
Изключително ниските стойности на относителната влажност на въздуха са свързани с периодите на поява на фьон, характерен за зимния и пролетния период. Средногодишната сума на валежите в района е под средната за страната. Снежната покривка се задържа средно около 30 дни.
През територията на града преминава река Сребра. В околностите на града има 12 микроязовира (с обща площ над 2 хил. дка и обем над 9 млн. м³). Дълбочината на подпочвените води е между 1,5 и 3,5 м.
Квартали Град Раковски е населен с наследници на павликяни, приели по-късно католицизма. Павликянството е християнско религиозно движение, което се появява в граничните за Византия арменски земи, където те създават собствена държава, просъществувала за кратко. Павликяните са превъзходни бойци и често се изявяват като мощни съюзници на Византийската империя. Заедно с арабските си съюзници представляват сериозна опасност за източните граници на Византия. Поради това Византия е принудена да се съобразява с тях и дори се опитва да се възползва от съществуването им. Дава им статут на акрити (граничари) и те се превръщат в гранично население. Оттук идва и тезата, че имената на големите села Калъчлий и Балтаджа, днес квартали на Раковски, идват от наименованията на военните формирования, разположени в тях. Калъчлий произхожда от думата „калъчка“, която означава „сабя“ или „дълъг нож“. Балтаджа – от думата „балтия“, със значение „брадва“, „секира“.
Третото село, днес също квартал на Раковски, Алифаково е заселено през 1905 г. с преселници от Балтаджии. Дотогава е било турско село.Акълийски Л., Католишки истории – За заселването на някои католически селища Старото му име било Алифакъх, по името на местен мюсюлмански светия.
Турските наименования на днешните квартали на град Раковски в различни времена и документи са изписвани по различен начин. В Пловдивския държавен архив те фигурират като Калъчлии (Калѫчлии), Балтаджии и Алифаково. Местното население ги е наричало „Калъшлия“, „Балтаджия“ и „Аляково“.
Що се касае за името на града, през 1966 г. са обсъждани три предложения – Парчевич, Тракия и Раковски.
Генерал Николаево
Генерал Николаево е най-източният от кварталите на Раковски. Разположен е на пътя Пловдив-Брезово-Павел баня. Старото име на селището е Калъчлии (преди Освобождението Калъчлъ / Саръкалъчлъ ). През 1934 г. над 1000 населени места в България сменят имената си. Тогава е наименувано Генерал Николаево на видния генерал Данаил Николаев, който е от създателите на българската войска след Освобождението.
В квартала действа енория „Пресвето Сърце Исусово“ на Софийско-пловдивската католическа епархия.
Секирово
Секирово е средният квартал от кварталите на Раковски. Разположен е южно от пътя Пловдив-Брезово-Павел баня. Старото име на населеното място е Балтаджии (преди Освобождението Балтаджълар, ). Също през 1934 г. селото сменя името си и то 2 пъти. За няколко месеца е наречено Секирци и после Секирово. От 1943 до 1945 г. носи името Архангелово на патрона на католическия му храм.
В квартала действа енория „Свети Архангел Михаил“ на Софийско-пловдивската католическа епархия.
Парчевич
Парчевич е най-западният и най-малкият от кварталите на Раковски. Разположен е също на пътя Пловдив-Брезово-Павел баня. Старото име на селото е Алифаково (преди Освобождението Али Факъх, ). Турското наименование на селото идва от личното име Али. Факъх е звание и означава мюсюлмански законовед, учен-богослов или четец на корана (вещ в правото, правовед, духовен лидер). Комисията, работила по преименуването на българските селища през 1931 – 1932 г., спазва правила при преименуването, сред които е приемане на имена на личности от Македоно-одринското опълчение. Така през 1934 г. селото е преименувано на АнтраниковоПело Михайлов, 80 ГОДИНИ ОТ НАЙ-МАСОВОТО СЕЛИЩНО ПРЕИМЕНУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ в чест на арменския генерал Антраник Озанян, служил в Българската армия през Балканските войни като командир на арменската доброволческа рота в Македоно-одринското опълчение през 1912 и 1913 г. По настояване на жителите му от 1943 г. селото носи името на българския католически епископ барон Петър Парчевич.
В квартала действа енория „Непорочно Зачатие Богородично“ на Софийско-пловдивската католическа епархия.
История
Животът в района на град Раковски датира от каменно-медната епоха.
Античност Непосредствено до града е разположена селищна могила, находките от която показват, че първото селище по тези земи е възникнало през каменно-медната епоха. Откритите жилища са големи за времето си, с правоъгълен план, а преобладаващите са с дължина 8 м и ширина 6 м. Изградени са от дърво с глинени или дъсчени подове. Според откритите керамични съдове селището съществува в продължение на няколко хилядолетия, като е опожарявано периодично при инциденти или вражески нападения. Огромният могилен насип е образуван от руините, които са били заравнявани и върху които се е строяло отново.
В землището на Раковски са намерени следи от две селища, датирани от късно желязната епоха:Узунов, Ж. СЕЛИЩНИ МОДЕЛИ В ГОРНОТРАКИЙСКАТА НИЗИНА ПРЕЗ VI – I В. ПР. ХР. Първото се намира в местността „Карадере“. Разположено е върху незаливна тераса на река, носеща същото име и има площ от 30 дка. Видимостта е отлична във всички посоки. Със сондажни проучвания, е установено съществуването на културен пласт на дълбочина около един метър, имащ дебелина около 20 см. В него се открити множество животински кости, местни и импортни керамични фрагменти от съдове, строителна керамика – плоски и покривни керемиди. В пласта има отделни части от кирпичи. Датировката на обекта е отнесена в периода V – IV в. пр. Хр. По всяка вероятност намерения недалечен некропол, проучван през 1930-те години, е свързан с това селище. Второто селище се намира в местността „Белнере“ е датирано от втората половина на IV в. пр. Хр. Разположено е в близост до пресъхнало дере на малка река, в равнинен терен. Открити са бронзови и сребърни монети от Перинт и на Филип II. Видимостта във всички посоки е отлична. Площта на селището е неизвестна. Предполага се, че се е простирало и в съседната местност „Бруклийка“.
Почвите и в двете местности са канелено-подзолисти (псевдоподзолисти). Обширните равнинни територии в съчетание с водоносния пласт, върху който се намират, са предпоставка за развитие на земеделието по това време в района. Водоснабдяването е ставало от реките. Не са открити следи от кладенци.
Одриско царство През античната епоха в Пловдивско живее тракийското племе одриси. Изградената от тях държава съществува 150 години (между началото на V до средата на IV в. пр.н.е.). По това време територията на град Раковски е под контрола на Одриското царство.
Римска империя През 46 г. н.е. земите на Одриското царство са завладени от Римската империя. Така населението на района – предимно одриси – преминава под контрола на империята. След разделянето ѝ през 330 г. територията на града остава в източната част на империята – Византия.
Средновековие През средновековието земите на град Раковски и населението са били част от Византийската, Българската и Латинската империи.
Византийска империя Павликяните са заселвани в Северна Тракия от районите на Мала Азия, Армения и Сирия на няколко етапа между VII и X в. Първите заселвания са от императора Константин V Копроним в средата на VIII в.Павлов Пламен., Бунтари и авантюристи в средновековна България, издателство LiterNet, Варна, 2005 В новите си земи те получават статут на акрити и се превръщат в гранично население, състоящо се главно от свободни селяни, които не плащат обичайните данъци, но защитават границите на Византийската империя.
Първа българска държава През 836 г. земите на гр. Раковски са присъединени към Българска държава от българския владетел Маламир и остават в границите ѝ до 970 г., когато след нашествието на киевския княз Светослав I и изтласкването му, земите са отново в пределите на Византия.
Византийска империя За възстановяването на района след кланетата на Светослав I, през седемдесетте години на X в. император Йоан I Цимисхи отново заселва по Пловдивските земи павликяни и манихейци от Армения и Сирия.
След Павликянското въстание, избухнало през 1084 г., част от павликяните се преместват на север от Стара Планина, а павликяните, които останали в Пловдивско, стават обект на специални грижи от страна на император Алексий I Комнин. Те получават земи и привилегии да ги наследяват при условие, че приемат православието. През 1115 г. павликяните, приели православието, също получават от него и създадения за тях град Алексиопол, който според някои хипотези се намира на мястото на днешния Раковски. Въпреки привилегиите, те не били укротени и много от тях запазили своята еретична вяра.
Латинска империя От 1204 до 1248 г. земите на града са включени в Пловдивско херцогство на Латинската империя. Павликянският град Алексиопол и земите около него са били баронство в херцогството.
Втора българска държава От 1248 г. до падането ѝ под османска власт през 1364 г. територията на града 15 пъти сменя принадлежността си от България към Византия и обратно. След 1364 г. голяма част от павликяните от района (еретици и православни) се преселват през Стара планина в Дунавската равнина. Те се заселват основно в Никополско и Свищовско, но и на други места по поречието на река Осъм (около трасето на стария римски път Мата), за да започнат да се завръщат отново по Пловдивските земи след два века и половина.
Османска империя Едни от първите сведения за селата Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх са в османските данъчни регистри от XVI в. Първото селище фигурира с имената Алтън Боа (, ) и Кълъчлъ саръ (, ). Приходът на селището е формиран от данъчно облагане върху добив от: пшеница, смесено зърно, зеленчукови градини, такса за ползване на ливади и други такси. В регистър от 1596 г. е записано, че общността има имам. Второто селище фигурира с имената Балтаджъ (, ) и Кадирджикли. Приходът на селището е формиран от данъчно облагане върху добив от: пшеница, ечемик, кошери, сено, плодове, зеленчукови градини, и други такси. В Джелепкешанския регистър от 1576 г. в селото са вписани 17 джелепкешани. В регистър от 1596 г. също е записано, че селото има имам. Третото селище фигурира с имената Велед-и данишменд (, ) и Али Фъкъх (, ). Общият приход от селището е формиран от данъчно облагане върху добив на: пшеница, ечемик, сено, кошери, лен, папур, воденици, люпилни за ориз и др. такси. В регистъра от началото на века до селището е регистрирано и завие на Кюрекчи баба, в което са описани 7 абдали, един от които е техен религиозен лидер – шейх.