Димитър Благоев Николов, наричан от последователите си Дядото, е български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров – Българската социалдемократическа партия.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 426.
Изповядва марксистки идеи, в статиите си предлага идеята за организиране на работническата класа и за придаване на политически характер на борбите ѝ. Има водеща роля за организиране на сътрудничество между балканските социалдемократически партии. Развива идеята за Балканска федеративна република.
Биография Произход, образование и младежки години Роден е на 14 юни 1856 година в село Загоричани, Костурско, като Димитър Вангелов Минасов. Родът му е известен като Минаскини или Минасови. Дядо му Никола (Коле) е роден около 1800 година, баща му е Вангел Колев Минасов, а майка му Доца Сиова. Получава началното си образование в Загоричани, където негов учител е Георги Динков. През 1871 година заминава за Цариград, където остава до 1874 г. Там 2 години учи обущарски занаят, а после постъпва в българско училище в града, където е съученик на Трайко Китанчев. Благоев продължава образованието си в Одрин (1874 – 1875), Габрово (1875 – 1876) и Стара Загора (1876 – 1877). Като ученик подкрепя каузата на Априлското въстание, а по време на Руско-турската война помага на Опълчението и руските войски като осведомител. От 1876 година и след 1878 година работи в тютюнев склад в Свищов, където основава Българска легална авангардна група „Освобождение“, чиято абревиатура образува новото му презиме, преведено от Вангелов на Благоев.
По-късно заминава да учи в гимназията в Одеса (1879 – 1880), където е студент в Духовната академия неговият брат близнак, а от 1881 година – в университета в Санкт Петербург. Там той започва да изучава марксистка литература и основава първата (по руски източници – една от първите) социалдемократическа организация в Русия, т.нар. Благоева група. Тя издава вестник „Рабочий“ като свой орган и трибуна за социалистически идеи, в него Благоев публикува първите си статии. По-късно руският социалистически водач Владимир Ленин казва, че „за дванайсет години, от 1883 до 1895 година,… единственият опит да се създаде социалдемократически работнически печат в Русия“ е вестник „Рабочий“. Групата установява контакт с привържениците на руския социалдемократ Георгий Плеханов в Женева. През 1885 година Благоев е арестуван за революционната си дейност и е изгонен от Русия.
Завръщане в България и създаване на социалдемократическа партия
Скоро след завръщането си в България Благоев пише първите си статии във вестник „Македонски глас“ и започва да издава социалистическото списание „Съвременний показател“. През 1886 написва брошурата „Нашите апостоли“, в която акцентира на демократичните и революционните възгледи на Любен Каравелов и Христо Ботев, като се противопоставя на опитите за фалшификация на същността на делото им. В следващите няколко години учителства в различни градове из страната, като е уволняван многократно заради възгледите си. В Шумен работи заедно с Янко Сакъзов. През 1890 г. се установява в Търново. Смята се, че по това време Благоев окончателно оформя у себе си марксистки възгледи и достига до идеята за създаване на партия на работническата класа.
През лятото на 1891 година Благоев поема инициативата и има решаващ принос за организирането на Бузлуджанския конгрес, на който е основана Българската социалдемократическа партия, след което става неин водач и основен идеолог.
Към края на същата година Благоев публикува брошурата „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ – първото оригинално марксистко съчинение в България. Тя е отговор на по-ранни публикации на известния революционер и националлиберален общественик Захарий Стоянов, според когото социализмът няма основа в българските социални условия на дребно земеделско стопанство, в което природните ресурси се владеят от населението „братски равномерно, първобитно, комунистически“. Благоев се позовава на наличието на наемни работници в селското стопанство и градовете, в което вижда начален етап на формиране на капитализъм, според доктрината на марксизма.
През 1892 година публикува брошурата „Социализмът и задачите на българската работническа класа“. На 1 ноември същата година в Търново под съвместната редакция на Благоев и Никола Габровски започва да излиза органът на БСДП – вестник „Работник“. На страниците му Благоев защитава нуждата от обвързване на социалистическото с работническото движение. Той смята, че е нужно съществуването на партия на работническата класа, в което си схващане си противоречи с организацията на съюзистите – Българският социалдемократически съюз. Те смятат соцално-икономическата обстановка в България за недозряла за създаването на партия. На страниците на в-к „Работник“ Благоев води полемика и с представители на народничеството в България, които твърдят, че в България не може да се създаде работническа класа.
Благоев е постоянно преследван от властите на правителството на Стамболов – след множеството политически уволнения, през 1893 г. е арестуван и интерниран в Бяла Слатина. Там го заварва падането на Стамболов от власт през май 1894 г. Скоро след това той се установява в Пловдив, където става учител в мъжката гимназия. Причина за изострените му отношения със Стамболов са интернационалните възгледи на Благоев.
Обединение със съюзистите През 1894 година партистите – БСДП, и съюзистите – БСДС, решават в името на единодействието да се обединят в Българска работническа социалдемократическа партия . Новата партия обаче се раздира от вътрешни идеологически борби между марксистите, водени от Димитър Благоев, и реформистите, сред които Кръстю Раковски и Янко Сакъзов.
През 1897 година Благоев започва да издава списание „Ново време“, теоретичен орган на социалдемократите, което редактира почти до края на живота си.
Активен деец е на Пловдивското македоно-одринско дружество – от 1897 г. е председател, а по-късно е подпредседател на настоятелството.Елдъров, Светлозар. „Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903)“, във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003 г., с. 291 – 292. През 1898 година Гоце Делчев прави опит да го убеди да застане начело на изпадналия в криза Върховен македонски комитет. Благоев заявява, че е готов да участва в дейността на пловдивското македонско дружество, но отказва да се занимава главно с Македония. Благоев е делегат на Шестия македонски конгрес от Пловдивското дружество; в речта си пред конгреса критикува характера на организацията и се обявява за създаването на Балканска федеративна република.Благоев, Димитър. „Съчинения“, том 20, с. 161 – 162.
През 1899 година е избран за народен представител, но изборът му е касиран. През 1902 г. отново е избран, този път заедно с Георги Кирков. От страниците на „Ново време“ и парламентарната трибуна Димитър Благоев подлага на унищожителна критика не само буржоазните правителства, но и реформисткото течение на общоделците в БРСДП.
Това допринася за окончателното разцепване на партията на две – БРСДП (тесни социалисти) и БРСДП (широки социалисти). Благоев оглавява партията на „тесните социалисти“, която остава на марксистки позиции.
През 1902 – 1903 година е депутат в XII обикновено народно събрание.
В статия за Лениновия вестник „Искра“ от 13 август 1903 година (1 август 1903 година стар стил), в разгара на Илинденско-Преображенското въстание пише, че в Македония живее компактно българско население, мнозинство в областта, обединено от Екзархията. В статията си „Около Македонския въпрос“ в броя от юни 1905 година на списание „Ново време“ пак потвърждава, че българите са народностно мнозинство в Македония и стремежът им за обединение с България нараства, а Гърция и Сърбия със съгласието на Турция изпращат въоръжени чети за борба с българските въстаници и подлагат на изтребление българите в областта.
През 1904 г. с прякото участие на БРСДП (т.с.) и лично на Благоев се учредява Общият работнически синдикален съюз (ОРСС) – първият неказионен профсъюз в България. ОРСС организира големи стачки срещу лошите условия на труд – на миньорите в Перник през 1906 г. (първата пернишка стачка), на работниците в кибритената фабрика в Костенец през 1909 г. Благоев настоява партията да води постоянна масова пропаганда сред работниците в България, отхвърля идеите за ново обединение с общоделците реформисти.
Под ръководството на Благоев БРСДП (т.с.) приветства Руската революция от 1905 – 1906 г. и организира из цяла България кампания за дарения в нейна полза. По това време Благоев започва да се сближава с русите болшевики, макар че не приема някои идеи на ленинизма, като концепцията за съюз със селячеството. Той остава на ортодоксално марксистки позиции – смята, че революцията ще победи първо в развитите капиталистически държави, затова в България за момента не бива да се готви въстание.
През 1910 г. води делегацията на партията на Копенхагенския конгрес на Втория интернационал.
През 1913 година е депутат в XVI обикновено народно събрание, а след това и в XVII обикновено народно събрание.
През 1911 – 1915 г. е общински съветник в София.
Дейност по време на войните По време на Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1914 – 1918) Благоев застава заедно с партията на антивоенни и антиимпериалистически позиции. Публикува статии по македонския въпрос, в които сочи за единствен справедлив и мирен начин за разрешаването му създаването на Балканска федерация.БКП и националния въпрос 1912 – 1924 Лансира тази си идея при участието си в Първата (1910) и Втората балканска социалдемократическа конференция (1915) – срещи на социалдемократическите партии от Балканите.
През 1914 година заедно с Георги Миндов съставя първия сравнително най-пълен руско-български речник.