Созо̀пол е град в Югоизточна България на Черно море. Разположен е на няколко малки полуострова в южната част на Бургаския залив. С население от 6428 души по данни на НСИ от 31 декември 2019 година, градът е осмото по големина населено място в област Бургас и е административен център на община Созопол. Разстоянието до Бургас е 34 км. Наследник е на гръцката колония Аполония и заедно с Несебър е един от най-старите български градове. От античността до XVII век Созопол е процъфтяващ търговски център. Той е известен като рибарски и винен център и заема важно място в търговията със зърно от Тракия. От късната античност градът се развива като важен църковен център с множество средновековни манастири.
Със своето културно-историческо минало, със запазената си архитектура от XVIII – XIX век, своите плажове и ежегодните празници на изкуствата „Аполония“ Созопол привлича днес множество туристи.
География Местоположение Созопол е разположен на българското черноморско крайбрежие, в южната част на Бургаския залив, на 35 км южно от Бургас. Градът е разделен на Стар и Нов град, между които се намира Морската градина. Старият град е разположен на малкия полуостров Скамни, вдаден между Созополския залив и залива Коренята. Скамни е свързан чрез изкуствен насип и вълнолом с остров Свети Кирик с площ от 80 декара, разположен на 250 метра северозападно от Созопол. Северната част на полуострова завършва с нос Скамни, а южната – с нос Харманите. По протежението на залива Коренята до полуостров Колокита се намира най-новата част на града – квартал Харманите. Полуостров Колокита и заливът Каваци бележат южната граница на града.
В акваторията на Созополския залив се намират остров Свети Иван и разположеният до него малък остров Свети Петър.
Релеф Територията на Созопол принадлежи към основния Медноридско-Странджански геоморфоложки район и в частност към два от подрайоните му – Медноридски и Босненски. В структурно отношение районът се характеризира с комплекс от морски тераси, силно разчленено крайбрежие и многобройни лимани, с редуването на слифов бряг със средноголеми и малки плажни ивици. Крайбрежието е забележително с голямо разчленение и по-големите плажни ивици в пределите на града са Централния или Северния плаж и Харманите. Близо една трета от плажа Харманите е заета от пясъчни дюни.Общински план за развитие на Община Созопол за периода 2007 – 2013 г., Бургаска областна управа, посетен на 16 май 2012 Полуостровите между заливите са с труднодостъпни носове и с много подводни и надводни скали.Община Созопол , Областна управа Бургас, посетен на 16 май 2012
Районът западно от града релефа се характеризира с източни и североизточни склонове, разчленени от дълбоки планини. Югозападно от града се намира връх Бакърлък с височина 376 m, който е най-високата част на Медни рид.
Климат Климатът в Созопол и региона е по средата между влажния субтропичен климат и средиземноморския, със сравнително топли, но ветровити зими (средноянуарска температура +6 °C) и дълги, топли лета (средноюлска температура +27 °C). Черно море и въздушните преноси от Средиземно море са основните му формиращи фактори. Преобладават зимните северозападни и югозападни ветрове и то с почти двойно по-голяма скорост от средната за страната. Това превръща района в непривлекателен за рекреационни дейности през студеното полугодие. През топлото полугодие (април-септември) преобладават източните ветрове, свързани с дневния морски бриз. Макар и с по-слабо климатично влияние, нощният бриз (от сушата към морето) е сред характерните климатични фактори. Средната му скорост (1 – 2 м/сек.) е значително под тази на дневния бриз (3 – 6 м/сек.). Прилежащият морски басейн обуславя целогодишна висока влажност на въздуха. Районът е характерен с малко валежи и продължителни засушавания (17 – 28 дни през лятото и есента, 14 – 15 дни през зимата и пролетта).
Защитени територии На територията на Созопол и в непосредствена близост са обявени няколко защитени територии за опазване на застрашени животински и растителни видове:
Колокита Острови Св. Иван и Св. Петърpdbase.government.bg Бакърлъка (защитена зона) Пясъчната лилия Пясъчни дюни в м. Каваците Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“ Алепу
История Име Първото име на града, дадено му от гръцките колонисти при неговото създаване е Антеа. То е променено по-късно в Аполония в чест на древногръцкия бог Аполон, покровител на изселниците, почитан и като лечител. За да бъде различаван от други градове с името Аполония, съществували по това време (като Аполония Илирийска или Аполония Мидрониорум), градът е известен и с пояснителния си епитет Понтика, тоест Понтийска, Черноморска (на старогръцки Ἀπολλωνία Ποντική) или Магна, Велика.
От късната античност Аполония е известна като СозополисБистра Андреева Цветкова: Perigrinatores Francogalici de terris Haemo adiacentibus narrantes в Том 4 Чужди пътеписи за Балканите, 1981 стр. 147 – 148 (изписвано на гръцки Σωζόπολις, на новогръцки Σωζόπολη, Созополи, на катаревуса Σωζόπολις, Созополис, в превод Град на спасението, избавлението или оздравяването). В генуезки портолани (морски карти), издадени след XIII век градът се споменава с имената Sixopoli, Sizopoli, Sinopolis, Sunopolis, Susopori, Suxopori, Gisopoli, Gixopoli и Grisopoli. Peter Soustal: Thrakien
През османския период името се видоизменя в турското СизеболуБистра Андреева Цветкова: Perigrinatores Francogalici de terris Haemo adiacentibus narrantes в Том 4 Чужди пътеписи за Балканите, 1981 стр. 192, стр. 194 или Сизеболи.Бистра Андреева Цветкова: Френски пътеписи за Балканите: XV-XVIII в Том 1 Чужди пътеписи за Балканите, 1975 стр. 355Sozopolis, Catholic Encyclopedia, посетен на 21 май 2012 година След Освобождението се налага българската форма Созопол.
Античност
Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Най-ранното селище в района възникнало в края на V хилядолетие пр.н.е. Първоначално там се заселили рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид. Селището продължило да се развива и през раннобронзовата епоха, а жителите му търгували с бронзови сплави в Черно и Егейско море. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В края на 2 и началото на 1 хилядолетие пр.н.е. по нашия черноморски бряг се заселват траките. Според Херодот районът на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни като опитни рудари, които поддържали търговски връзки с целия Егейски свят.План за развитие на Община Приморско, стр. 13, Областна управа Бургас, посетен на 22 май 2012 От това време в Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване.
През 620 г. пр.н.е., на мястото на тракийското селище изселници от Милет основават гръцка колония с името Антеа. Гражданите на Милет избират и изпращат философа Анаксимандър за основоположник на Аполония. История на България, т. І, София, 1979, с. 165. Колонията се разраства и полисът, преименуван по-късно в Аполония, израства като важен търговски и пристанищен център. Стратегическото разположение на полиса му позволявало да владее подхода към богатите на суровини Черноморска Тракия и Странджа и да играе посредническа роля в търговията между Атинския морски съюз, полисите в Средиземно море и тракийските племенни съюзи.
Търговското влияние на Аполония в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, сключен през V век пр.н.е. Полисът поддържа активни връзки с големите гръцки полиси Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос, с Египет и други. От края на VI век пр.н.е. Аполония започва да сече собствени монети. Активната търговия по море и корабоплаването обуславят и приемането на котвата като емблема на полиса, сечена и върху монетите.
Конкуренцията със създадената около век по-късно мегарска колония Месемврия води до създаването на созополска колония Анхиало. Разположена непосредствено южно от Месемврия, тя имала задължението да пази достъпа до Бургаския залив, чрез който мегарците се опитват да търгуват с траките. Освен стратегическото си значение, Анхиало е богато и на подводни залежи на сол. За активния добив на сол още в Античността сочат промените по морското дъно в залива.
Аполония успява да запази независимостта си по времето на военните кампании на Филип II Македонски (342 – 339 година пр.н.е.) и Александър Македонски (335 година пр.н.е.).Balkan heritage projects 2012: APOLLONIA PONTICA EXCAVATION PROJECT, посетен на 22 май 2012
Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното му местоположение не е известно, вероятно е бил на остров Свети Кирик, но в него е имало 12-метрова статуя на Аполон, изработена от атинския скулптор Каламид.
През 72 г. пр.н.е. римският пълководец проконсул Лукул превзема града и отнася със себе си статуята на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. Статуята е претопена след приемането на християнството за официална религия в Римската империя. През 134 г.сл.н.е. за Аполония съобщава Ариан в своето съчинение „Обиколката на Черно море“.„Обиколката на Черно море“ от Фравий Ариан @ ald-bg Въпреки че градът упада и отстъпва водещата роля в региона на Анхиало и Деултум, остава известен в римския свят с епитета Магна (Велика).
Средновековие Сред разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Созопол влиза в пределите на Източната Римска империя. По времето на император Анастасий (491 – 518) около града са изградени крепостни стени, използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Градът от IV век важна крепост в хинтерланда на Константинопол, разположена на крайморския път Виа Понтика.
През 812 година, при управлението на българския хан Крум Созопол влиза в пределите на България, но подобно на останалите черноморски градове, често се връща във византийско владение, като за последно е завладян от Тодор Светослав. През средните векове запазва статута си на областен и епископален град. За утвърждаването му като един от най-важните християнски центрове по Западното Черноморие, голямо значение изиграват манастирите („Свети Йоан Кръстител“, „Св. св. Кирик и Юлита“ и „Св. Анастасия“ на едноименните острови; „Св. Никола“ при днешния град Черноморец и манастирите в града – „Св. Йоан“, „Св. Апостоли“ и „Св. Богородица“.).
През 1366 година при похода на граф Амадей VI Савойски към българското Черноморие (1366 – 1367) градът е превзет и продаден на Византия. През 1453 година след дълга обсада и въпреки помощта на венециански и генуезки кораби, градът пада във властта на османските турци.
Османски период През XVII век Созопол често е обект на пиратски набези (предимно от запорожки казаци). През 1629 година всички манастири и църкви в града са опожарени и унищожени от турците. В резултат от опустошенията Созопол отстъпва водещата си роля в региона. Kamperidis, стр. 31 – 39; Κ. Κonstantinides: Η Απολλωνία. Σωζόπολις νυν καλούμενη. в: Thrakikia 3 (1932) стр. 166; Г. Луков: Κняз Фердинанд и Мария Луиза – дарители на Созопол. в: Море 4 (1996) стр. 18 – 19.
По време на руско-турската война от 1828 – 1829 година, на 16 февруари 1829 Созопол е превзет от военноморски десант под ръководството на контраадмирал Михаил Кумани и е превърнат във временна база на руския черноморски флотКранознаменный Черноморский флот. Москва, Воениздат, 1987, стр. 32 – 33, подпомогнат от опълчение от местното българско и гръцко население.Смык, А. А. Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828 – 1829 годов . Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332 – 333 След подписването на Одринския мирен договор Созопол е върнат на Османската империя, a част от населението напуска града с оттеглящите се руски войски.