Несебър

Несѐбър е курортен град в югоизточна България, разположен на брега на Черно море. Той се намира в община Несебър, област Бургас, а в съседство на север почти се слива с най-голямото българско черноморско летовище Слънчев бряг. Градът е административен център на община Несебър и е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години. По данни на ГРАО към 15 юни 2022 г. населението на Несебър със Слънчев бряг е 14 898 души, което го нарежда на трето място по големина сред градовете на българското Черноморие, след Варна и Бургас.

География Градът се намира на 35 km североизточно от областния център Бургас. Разположен е на полуостров в южната част на община Несебър. Общината заема най-северната част от Черноморското крайбрежие на Бургаска област. Обхваща 14 селища, от които 3 града – Несебър, Свети Влас и Обзор. Несебър е най-големият от тях и е общински център. В непосредствена близост северно от него е туристическият комплекс Слънчев бряг. Старият град е разположен на малък полуостров с дължина 850 m и ширина 350 m, свързан със сушата чрез тесен провлак. На запад от него са кварталите на Новия град: Христо Кудев, Младост, Перла, Черно море (1, 2 и 3) и Аурелия.

Крайбрежното разположение на града определя климата като средиземноморски с континентално и морско влияние. Средните температури през лятото са 28 – 30 °C на въздуха и 20 – 26 °C на водата. Постоянният бриз носи прохлада през горещите летни дни. Близостта на морето предопределя висока относителна влажност на въздуха.

Почвите са канелено-горски. В землището на Несебър има 5 пясъчни дюни, които са обявени за природна забележителност през 1976 г., а през 2001 г. влизат и в регистъра и кадастъра на природните феномени. Сред редките растения от пясъчната флора, които са в „Червената книга“ на България, са: пясъчна лилия, равенски ериантус, морски ветрогон и морски ранилист. Освен тях има още редица красиви и интересни видове: пясъчен мак, жълт пясъчен лен, пясъчна дзука, марздения и други.

Подходящите природо–климатични условия и високата средногодишна температура са фактор, който формира отрасловата структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт. Плажните наличности на община Несебър са едни от най-големите на българското Черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места.

История Античност Елинизъм Името на града е съставено от две части: брия (от тракийски език – „град“) и мена или мелса. Според Страбон, мена е вероятно името на основателя, според Стефан Византийски, също става дума за основателя, но съответно с името мелса.

Полуостровът на Несебър – древният град Месамбрия Понтика, наречен през късното средновековие Месамбрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричат „Мелсамбрия“, което означава „град на Мелса“, легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.История на Несебър и региона , visitnessebar.org, посетен на 25 април 2012

Според данни от древността легендарният автор на басни Езоп е роден в Месамбрия около 620 г. пр.н.е. и е от тракийски произход.

В края на VI век пр.н.е. пристигат първите елински заселници – по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър, и постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове и гимназион. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал.

Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр.н.е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.

Римски период През 72 г. пр.н.е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през I век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия. През 134 г.сл.н.е. за Месембрия съобщава Ариан в своето съчинение „Обиколката на Черно море“.„Обиколката на Черно море“ от Фравий Ариан, ald-bg

След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така както е и в Константинопол.

Българско и византийско средновековие След като Източната Римска империя отстъпва областта Загоре на България в началото на VIII век, Месемврия остава в границите на империята, но постепенно запада, изместена от новосъздаденото пристанище Порос при днешното село Дебелт.

Градът за пръв път става част от българската държава през 812 г., когато хан Крум го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период по време на царуването на цар Симеон Велики.

През XII и XIII в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав. Строят се и се стенописват църквите „Св. Стефан“ (XI век) и „Св. Йоан Кръстител“ (XI в.) – станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от XIII – XIV в.

В продължение на 62 години, от 1201 до 1263 г., Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от Балкана, е трайно включен в пределите на българската държава. Градът играе значителна роля в политическата история на България и Византия по това време, когато на трона са българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих. По това време са построени църквите „Св. Параскева“ (XIII век), „Св. Теодор“ (XIV век), „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ (XIV век), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове.

След почти 40 години византийско владичество Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 г. по времето на цар Теодор Светослав. Градът претърпява голям разцвет по времето на цар Иван Александър.

През 1366 г. Несебър е превзет и плячкосан от рицарите на граф Амедео ди Савоя и по-късно е преотстъпен на византийския император.

Градът е нападнат и вероятно разрушен от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на Османската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.

Османски период и Възраждане В Месемврийската кондика е отбелязано, че Месемврия била нападана от казаци три пъти: през 1611, 1613, и 1651 година, като най-мащабно било последното нападение през 1651 година, когато градът бил разграбен и опожарен. Това се потвърждава от Евлия Челеби, посетил града през 1657 г.

През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони. Паисий Хилендарски споменава града през 1762 година в своята „История славянобългарска“, като го нарича Замория.История Славяноболгарская, Зографска чернова с превод на съвременен български език от Петър Динеков и Божидар Райков, „БГ Учебник“ 2017, стр 173

Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до XVIII – XIX век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането – типични представители на черноморската архитектура, като и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.

На 11 юли 1829 г. по време на Руско-турската война (1828 – 1829 г.) Несебър е превзет от руските войски за първи път. Те пленяват новопостроена турска корвета на дока при село Равда. Тя е наименована „Олга“, на името на руската престолонаследница.

При създаването на Българската екзархия през 1870 г. Несебър не е включен в нейната територия, тъй като повечето православни в града са гърци.

От края на XIX век Несебър е малък град с основен поминък риболов и селско стопанство – предимно лозарство и ленопроизводство.

Градът след Освобождението Месемврия е преименуван като Несебър със Заповед 2820, с която са преименувани общо 1043 населени места в България през 1934 година.Пело Михайлов, 80 ГОДИНИ ОТ НАЙ-МАСОВОТО СЕЛИЩНО ПРЕИМЕНУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Посткомунизъм През ноември 2010 г. част от населението на града протестира срещу решение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за премахване на няколко незаконни постройки. Едновременно с това е подета и подписка за изключването на Стария Несебър от списъка със световно културно наследство на ЮНЕСКО. Впоследствие подписката не е внесена в нито една официална институция.

Население В следната таблица са посочени данните за населението на Несебър за дадената година и според съответната територия, която е заемал по това време, като данните могат да бъдат от преброявания (¹), приблизителна оценка (²) или статистически данни на съответните държавните институции (³).Справка за населението на град Несебър, НСИ, посетен на 22 май 2012 година

Година Жители 1934 ¹ 2065 1946 ¹ 2286 1956 ¹ 2333 1965 ¹ 3976 1975 ¹ 6780 1985 ¹ 8224 1992 ¹ 8604 2000 ³ 6187 Година Жители 2001 ¹ 8677 2004 ³ 9360 2007 ³ 10 921 2009 ³ 11 626 2011 ¹ 10 143 2015 ³ 12 275 2022 ³ 14 898 По данни на ГРАО към 15 юни 2022 г. в Несебър и курорта „Слънчев бряг“ живеят 14 898 души по настоящ адрес.

Към 31.12.2021 г. според НСИ населението на Несебър заедно комплекс „Слънчев бряг“ е 14 539 души, от които 6865 мъже и 7674 жени, с което заема четвърто място по големина в Бургаска област.

Населението на Община Несебър наброява 30 721 души към 31 декември 2021 г.Население по области, общини, местоживеене и пол, НСИ. Посетен на 02.09.2022 г.

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Общо 10143Българи 8845Турци 386Цигани 31Други 82Не се самоопределят 35Неотговорили 764

Политика Кметове от 1990 г.

Николай Димитров е избран на местните избори през 2007 г. като независим кандидат, подкрепен от инициативен комитет. Изборите спечелва във втори тур, където успява да получи 68,04% от подадените гласове и да победи Магдалена Мандулева.ЦИК: Резултати от местните избори 2007 в община Несебър , посетен на 2 март 2012 На местните избори на 23 октомври 2011 година Николай Димитров печели на втори тур с 60,38 на сто от подадените гласове. Втори с 39,62 на сто остава кандидатът на ГЕРБ Атанас Терзиев.ЦИК: Резултати от местните избори 2011 в община Несебър , посетен на 2 март 2012 Николай Димитров печели трети мандат на местните избори през есента на 2015 г. и четвърти мандат през есента на 2019 г.

Общински съвет