Илия Николаев Петров е български художник, известен със своите портрети.
Биография Роден е на 6 юли 1903 г. в Разград. Учи живопис в София и в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. От 1940 година преподава в Художествената академия, София. През 1971 година е избран за академик в БАН. Умира на 18 май 1975 г. в София.
Творчество Първите му произведения са типични за 1920-те години. Постепенно стилът му се усложнява и обогатява. Създава множество известни портрети на много бележити свои съвременници – Дора Габе, Николай Райнов, Людмил Стоянов.
След 9 септември 1944 г. работи по произведения с историко-революционна тематика, взема дейно участие в ръководството на СБХ и е негов главен секретар (1949 – 1951 и 1957 – 1959).
Петров е един от изключителните ни майстори в живописта, но истинската му виртуозност е най-вече в голите тела, където той остава един от най-големите ни майстори.
Личният му архив се съхранява във фонд 2027К в Централен държавен архив. Той се състои от 29 архивни единици от периода 1897 – 1966 г.
Признание
Неговото име носят Националната художествена гимназия за изящни изкуства и улица в квартал „Изгрев“ () в София и Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ в родния му Разград.
Творчество „Портрет на Владимир Димитров – Майстора“ (1929); „Портрет на Никола Маринов“ (1926); „Портрет на руснак“ (1929); „Автопортрет“ (1932); „Портрет на Веса Тузсузова“ (1932); „Аспаруховата конница“ (1936); „Голо тяло – жена с огледало“ (1937); „Портрет на художника Соломон Бенун“ (1938); „Аспарух“ (1941); „Климент Охридски сред народа“ (1941); „Паисий Хилендарски“ (1941); „Дамски портрет“ (1941); „Голо тяло“ (1941); „Портрет на Светла Ракитин“ (1941); „Портрет на момченце“ (1942); „Испанка“ (1945); „Портрет на Кирил Петров“ (1946); Стенописен фриз „Девети септември 1944“ във фоайето на софийския кинотеатър „Димитър Благоев“ (1946); „Рибари“ (1948); „Рибарски жени“ (1948); „Дамски портрет“ (1951); „Пред разстрел“ (1954); „Партизанска песен“ (1959); „Вестителят“ (1963); Фриза „Из борбите на партията в Габровския край“ (1963); „Автопортрет“ (1967); „Портрет на Дора Габе“ (1968); „Портрет на Никола Мирчев“ (1972) „Партизани в акция“ (1974); Взема участие в работата по „Паметник на Съветската армия“ в София.
Източници
Външни препратки
Категория:Български художници Категория:Преподаватели в Националната художествена академия Категория:Академици на БАН Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Почетни граждани на Мездра Категория:Родени в Разград Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив