Челси () е британски футболен клуб. Основан е през 1905 г. във Фулъм, Западен Лондон, но носи името на съседния квартал Челси. Клубът играе в Английската висша лига и през по-голямата част от историята си се състезава в най-високото ниво на английския футбол.
Челси е двукратен световен шампион (2021 и 2025 г.) и единственият лондонски клуб с две световни титли.
Често употребяван сред привържениците му прякор е „Pride of London“ (Гордостта на Лондон). Отборът е първият тим от Лондон, който спечелва Шампионската лига през сезон 2011/12. За кратко време Челси държи едновременно двата най-ценни клубни трофея в Европа, след като побеждава Бенфика на финала за Лига Европа на 15 май 2013 г.. Освен това със спечелването на купата отборът се нарежда до Аякс, Байерн Мюнхен и Ювентус, като единствените клубове, печелили и трите големи турнира под егидата на УЕФА – КЕШ (Шампионска лига), Купата на УЕФА (Лига Европа) и КНК.www.gol.bg
По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Челси е на пето място в света и на второ в Англия с оборот от 261 млн. британски лири.
История Основаване на клуба ФК Челси е основан през 1905 г. от англичани, които имали мечта – да направят клуб, който да играе възможно най-елитния футбол. Година по-рано строителният предприемач Гъс Миърс искал футболът да стане популярен спорт в Лондон и за тази цел закупил бъдещия стадион Стамфорд Бридж. Той, заедно с братята си, имал желанието да го превърне в най-модерния спортен комплекс в английската столица и започнал да търси местен футболен клуб, който да се наеме със стопанисването му и да играе срещите си на него. От ФК Фулъм проявили интерес, но наемът бил прекалено висок за тях и отхвърлили офертата, която Миърс им предлагал. След отказа на Фулъм, предприемачът решил да продаде съоръжението на Западната железопътна компания. Точно тогава, приятелят му Фредерик Паркър дава идеята да си направи собствен футболен отбор. Той е очарован, но възникват спорове за името на клуба. Има предложения за ФК „Кенсингтън“, ФК „Стамфорд Бридж“ или ФК „Лондон“, но Паркър държи на своето и така в началото на 1905 г. официално е създаден новият клуб ФК „Челси“.
1905 – 1920 След създаването на клуба, той трябва да стартира, участвайки в Южната Лига, но двата лондонски участника в тази лига – ФК Фулъм и Тотнъм, страхувайки се, че новосформираният клуб може да привлече част от техните фенове, убеждават другите отбори да не допускат Челси в Лигата. Миърс и Паркър започват да търсят друго място, където тимът им може да се изяви. Отправят запитване за включване в Английската футболна лига. По това време отборите във Футболната лига искали да се обхване по-голяма територия на юг. На 1 юни 1905 г. лондонския клуб е официално приет. Челси стартира във Втора английска дивизия.
Първите два мача на тима са срещу дебютанти като тях. Губят дебютния си мач като гост от Стокпорт Каунти с 0:1, но след това смачкват като домакин с 5:1 Хъл Сити. В следващите 36 мача Челси има само шест загуби и завършва сезона на трето място. Следващият шампионат те завършват втори и така още на втората година от своето съществуване печелят участие в елитната футболна лига – Първа дивизия. По същото време се извършва първата смяна на треньорския пост в историята на тима. Първият мениджър Джок Робъртсън е заменен от Дейвид Колдеруд. Под негово ръководство, отборът завършва на 13 място в първия си сезон сред най-добрите. Следва 11-о място, но през сезон 1909/10 Челси заема 19-о място и изпада. След два сезона прекарани в долния ешелон отново се завръща. През февруари 1912 на 37 години умира основателя на „Сините“ Гъс Миърс. Този сезон, Челси постига голям успех като се добира до полуфинал за Купата на Англия, но губи от Нюкасъл Юнайтед с 3:0. До началото на Втората световна война, клубът прави още няколко добри участия в тези мачове за Купата, а в първенството заема места в средата на класирането.
1920 – 1970 Само през 1920 г. заема трето място. През 1924 г. отново се стига до изпадане, но през 1930 отново завършва на втора позиция във Втора дивизия и получава промоция. Вторият мениджър на клуба Дейвид Колдерууд води тима през всичките тези години. Изкарва 26 сезона, преди да бъде заменен от Лесли Найтън, но въпреки това оставя името си в историята като поставя рекорд по най-много сезони като мениджър на клуба. Найтън, както и другите треньори на Челси в следващите години, изкарват доста по-малко време начело на „сините“.
Найтън е треньор до началото на Втората световна войната. След това на неговия пост застава Бирел. По време на самата Война, тима печели Южната купа – сезон 1944/45. Първенството е спряно по време на Войната и клубът играе в Лондонската и Южната група. Челси не заема по-високо от 13 място и Бирел е принуден да си подаде оставката. Пети треньор на клуба става бившия национал на Англия и футболист на Арсенал Тед Дрейк. По време на неговото ръководство Челси постига най-големия си успех за ХХ век. През 1955 г. става Шампион на Англия, като оставя зад себе си на 4 т. разлика миналогодишния ФК Улвърхамптън Уондърърс. Триумфът за сините е още по-голям тъй като шампион е не само Челси, но и юношите, младежите и дублиращия състав. Радостта е съпътствана от едно разочароващо решение на футболните шефове в страната. Футболната лига не позволява на тима да играе в КЕШ, като се обосновава с претоварения график на английския шампионат. Това се отразява негативно на играчите и на следващата година клуба финишира едва на 16-о място, а през 1962 г. следва ново отпадане във Втора дивизия. Въпреки спечелената титла, клубът не се представя добре след този сезон и си връща старата слаба форма. Следва прогрес, който се дължи в голяма степен на шотландския национал Томи Докърти, който поема клуба на следващия сезон. Още през 1963 г., Челси става вицешампион на Втора дивизия, а през следващите години не слиза по-надолу от 9-о място в Първа лига. Следват нови добри участия в Купата на страната – през 1965 и 1966 играят полуфинали, а през 1967 играят финал, но губят в решителния мач с 2:1 от Тотнъм.
1970 – 1974 След Докърти на треньорския пост застава Дейв Секстън. Добрите изяви в купата на Англия продължават. След няколко опита най-накрая през 1970 г. те печелят този трофей. Сезон 1969/70 е много успешен за тима. Стигат до третото място в първенството и участват във финал за Купата. Техен съперник е един от най-добрите отбори по това време Лийдс, завършил на втора позиция в шампионата. Те са считани за фаворити. Съумяват да поведат още през първото полувреме с гол на Джеки Чарлтън, но Питър Хаусман изравнява за Челси. Втората част отново започва добре за йоркшърци и те отново излизат напред в резултата, но две минути преди преди края Иън Хъчинсън изравнява. Следва преиграване на Олд Трафорд. Там срещата отново е много оспорван. Лийдс отново водят с 1:0, но 12 минути преди края Питър Озгуд изравнява. В продълженията, защитникът Дейвид Уеб бележи победното попадение и донася първата купа на Англия в историята на клуба. Това дава право на тима да участва в евротурнирите през следващия сезон. Челси взема участие в турнира КНК. Един след друг побеждава Арис Солун, следва ЦСКА София и накрая Брюж. Стигат до полуфинал. Жребият отрежда „сините“ да се изправят срещу миналогодишния носител Манчестър Сити. Те не се оказват пречка и ги отстраняват с общ резултат 2:0. На финала ги чака Реал Мадрид. „Белият балет“ е фаворит, но тези които откриват резултата са англичаните, с гол на Питър Озгуд. Испанците обаче изравняват резултата секунди преди края на мача. Следват продължения, в които двата отбора не допускат гол и се стига до преиграване. Два дни по-късно отборите се срещат пак на стадион „Караискакис“. Челси отново излиза напред с гол на Джон Демпси в 32 минута, който се реваншира за вината му за гола на иберийците в първата среща. Реал Мадрид натискат до края на мача, но това не дава отражение в резултата и Челси печели трофея. Влиза в историята като четвъртия английски отбор носител на КНК.
1974 – 1993 След този триумф следват нови тежки години за лондончани. През 1974 г. Секстън напуска клуба и година по-късно тима изпада във Втора дивизия. В периода от 1974 до 1993 много треньори се сменят на „кормилото на тима“, но никой не се задържа за голям период от време. Джон Нил остава най-дълго, но това е малко относително, защото води тима между 1981 и 1985. Това не помага на клуба и под негово ръководство за малко не се стига до изпадане в Трета дивизия. Проблемите по това време са главно финансови, и свързани със собствеността на земята, точно в този момент се появява Кен Бейтс, строителен предприемач които първоначално стабилизира отбора макар че само две точки ги делят от изпадане. През следващата година, Нил решава да направи промени в тима и много нови играчи идват на „Стамфорд Бридж“. Това дава резултат и за първи път тима става шампион на Втора дивизия. След този успех Нил става директор на клуба, а на треньорския пост е назначен Джон Холинс. Но радостта е временна само след един сезон са пак обратно във втора дивизия. Назначен е Боби Кембъл, с него отбора постига неподобрен рекорд с 99 точки в един сезон и триумфално се завръща в елита, като още в първия си сезон там завършва 5-и. Това е само началото на бъдещите успехи, които следват само след няколко години. Последователно след Боби Кемпбъл се сменят Йън Портърфилд и бившия защитник на тима Дейвид Уеб.
1993 – 2000 След Уеб, в отборът през 1993 г. идва Глен Ходъл. С неговото име се свързва нов възход в историята на тима. Новият президент Кен Бейтс играе важна роля в коренното преобразяване на Челси. Към „сините“ се присъединяват няколко знаменити играчи начело с Рууд Гулит. През 1996 г. Ходъл става треньор на английския националния отбор. Под ръководството на Глен Ходъл през 1994 г. Челси играе финал за купата на Англия, но го губи от Манчестър Юнайтед с 4:0. След него треньор на клуба е Гулит, който става играещ мениджър. Нидерландецът изгражда италианско нападателно трио Виали, Дзола и Роберто Ди Матео. През 1997 г. отборът играе финал за Купата на Англия. Побеждава Мидълзбро с 2:0, с голове на Ди Матео и Еди Нютон и за втори път печели трофея.