„Лебедово езеро“ () е балет в 4 действия с по една картина (или 2 действия с по 2 картини) по музика на Чайковски, сценография на Владимир Бегичев и Василий Гелцер. Той е не само един от най-известните и обичани балети в света, но и най-често поставяният.Tchaikovsky – Swan Lake // www.classicfm.com Красотата на замъка Нойшванщайн, разположен над алпийското Лебедово езеро, вдъхновява Чайковски за създаването на балета.
Сюжет Действащи лица Одета – девойка, омагьосана в лебед Зигфрид – принц фон Ротбарт – зъл магьосник Одилия – дъщеря на Ротбарт Бено фон ЗомерщернКелдыш, Ю. Чайковский. Балет „Лебединое озеро“ // www.belcanto.ru – приятел на принца Кралицата – майка на Зигфрид Волфганг – наставник на Зигфрид Шут – шут в двореца на Зигфрид девойки лебеди, аристократи, пажове, лакеи, селяни
Либрето (Петипа/Иванов) Първо действие – в градините на двореца
В двореца текат приготовленията за празненствата по случай рождения ден на принца. Зигфрид и неговите приятели пристигат и започват да се веселят с млади селски девойки. Появява се и кралицата, която не одобрява безгрижния живот на сина си и му казва, че на следващия ден трябва да си избере съпруга. Зигфрид е ядосан и виждайки прелитащо ято лебеди, приема предложението на приятеля си Бено да отидат на лов, за да се разведри.
Второ действие – край езеро в гората
По време на лова принцът се отделя от свитата си и се озовава край езеро в гората, където са кацнали лебедите. Зигфрид се прицелва, но точно преди да пусне стрелата, с учуда вижда как една от птиците се превръща в красива девойка – Одета. Изплашена, тя се опитва да избяга, но той я убеждава, че няма да я нарани и тя му разказва историята им. Тя и приятелките ѝ са омагьосани в лебеди от злия магьосник фон Ротбарт и си връщат човешкия облик само през нощта край езерото, което е образувано от сълзите на родителите им. Магията може да бъде развалена само от истинска любов – ако някой, който никога не е обичал, се закълне във вечна вярност на Одета.
Изведнъж Ротбарт се появява и Зигфрид понечва да го убие. Одета го възпира, защото смъртта на Ротбарт ще направи магията му вечна. Ротбарт избягва, а Зигфрид чупи лъка си и танцува с Одета цяла нощ. Влюбеният принц се кълне във вечна вярност и обещава да обяви годежа им на следващия ден по време на бала в двореца. С настъпването на зората девойките отново са превърнати в лебеди, а Зигфрид трябва да се върне в замъка.
Трето действие – балната зала в двореца
Залата е пълна с гости и балът е започнал. Шест принцеси са представени на принца. Ротбарт пристига преоблечен като благородник и представя дъщеря си Одилия – зла магьосница, която е приела облика на Одета. Принцесите танцуват (Pas de six), но Зигфрид има очи само за Одилия. В това време Одета се появява на прозореца и се опитва да предупреди любимия си. Усилята ѝ са напразни – Зигфрид признава любовта си към Одилия пред всички и се кълне във вечна вярност. Одета е съкрушена, Ротбарт ликува. Принцът разбира грешката си, но е твърде късно – магията вече не може да бъде развалена и Одета ще остане завинаги лебед. Покрусен, Зигфрид избява от бала и отива при езерото да търси любимата си.
Четвърто действие – край езерото на лебедите
Одета скърби за предателството на Зигфрид. Приятелките ѝ се опитват да я успокоят, но тя приема съдбата си. Зигфрид се появява и се извинява. Одета му прощава и двамата потвърждават любовта си един към друг. Ротбарт се появява и настоява принцът да изпълни обещанието си и да се ожени за Одилия. Младежът обаче отказва и предпочита да умре с любимата си – двамата скачат в езерото. Тяхната саможертва разваля магията на Ротбарт и приятелките на Одета са освободени. Омаломощен, Ротбарт умира.
В апотеоза Одета и Зигфрид се изкачват на небето, обединени от любовта си.
Алтернативни финали През 1950 г. в постановката на Константин Сергеев за Кировския балет трагичният край е променен в романтичен. Одета и Зигфрид заживяват щастливо. В съвременните трактовки на руски и китайски трупи Зигфрид убива Ротбарт, което възвръща на Одета човешкия облик. В постановката на Нуреев от 1986 г. Зигфрид се бие с Ротбарт, но е убит. Магьосникът отвежда триумфално Одета. В постановка на Нюйоркския градски балет с хореография на Питър Мартинс (след Иванов, Петипа и Баланчин), клетвата на Зигфрид за вярност пред Одилия изпраща Одета в небитието. Съкрушеният Зигфрид е оставен да скърби, докато завесата пада. В постановката на Сантън Уелч за Хюстънския балет през 2006 г., Зигфрид се опитва да убие Ротбарт с лъка си, но погрешка уцелва Одета. Силата на Ротбарт се изчерпва и магията е развалена. Одета приема човешки образ и принцът я прегръща преди тя да издъхне. Зигфрид носи безжизненото ѝ тяло в езерото, където сам се удавя. В постановка на Канадския национален балет през 2010 г., Одета прощава на Зигфрид моменти преди Ротбарт да предизвика ужасяваща буря, която потапя всичко по пътя си. Зигфрид и Ротбарт са в затруднение. Когато бурята отминава, Одета е оставена сама да скърби за загубата на Зигфрид. В постановка на Сибирския национален балет от 2012 г. принцът и Ротбарт се дуелират край езерото и се удавят и двамата. Магията не е развалена и Одета остава лебед.
История на постановките Постановки в Москва
Балетът е създаден за Имперския руски театър в Москва по поръчка на директора му Владимир Бегичев. Това е нестандартна поръчка, тъй като освен Адам и Делиб, сериозните оперни композитори не са писали балети. Въпреки че не са останали много документи, прието е, че Бегичев и първият солист Василий Гелцер са автори на либретото„Лебедово езеро“ на сайта Tschaikovsky Research (техните имена не са на първия афиш), като се вдъхновяват от приказката Der Geraubte Schleier („Откраднатият воал“) (в други източници: „Езерото на лебедите“) на Йохан Музеус и от руската народна приказка „Бялата патица“.на „Лебедово езеро“ на сайта на Калифорнийския балет Балетът е поръчан за примата Лидия Гейтен, която впоследствие се отказва от участие.
Това е първият балет на Чайковски. Той често и с удоволствие е поемал платени поръчки, а в този случай го прави, както споделя в писмо до Римски-Корсаков, „'отчасти заради парите, от които се нуждая и отчасти, защото отдавна искам да изпитам силите си в този тип музика'“.Балетите на Чайковски // ТрансАРТформаци // Регионална библиоека „Пенчо Славейков“ – Варна, 26 януари 2015 Балетът като жанр не е бил особено итересен за Чайковски, заради сравнително краткия живот на произведенията на сцената, но хонорарът от 800 рубли е значителен за времето.Лебединое озеро. Балет – та же симфония // www.bolshoi.ru Композиторът се подготвя сериозно като изучава балетни композиции и изисква инструкции за броя танци, дължината им, такта, в който трябва да бъдат и други.
Преди това музиката на постановките е подчинена на хореографията и изпълнява поддържаща роля. Чайковски е неудовлетворен и обръща баланса на силите като представя сложна композиция, която доминира над хореографията. Произведението е прието хладно от артистите в театъра – диригентът се оплаква от нейната сложност, а танцьорите, че е „невъзможна за танцуване“. Чайковски и щатният балетмайстор на Болшой Юлиус Венцел Рейзингер не си сътрудничат и работата напредва бавно. Рейзингер дори се опитва (неуспешно) да даде определени части на други композитори.
Малко известен факт е, че шест години по-рано – през 1871 г. – композиторът пише кратка творба, за да забавлява племенниците си. Чайковски е вдъхновен от посещението си в Нойшванщайн – „лебедовия“ замък на Лудвиг II Баварски. Творбата се казва „Езерото на лебедите“ и е представяна в семеен кръг. Предполага се, че това е източникът на лайтмотива на балета, докато част от партитурите са от загубения балет на Чайковски Ундина.
Първоначалният сюжет следва традиционната линия за балетите по това време. Принц Зигфрид чества пълнолетието си. Негов приятел, виждайки ято лебеди, го приканва да отидат на лов. Младежът попада в сърцето на дива гора до едно езеро. Огрени от лунната светлина лебедите губят перата си и се превръщат в девойки, предвождани от Одета. Принцът се влюбва в нея. На следващия ден на бала в двореца различни принцеси танцуват в чест на Зигфрид, но той не може да си избере невеста, мислейки си само за Одета. Ненадейно се появява фон Ротбарт с дъщеря си Одилия, която коварно се преструва на Одета. Зигфрид ѝ се врича в любов. Сцената веднага потъмнява, дрехите на Ротбарт падат и той се превръща в демон. Одилия се кикоти. С трясък прозорецът се отваря и се появява Одета с корона на главата. Принцът с ужас пуска ръката на Одилия, хваща се за сърцето и бяга от замъка. Последното действие почти напълно съвпада с познатото днес. Героите, съпротивляващи се на машинациите на Ротбарт, загиват в езерото.
Премиерата е на 20 февруари (4 март) 1877 г. на сцената на московския Болшой театър. Сценографи са Карл Валц (2 и 4 действие), Иван Шангин (1 д.) и Карл Гропиус (3 д.). Диригент е Степан Рябов. Балетът се е състоял от 4 действия, всяко с по една картина. В ролите: Полина Карпакова като Одета/Одилия, Станислав Гилерт – Зигфрид, Сергей Соколов – Ротбарт.Лебединое озеро // Балет. Энциклопедия. – Москва, 1981, с. 299
Изборът на Карпакова е странен, тъй като прима е Ана Собешчанская. Злите езици говорят, че изборът на Карпакова се дължи не толкова на нейните умения, колкото на влиятелни врагове на Собешчанская. Други източници посочват, че конфликтът произтича от липсата на соло на Одета в трето действие – нещо, за което Собешчанская е настоявала пред Петипа, но композиторът отказал.Лебедионе озеро // www.soundtimes.ru
Приходите от премиерата са разочароващо малко – около 6800 рубли. Постановката на Рейзингер е приета критично и е свалена от сцена през 1882 г. след 41 представления. Рейзингер включва преклено много танци, които са „бедни и скучни“ и правят сюжетната линия непоследователна. Преобладаващото мнение е, че балетът е „беден на мелодии“ и музиката е „най-слабото място“.Лебединое озеро // www.mariinsky.ru Сценичните решения включват картонени крила със залепени пера. Единствените положителни отзиви са за художника Карл Валц и неговата специално разработената сценична технология за осигуряването на мъгла чрез пара.
Самият Чайковски пише на своята приятелка Надежда фон Мек, че „Лебедово езеро“ е по-слаб от „Силвия“ на Делиб.
През 1880 и 1882 г. балетмайсторът Йосиф Хансен възобновява и частично преработва спектакъла. В ролята на Одета/Одилия са Лидия Гейтен и Елена Калмикова, на Зигфрид – Алфред Бекефи.
През 1901 г. Александър Горски прави нова постановка за московската сцена. Художници са Александър Головин, Константин Коровин и Николай Клодт. Диригент е Андрей Арендс, който редактира и музиката. Одета е Аделаида Джури, Зигфрид – Михаил Мордкин.
През 1937 г. Асаф Месерер заменя трагичната смърт на Одета и Зигфрид с щастлива развръзка. Това става задължителна част от съветския репертоар.
Постановки в Санкт Петербург
Петипа и Иванов работят с Чайковски по „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“. В спомените си Петипа пише:
Работата започва през 1893 г., но внезапната смърт на композитора толкова шокира Петипа, че самият той се разболява и работата продължава под ръководството на Иванов Петипа създава хореографията на първо и трето действие (без венецианския и унгарския танц) и апотеоза, а Лев Иванов – второ действие, унгарския и венецианския танц (чардаш и мазурка) от трето действие и цялото четвърто действие.
Александър Ширяев, помощник-хореограф и внук на Цезар Пуни, си спомня, че музиката на Чайковски е затруднила Петипа, тъй като дотогава е работил с щатни композитори, като Пуни и Минкус, които са били готови да правят всякакви промени, които хореографът е изисквал.Nelkin A. et al. The History of the Mariinsky Theatre in pictures, memoirs and documentation 1784 – 2008. – St. Petersburg, 2008, p. 187