Цветан Тодоров Тодоров е българо-френски философ и литературовед, семиотик, литературен теоретик, историк на философската мисъл и културолог от български произход.
Прекарва първите 23 години от живота си в България, а след това се установява трайно във Франция. Френско гражданство получава през 1974 г.Jean-Marie Klinkenberg, “Éloge de Tzvetan Todorov”, La Thérésienne, 2022 / 1. В интервю за български вестник през 2008 г. се самоопределя като българин и французин.„Световният интелектуалец се надява Европа да стане по-силна след кризата“, в. „Стандарт“, 14 ноември 2008 г. Проверен на 29 юли 2009 г.. Цветан Тодоров е известен на първо място като литературен критик и теоретик, неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност е една от важните теми в дебатите на съвременната антропология. Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България след 1984 г.
Биография Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия – общественикът Иван Пеев-Плачков. Брат му, Иван Тодоров, е известен физик. Завършва гимназия в България и следва български език и литература в Софийския държавен университет, където завършва през 1961 г.
През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1970 г. защитава докторска дисертация на тема „Теория на литературния анализ“ под ръководството на Ролан Барт. Защитава тезата, че поетиката – това са специфичните езикови условия на създаване и означаване на художествения текстСтоян Атанасов, Предисловие и откъс от първа глава на книгата „Цветан Тодоров: Аксиология на Разума“ , „Изток Запад“, 2011 – на сайта на издателството.. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, с която има две деца. Развежда се с нея след 35 години брак.„Семиотикът Цветан Тодоров се разведе с Нанси Хюстън“, в. „24 часа“, 8 юли 2014 г. Проверен на 11 септември 2014 г.
Умира на 7 февруари 2017 г. в Париж „L’essayiste et historien des idées Tzvetan Todorov est mort“, в. „Монд“, 7 февруари 2017 г. „Le philosophe bulgare s'est éteint ce mardi 7 février à Paris à l'âge de 77 ans“, telerama.fr, 7 февруари 2017 г.„Почина Цветан Тодоров“, vesti.bg, 7 февруари 2017 г. след усложнения в резултат на невродегенеративно заболяване. „Tzvetan Todorov est mort“, lepoint.fr, 7 февруари 2017 г.
Идеи и трудове В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а след 1990 г. – от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на Централна Америка и Втората световна война.
Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на руските формалисти, който значително допринася за развитието на съвременната поетика. След това публикува „Литература и значение“ (1967). В „Увод във фантастичната литература“ (1970) разглежда сериозно и задълбочено фантастичната литература.
Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема „Ние и другите“, споровете на хуманистите в Европа от епохата на откриването на Новия свят и процесът на колонизация. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа. Неговият анализ на значимостта и самоопределянето има голямо значение за антропологията и социологията. Тодоров, за разлика от Макиавели и Хобс, не вижда в общността зъл по своята същност организъм, с който човек се обвързва само поради своята немощ. Напротив, за него общността е неизбежност, продиктувана от нуждата за признанието на човека, вкоренена в неговата психика. Тази концепция се основава на психоанализата на Лакан и интерпретацията на творчеството на Хегел и Кожев.
Цветан Тодоров говори за себе си като за емигрант и се самоопределя като европеец. Размишлява за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, любовта си към литературата, отдалечаването си от структурализма, и от аполитичността. Обяснява своя критически хуманизъм, крайната си умереност, неприязънта си към двуполюсните модели и желязната завеса. Занимават го проблемите за допирните точки, смесването на културите („метисаж“), „сивите зони“ и търси отговор на въпроса „Как да се живее?“.
В книгата си „Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“ Цветан Тодоров разсъждава за начина, по който местните култури в Америка са били жестоко унищожени от конкистадорите.
Следвайки Михаил Бахтин, Тодоров извежда идеята за диалога като „такова положение, при което нито един от участниците не свежда другия до обект“. За диалога са нужни два субекта.
Отличия и награди Награди
1989: Prix Maujean на Френската академия, сребърен медал – за Nous et les autresLauréats, сайт на Prix Maujean. 1998: Европейска награда за есеистика Шарл Вейон – за Benjamin Constant. La passion démocratiqueThe Recipients, сайт на Европейската награда за есеистика Шарл Вейон. 2001: Prix La Bruyère на Френската академия, сребърен медал – за Mémoire du mal, tentation du bienLauréats, сайт на Prix La Bruyère. 2008: Награда на Принца на Астурия за обществени науки за 2008 г. „2008 Prince of Asturias Award for Social Sciences: Tzvetan Todorov“ , сайт на Наградата на Принца на Астурия. 2009: Prix Jean-Michel-Gaillard – за La peur des barbares: au-delà du choc des civilisationsPrix Jean-Michel-Gaillard , rdv-histoire.com. 2011: Голяма награда за критика на Френската академия – за цялостно творчествоLauréats, сайт на Наградата за критика на Френската академия. 2015: The Wayne C. Booth Lifetime Achievement AwardThe Wayne C. Booth Lifetime Achievement Award, сайт на Международното общество за изследване на наративите.2015—Tzvetan Todorov, сайт на Международното общество за изследване на наративите.
Отличия 1988: почетен доктор на Софийския университетСписък на почетните доктори на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 1990: доктор хонорис кауза на Лиежкия университет 1998: член на Американското философско общество 2006: член-кореспондент на секцията по литература и социални науки на Кралската академия на науките, литературата и изящните изкуства на БелгияActualité sur le site de l'Institution 2007: международен почетен член на Американската академия за изкуства и наукиTzvetan Todorov, сайт на Американската академия за изкуства и науки.
Библиография Théorie de la littérature, textes des formalistes russes, Seuil, 1966. Littérature et signification, Larousse, 1967. Grammaire du 'Décaméron’, Mouton, 1969. Introduction à la littérature fantastique, Seuil, 1970. Въведение във фантастичната литература, прев. от френски Красимир Кавалджиев, ИК Сема РШ, София, 2009 (ISBN 978-954-8021-95-1) Poétique de la prose, Seuil, 1971. Поетика на прозата, прев. от френски Албена Стамболова, София, Народна култура, 1985 Поетика на прозата, прев. от френски Албена Стамболова, София, ИК ЛИК, 2004 (ISBN 954-607-633-3) Qu’est-ce que le structuralisme? Poétique, Seuil, 1977. Théorie du symbole, Seuil, 1977. Symbolisme et interprétation, Seuil, 1978. Les genres du discours, Seuil, 1978. Dictionnaire encyclopédique des sciences du langage, en collaboration avec Oswald Ducrot, Seuil, 1979. Семиотика, реторика, стилистика, ИК Сема РШ, София, 2000 (ISBN 954-90591-1-1) (от Енциклопедичния речник на науките за езика, написан съвместно с Освалд Дюкро, в това издание са ексцерпирани само статиите, написани от Тодоров)Амелия Личева, „Речникът на Цветан Тодоров“, рец. във в. „Култура, бр.8 (2119), 3 март 2000 г. Mikhaïl Bakhtine le principe dialogique, Seuil, 1981. La Conquête de l'Amérique, la question de l'autre, Seuil, 1982. Завладяването на Америка. Въпросът за Другия, прев. от френски Стоян Атанасов, УИ Климент Охридски, София, 1992. Récits aztèques de la conquête, en collaboration avec Georges Baudot, Seuil, 1983. Frêle bonheur, essai sur Rousseau, Hachette, 1985. Critique de la critique, Seuil, 1984. La notion de littérature et autres essais, Seuil, 1987. Nous et les autres, Seuil, 1989. Живот с другите. Опит по обща антропология, прев. от френски Весела Генова, София, Наука и изкуство, 1998 (ISBN 954-02-0232-9) Бойко Пенчев, „Невъзможността на самотата“ , рец. за „Живот с другите“ в литературния портал „Словото“. Face à l’extrême, Seuil, 1991 На предела, прев. от френски Виктория Кьослекова и Мария Георгиева, София, Народна култура, 1994. Les morales de l’histoire, Grasset, 1991. Éloge du quotidien: essai sur la peinture hollandaise du XVIIe siècle, Adam Biro, 1993. Une tragédie française – Eté 1944: scènes de guerre civile. Seuil 1994. Една френска трагедия: Лятото на 1944 – сцени от гражданската война, прев. от френски Светлана Панчева, София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, 144 с. (ISBN 954-07-0840-0) La vie commune: essai d'anthropologie générale, Seuil 1995. L’homme dépaysé, Seuil, 1996. На чужда земя, прев. от френски Стоян Атанасов, София, „Отворено общество“, 1998 (ISBN 954-520-134-7) Benjamin Constant: la passion démocratique, Hachette littératures, 1997. Le jardin imparfait: la pensée humaniste en France, Grasset, 1998. Несъвършената градина, прев. от френски Александра Желева, Издателство на Нов български университет, София, 2004 (ISBN 9545353836) Недовършената градина, Издателство на Нов български университет, София, 2014 (ISBN 9789545353833) La fragilité du bien: le sauvetage des Juifs bulgares (textes réunis et commentés par Tzvetan Todorov; trad. du bulgare par Marie Vrinat et Irène Kristeva), le Grand livre du mois, 1999. Éloge de l’individu: essai sur la peinture flamande de la Renaissance, Adam Biro, 2000. Зараждането на индивида в изкуството (заедно с Бернар Фокрул и Робер Льогро), София, ИК „Кралица Маб“, 2006 (ISBN 954-533-070-8)Бойко Пенчев, „Индивидът в изкуството – къде и кога“, рец. във в. „Капитал“, 8 декември 2006 г. Les abus de la mémoire, 2004. Mémoire du mal, tentation du bien, Paris, Robert Laffont, 2000. Памет за злото, изкушение на доброто. Анкета върху века, прев. от френски Стоян Атанасов, ИК ЛИК, София, 2002 (ISBN 954-607-505-1)Лиляна Деянова, „Да анкетираш века. Критическият хуманизъм след Аушвиц, Колима и Косово“, рец. във в. „Култура“, бр.10 (2218), 8 март 2002 г. Devoirs et délices. Une vie de passeur (Entretiens avec Catherine Portevin), Paris, Le Seuil, 2002. Дълг и наслада: Разговори с Катрин Портвен, прев. от френски Тодорина Атанасова, ИК ЛИК, София, 2003 (ISBN 954-607-620-1) Петко Тодоров, „Цветан Тодоров: България е за мен затворена страница“ , отзив във в. „Сега“, 30 декември 2003 г. Le nouveau désordre mondial. Réflexions d’un européen, Paris, Robert Laffont, 2003. Новият световен безпорядък. Размисли на един европеец, прев. от френски Стоян Атанасов, София, ИК „Изток Запад“, 2002 (ISBN 954-8945-63-0) Стоян Атанасов, „Хегемония и идентичност“, в. „Култура“, бр. 38 (2293), 17 октомври 2003 г. Les aventuriers de l'absolu, Paris, Robert Laffont, 2006.Стоян Атанасов, „Цветан Тодоров за измеренията на абсолюта“, рец. във в. „Монд дипломатик“, февруари 2006 г. Красотата ще спаси света: Уайлд, Рилке, Цветаева, прев. от френски Тодорина Атанасова, София, „Парадокс и УИ „Св. Климент Охридски“, 2010 (ISBN 978-954-07-3105-6)Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 24 (2597), 25 юни 2010 г. L'Esprit des Lumières, Paris, Robert Laffont, 2006. La littérature en péril, Tzvetan Todorov évoque son passé, personnel et intellectuel, Paris, Flammarion, 2007, 95 p. Стоян Атанасов, „Загриженост за литературата“, рец. във в. „Монд дипломатик“, февруари 2007 г. L'art ou la vie!: le cas Rembrandt, Biro éditeur, 2008. Un humanismo bien temperado (conversación con Ger Groot) en Adelante, ¡contradígame!, Ediciones Sequitur, Madrid, 2008.