Циветата (Viverra zibetha), известна като голяма индийска цивета или азиатска вивера, е хищник със средни размери от семейство Виверови.
Разпространение Среща се в Индия, Южен Китай и Югоизточна Азия (в Бангладеш, Непал, Мианмар, Виетнам, Камбоджа, Тайланд, Малайзия и Сингапур).
Рекордната продължителност на живота в плен при циветите е 15 години и 5 месеца.
Описание Циветата е типична вивера. Мъжките и женските са приблизително с еднаква големина – дължина на тялото 76 – 82 cm, а на опашката 42 – 50 cm; тегло 5 – 11 kg. Тялото на животното е издължено и набито с къси и силни крака с прибиращи се нокти на предните лапи и окосмяване между пръстите. Муцуната ѝ е издължена и заострена.
Окраската на циветите варира според местообитанието, възрастта, пола и сезона. Обикновено основният цвят на козината е сив до кафеникав с жълт оттенък и тялото е изпъстрено с черни ивици и петна, които на хълбоците са по-бледи и незабележими. На врата отдолу имат най-често две бели и три черни редуващи се ивици. На муцуната също имат характерни черни и бели шарки. Сравнително късата за вивера опашка е раирана с черен край. Козината по дължината на гръбначния стълб и врата е черна и дълга образувайки нещо като грива, която настръхва, когато животното е разтревожено или възбудено.
Хранене и начин на живот Циветата е самотно и териториално животно. Своята територия от около 2 до 6 km² маркира със секрета от аналните си жлези. Тя е нощен хищник, който се катери отлично, но търси храна предимно на земята. През деня циветата спи в дупки, изоставени от други животни.
На практика циветата яде всичко, което успее да улови или намери: гризачи и други дребни бозайници, птици и техните яйца, влечуги, жаби, насекоми и др. В Индия е била наблюдавана как лови риба, а в Китай са намирани раци в червата на цивети. Предпочита месна храна, но понякога разнообразява менюто си с плодове, семена и корени.
Размножаване Женските могат да се разгонват по всяко време на годината и обикновено отглеждат по две котила годишно. Раждат в дупки или гъсти храсталаци по 3 – 4 малки на котило. Малките проглеждат на 10-дневна възраст и майката ги отбива (престава да ги кърми), когато станат на един месец.
Вижте също
Азиатски линзанги
Източници
Категория:Фауна на Индо-Малайската област Категория:Вивери