Христо Николов Татарчев с псевдоними Докторът и А. Светомиров е български лекар и революционер, деец на Българския таен централен революционен комитет, основател на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и офицер от Българската армия във войните за национално обединение.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 358.

Биография Ранни години

Христо Татарчев е роден на 15 декември 1869 година в град Ресен, тогава в Османската империя, в богато банкерско и търговско семейство. Негов брат е Михаил Татарчев, а братовчед Божирад Татарчев, също революционери от ВМОРО.

Първоначално учи в Ресен, а от 1882 до 1887 година в Брацигово и в Пловдив. През 1885 година като гимназист в Пловдив участва в подготовката на Съединението, организирано от Българския таен централен революционен комитет.Андонов, Иван. Съединението, Пловдив, 1929, с. 36, 50. По препоръка на началника на тайната полиция на БТЦРК Спиро Костов за агенти и куриери на комитета са приети Христо Татарчев, Петър (Пере) Тошев, Андрей Ляпчев и Петър Кушев.Съединението 1885. Спомени, София, 1985, стр. 50.

Включва се като доброволец и в последвалата Сръбско-българска война с Македонския батальон. Завършва гимназия в Пловдив в 1887 година и заминава да учи медицина в Цюрих. От 1890 година учи в Университета „Фридрих Вилхелм“ в Берлин, където се дипломира като лекар на 18 юни 1892 година с дипломна работа на тема „Професионални неврози", която по-късно отпечатва. От средата на септември 1892 година Христо Татарчев е назначен за лекар в българска мъжка гимназия в Солун.

През лятната ваканция на 1893 година Татарчев обикаля големите градове на Македония Гевгели, Дойран, Струмица, Радовиш, Щип, Кочани, Кратово, Куманово, Скопие и Велес за да проучи политическото и икономическото състояние на българското население и „положението на страната и главно на българщината“.Материали за историята на македонското освободително движение, книга ІХ, Първият централен комитет на ВМРО. Спомени на д-р Христо Татарчев, София, 1928, стр. 95. През август в Солун се запознава с Дамян (Даме) Груев, с когото има четири срещи, на които разговарят за „дейността, която им предстои като българи, за да се подобри политическото състояние на народа ни“.Материали за историята на македонското освободително движение, книга ІХ, Първият централен комитет на ВМРО. Спомени на д-р Христо Татарчев, София, 1928, стр. 101. На 23 октомври 1893 година в квартирата на книжаря Иван Хаджиниколов се събират Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров, Петър Попарсов и Христо Батанджиев и създават Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За образец на устава и наредбата на организацията те използват „Записки по българските въстания" на Захари Стоянов.

Дейност във ВМОРО

На 27 август 1894 Христо Татарчев председателства Ресенския конгрес. Решава да участва в изборите за църковно-училищен околийски общински съвет в Солун и получава 90% от гласовете, но след манипулация от страна на екзархийската партия не взима поста.„ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2002 г., стр.109. (спомени на Иван Хаджиниколов)

Христо Татарчев е избран за председател и на Солунския конгрес от лятото на 1896 година. От този конгрес организацията започнала да се нарича БМОРК, като към нея се присъединява и Одринският революционен окръг и се изпраща задгранично представителство в София, за да поддържа тесни връзки с ВМОК, българското правителство и партиите. За първи представители са изпратени Георги (Гоце) Делчев и Георги (Гьорче) Петров.

Вследствие от Солунската афера Христо Татарчев е арестуван и осъден на пет години затвор. Заточен е в Подрум кале, заедно с другите ръководители на ВМОРО след аферите от 1901 година. Заедно с Христо Матов и Петър (Пере) Тошев и други затворници е помилван на 19 август 1902 година, по случай рождения ден на султана.Татарчев, Христо. Д-р Христо Татарчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1989. с. 216-217. От Мала Азия д-р Татарчев пристига в Пирея, Гърция, но на 30 август 1902 година е затворен от гръцките власти по скроено обвинение за участие в убийството на гръцки лекар. Освободен е през октомври същата година под натиска на БългарияРомански дипломатски документи за Македониjа, Вовед, избор и редакциjа Благоj Зашов, Државен архив на Северна Македониjа, Скопjе, 2020, с. 209, 224-225., където и отива, за да стане член на задграничното представителство на ВМОРО.

Между 2 и 4 януари 1903 година в Солун се провел втория Солунски конгрес на организацията, който взел решението за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание. Задграничните представители приели решенията и заработили за подготовката му. Христо Татарчев и Христо Матов оглавили създалото се в началото на 1903 година благодетелно братство за подпомагане на пострадалите в Македония и Одринско. След въстанието те връчват „Мемоар на Вътрешната организация" на българската и световната общественост, в който е описан хода на въстанието, участниците в него и жертвите от страна на мирното население. Турското правителство се свързва с Христо Татарчев, като иска от него проект за реформи в Македония и Одринско, който той своевременно съставя и праща чрез посредник. Влиза в конфликт с поддръжниците на Яне Сандански и не участва в дейността на ВМОРО до Кюстендилския конгрес от март 1908 година, където е избран за съветник на задграничното представителство, заедно с Тодор Лазаров, Пейо Яворов и Христо Силянов. След Младотурската революция открито подкрепя Съюза на българските конституционни клубове, но не участва в дейността му. В 1910 година е избран за запасен член на Централния комитет на ВМОРО.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.

Обществена дейност

Христо Татарчев е лекар, санитарен подпоручик в българската армия през Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. Носител е на народен орден „За военна заслуга“.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 158 – 159; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 275

На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на Ресенското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.

За 15-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание изнася реч в Крушево.

След двете национални катастрофи на България Христо Татарчев продължава да се занимава с революционна дейност. През есента на 1920 година участва в създаването на Македонската федеративна организация.

Участва като делегат от Пловдивското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38

Неразбирателството му с Тодор Александров е причина да напусне България и да се засели със семейството си в Торино. Пише мемоарите си, а през цялото време до Втората световна война пише статии за вестниците „Македония“, „Заря“, „Вардар“. Става близък приятел на Иван Михайлов. Заселва се временно в родния си Ресен след анексията на Македония през април 1941 година от България. По-късно се връща в София, но през 1943 след бомбардировките се мести в Нова Загора. През 1944 г. германците му предлагат поста на президент на Независима република Македония, но той отказва.Македонската кървава Коледа. Създаване и утвърждаване на Вардарска Македония като Република в Югославска Федерация (1943 – 1946) Автор: Веселин Ангелов, Издател: ИК „Галик“, ISBN 954-8008-77-7, стр. 113 – 115. След войната в резултат на започналата комунистическа политика на репресии и македонизация заминава за Торино и там умира в изгнание на 5 януари 1952 година.

На д-р Христо Татарчев са наречени улици в Благоевградул. Д-р Христо Татарчев в Благоевград и в Скопие.ул. Христо Татарчев в Скопие

В София е издигнат е паметник-мавзолей на д-р Христо Татарчев в алеята на опълченците в Централните софийски гробища и на 23 октомври 2010 година костите му са положени в него с официална церемония.Тленните останки на първия председател и съосновател на ВМОРО д-р Христо Татарчев бяха положени в София Погребаха първия войвода на родна земя

Спомените му за първия централен комитет на Вътрешната организация са публикувани (1927) от Любомир Милетич в книга IX от поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение“.

Мисли на Христо Татарчев Македонци

Основаване на ВМОРО

Илинденско-Преображенско въстание

Формирането на българската народност

Източници

Статията на д-р Татарчев „Сръбският вандализъм в Македония и Далмация“, публикувана във в-к „Македония“, брой 1856, год. VII, стр. 3, София, 27.XII.1932 г. качена в „Библиотека Струмски“ "Основаване и развитие на Вътрешната М.О.Р. Организация", публикувано във в. "Родина", брой 674, Скопйе, 26 август 1918 година Статията на д-р Татарчев „Илинден – символ на свобода и сплотеност“, публикувана във в-к „Македония“, брой 2020, год. VII, стр. 3, София, 18.VII.1933 г. качена в „Библиотека Струмски“ Ръкописното завещание на д-р Татарчев писано в Торино, Италия, 6. VII. 1942 г. и качено в „Библиотека Струмски“

"ВМРО като митологична и реална същност (Спомени; Торино 1936 г.)", публикувано в Д-р Христо Татарчев, „Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“, съставители Цочо Билярски, Валентин Радев, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", София, 1996. Спомени на Христо Татарчев – на български "Христо Татарчев - Спомени", публикувано в "Спомени; И.Х. Николов, Д. Груев, Б. Сарафов, Ј. Сандански, М. Герџиков, д-р Х. Татарчев", Скопје, 1995 година "Уверение от Българска Екзархия; Свидетелство за Свято Кръщение на Христо Татарчев", Ресен, 24 май 1895 година "Писма от Солун (псевд. "Света гора")", Солун, 1900 година "Мислата за слобода кај македонскиот народ; Конституирање на Македонската револуционерна организација", публикувано в "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев (помеѓу митот и реалноста)", Скопје, 2017 година "Револуционерната дејност; Основачкиот конгрес на Внатрешната македонска револуционерна организација; Средства и вооружување", публикувано в "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев (помеѓу митот и реалноста)", Скопје, 2017 година "Борбата на ВМРО со егзархиската струја во Македонија; Политиката на ВМРО спрема ВК - генерал Николаев", публикувано в "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев (помеѓу митот и реалноста)", Скопје, 2017 година "Мешањето на Задграничното претставништво во конституирањето на ВК со офицери; Политиката на ВМРО спрема бугарските влади", публикувано в "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев", Скопје, 2017 година "Четничкиот институт; Пропагандите; Заточеништвото на ЦМК во Подрум Кале (Мала Азија)", публикувано в "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев", Скопје, 2017 година "Советувањата на видните дејци на ВМРО кои се наоѓаа во Софија по прашањето за востанието; Гемиџиите и Солунскиот атентат; Илинденското востание", публикувано в "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев", Скопје, 2017 година "Востанието во Одринско, Востанички дејствија во Серскиот и Солунскиот сандџак, Задушување на востанието", публикувано в "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев", Скопје, 2017 година "Хитлер и възходът на Германия", публикувано във в-к "Македония", год. VII, бр. 2009, София, 4 юли 1933 година "Затворите в Солун, Подрум-кале и Атина. Интервю с Д-р Татарчев", публикувано във в-к "Вечерна поща", год. II, бр. 499-506, София, 30 октомври-3 ноември 1902 година

Родословие

Бележки

Категория:Дейци на БТЦРК Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на Македонската федеративна емигрантска организация