Христо Николов (Колев) Луков е български офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в периода 1935 – 1938 г. и ръководител на профашистката организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) (12 януари 1942 – 13 февруари 1943), убит от комунистическа бойна групаГоляма енциклопедия България, Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, т. 7, София 2012, с. 2632..
Поради близките си връзки с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия Райх,Алтънков, Н. (2004). Нарекоха ги фашисти: Легионери, отцепаисиевци, ратници, бранници, родозащитници, кубратисти. София: „Тангра ТанНакРа ИК“, ISBN 954-9942-66-XНиколова, И. (1999). България 20 век: Алманах. София: КК „Труд“. ISBN 954-528-146-4Miller, L. (1975). Bulgaria during the Second World War. Stanford: Stanford University Press, pp. 73 – 5. ISBN 0-8047-0870-3Chary, F. B. (1972). The Bulgarian Jews and the Final Solution, 1940 – 1944. London: University of Pittsburgh Press, pp. 8 – 9. ISBN 0-8229-8443-1Chary, F. B. (2011). The history of Bulgaria. Santa Barbara: ABC-CLIO, pp. 81 – 2. ISBN 0-313-38446-0 както и заради дейността си като ръководител на силно повлияния от националсоциализма и фашизма СБНЛ,Даскалов, Р. (2005). „Българското Общество 1878 – 1939, т.1“. София: ИК „Гутенберг“, стр. 234. ISBN 954-9943-96-8Поппетров, Н. (съставител) (2009). Социално наляво, национализмът – напред. Програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации. София: ИК „Гутенберг“, ISBN 978-954-617-060-6 Луков често е критикуван остро и получава противоречиви исторически и политически оценки.Вж. Противоречия
Ранни години (1888 – 1934) Христо Луков е роден на 6 януари 1888 г. във Варна, в семейството на габровеца Никола (Кольо) Цонев Луков и търновката Пенка Ракаджиева.Свободен гражданин – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 18, 23 ноември 1896 год, стр. 1geni.com Негов чичо е висшият офицер Христо Цонев Луков. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. За участието си в Балканската война (1912 – 1913) е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас. Достига чин майор. По време на Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна дунавска дивизия. След войните е командир на Четвърти артилерийски полк.
Служи във 2-ри артилерийски полк и 1-ви гаубичен полк.Руменин, с. 189 По-късно служи във Военното училище и през 1927 година е назначен за началник на отдел в артилерийската инспекцияМинистерска заповед № 228а от 1927 г. През 1931 г. е назначен на служба в Артилерийската инспекцияМинистерска заповед № 47 от 1931 г., след което е военен аташе в Париж и Лондон, като през 1932 г. е командирован в артилерийската инспекцияМинистерска заповед № 11 от 1932 г. По-късно същата година е назначен за началник на учебно-строевото отделение в Артилерийската инспекцияМинистерска заповед №76 от 1932 г., командир на 3-та пехотна балканска дивизияМинистерска заповед № 105 от 1936 (вероятно грешна) г. и 2-ра пехотна тракийска дивизияМинистерска заповед № 70 от 1935 г..
Министър на войната (1935 – 1938) От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. На този пост той участва в започналото след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година ликвидиране на ВМРО, за която пише: След като силата и строгостта на българските закони се разпростря и по отношение на тия два окръга, цялата тая престъпна дейност блесна с естествената си величина.
Наред с това, ръководеното от него министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на Министерството на войната и Щаба на армията.Петров, Л. Оптимизиране на войсково управление и организация. В: Чолпанов, Б. и др. (2007). История на Българите, Том 5. Военна история на българите от древността до наши дни. София: Изд. „Труд“, стр. 496 – 7. ISBN 978-954-528-752-7
Като военен министър генерал Луков разтурва Военната лига през март 1936 г. и забранява на офицерите да се занимават с политическа дейност; свежда тази заповед до знанието на всеки офицер в армията срещу личен подпис.
Отношенията му с цар Борис III се изострят в началото на 1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е пенсиониран от армията. На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.Уволнен е с Царска заповед №6 от 1938 г.
Според Васил Митаков има силно напрежение между министъра на вътрешните работи Иван Красновски и генерала. Луков обвинява Красновски, че изпраща агенти да го следят. Напрежението между тях в крайна сметка води до там, че Луков удря три шамара на Красновски и го рита. Митаков, В., Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов, Изд. Труд, 2001, с. 109
По времето когато е в министерството на войната, Луков е обвиняван открито от ратниците в корупция.Историкът Николай Поппетров: Луковмарш като римейк. сп. Факел, 26.01.2020 г. В спомените си Митка Гръбчева твърди че, е получила писмо, от определящия се като близък приятел на Луков – Ангел Илиев. В писмото си Илиев твърди, че на погребението на Луков генерал-майор от запаса на име Узунов, получил от началника на Разузнавателната секция при Военното министерство дешифрирана телеграма от Главното командване на Германската армия, в която се съобщава, че в една от най-големите холандски банки е била открита и сметка на името на генерал Луков със сума от 75 милиона холандски гулдена. Това са комисионни от фирмите, които превъоръжавали българската армия по времето на ръководството на Луков във Военното министерство. Предаването на тези подкупи ставало чрез генерал Владимир Танинчев. В писмото си до Гръбчева, Илиев я моли да провери този факт в тайните архиви на Военното министерство.Силвио Томов, Българското офицерство след 1944 г. Два примера от Самоков В: годишник на асоциация „Онгъл“, т.17, год. XIII, 2019, с.112 – 131 (125 стр.)
Лидер на Българските национални легиони От 19 януари 1942 г. до смъртта си е главен водач на Съюза на българските национални легиони.Поппетров (2008), с. 102 – 103.Поппетров (2009), с. 466.
Убийство В началото на 1943 г. нелегалната Българска комунистическа партия (БКП) взема решение за физическото отстраняване на определени лица като мярка срещу евентуалното включване на България във войната срещу Съветския съюз. На 2 януари по съветската радиостанция „Христо Ботев“ Вълко Червенков остро критикува общественици като Христо Луков и Никола Жеков, обвинявайки ги, че подготвят присъединяване на България към Германия, подобно на австрийския Аншлус.
Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и запасният ген. Христо Луков. Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на бойните групи в града Славчо Бочев (наречен Радомирски), който възлага убийството на ген. Луков на Иван Буруджиев и Виолета Якова.
Из спомените на Радомирски за деня на атентата 13.02.1943 – към Якова „Ако сега не го очистим, не мога повече да срещна другарите. Колко време вече се разтакава тая работа. Ако с пистолета не успеем, решил съм да заредя къщата му с взрив и да я вдигна цялата. Не мога повече.“Радомирски, Славчо (1962), През огън и куршуми, стр. 109
Вечерта на 13 февруари 1943 година Буруджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ № 1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Буруджиев стреля по Луков от близко разстояние и го улучва в рамото, вторият му изстрел е нахалост – куршумът рикошира във вратата. Тогава Луков притиска с тяло Буруджиев към стената, отстъпвайки навътре в къщата, и Якова го убива с изстрел в гърба. Луков не е очаквал втори убиец. Смъртоносен е първият изстрел на Якова, тя стреля втори път, но не улучва, а пробива едно от стъклата на вътрешната врата в сградата. След това комунистите избягват през съседния двор. В. Якова в спомените на комунистическата партизанка Гръбчева: След първия неуспешен изстрел на Буруджиев „Видях през полуотворената врата, че генералът е притиснал Иван здраво до стената. Куршумът на Иван бил неточен и ударил генерала в рамото.“Гръбчева, Митка (1962), В името на народа, стр. 193, изд. БКП След това вдига пистолета си и го насочва в гърба на Луков. Гръбчева продължава да предава думите на Якова „Този път пистолетът ми не направи засечка, прицелих се и стрелях два пъти. Струва ми се, че куршумът попадна право в сърцето на генерала, защото той изведнъж отпусна ръце и се свлече на земята.“ Въпреки това генерал Луков не умира веднага.Илиев, Андрея (2013), Никола Гешев срещу Черните ангели, стр. 138 – 153, изд. Ciela, ISBN 978-954-28-1349-1
Последователи и близки на убития обаче веднага след атентата обвиняват за смъртта му правителството и цар Борис III, които се опасяват от евентуални политически инициативи на Луков, които да доведат до изпращане на български войски на Източния фронт. Първоначално официална Москва също се придържа към тази версия.Константинов, П. (2002). История на България с някои премълчавани досега исторически факти: 681 – 2001. София: Изд. „Карина М“, ISBN 954-8260-88-3 Германският посланик Адолф Бекерле определя смъртта на Луков като тежък удар срещу германските интереси и дори допуска участието на британското разузнаване в атентата.
Радио Би Би Си дава веднага съобщение за убийството, което ражда версия за английски агенти. Балистичната експертиза обаче доказва друго – сравняват гилзите, намерени при Луковото убийство, с тези на дефектните патрони край тялото на Никола Христов Кутуза, агент провокатор, убит преди това. Установяват, че гилзите си приличат. Заключението е, че изстрелите са от един и същ пистолет, а англичаните нямат интерес да убиват агент-провокатор на полицията като Кутуза, който е агент на Никола Гешев и му помага при серията разкрития срещу БКП през 1942 г. Затова и го убиват в работилницата му на 8.02.1943, пет дена преди убийството на Луков.