Великото литовско, руско и жемайтско княжество (; ; ;М. Грушевський. Miscellanea . Примітки до тексту Галицько-Волинської рукописї, с. 7, pdf p. 45 // Записки Наукового товариства імені Шевченка, том VIII, 1895, кн. 4. Львів, 1895.Печать Яна III с легендой : Ioannes III … Dux Lithvaniae Rusiae . Prussia . Samogitiae …Magnvs Dvx Litvaniae, Rvssiae, Prvssiae, Samogitiae, …, etc; Magnvs Dvx Lithwaniae, Rvse, Samagithie etc / Аляксей Шаланда. Зямельныя гербы Вялікага княства Літоўскага, Рускага і Жамойцкага ў XIV–XVIII ст. // Герольд Litherland – навуковы геральдычны часопіс, № 2, 2001 , с. 52 – 67, посилання на s. 725: Pieczęcie książąt litewskich // Wilno, 1930. Rok VII. – Zeszyt 3 – 4. – S. 684 – 725, 9 tabl. ) е историческа монархическа държава в Източна Европа, съществувала от XIII век до 1795 г., когато територията ѝ е поделена между Руската империя, Прусия и Австрия.

Съществува между 1236 и 1795 г. Названието „Литва“ е записано за първи път в немски хроники през 1009 г. Великото княжество възниква в земите на балтийските племена през XIII век като езическа държава на княз Миндовг. То води постоянни войни със своите съседи: Златната орда и Московското княжество на изток, Тевтонския орден на запад, Полското кралство и Галицко-Волинското княжество (Руско кралство) на югозапад. Великото княжество се разширява значително от Балтийско море до Северното Черноморие през XIV век при управлението на Гедимин и неговите потомци. През 1385 г. великият литовски княз Владислав II Ягело подписва Кревската уния с Кралство Полша, обединявайки двете монархии под управлението на един владетел. През 1569 г., в резултат на Люблинската уния, Великото княжество се обединява с Полската корона във федеративната държава Полско-литовска държава. До 1569 г. Великото княжество е управлявано от наследствени монарси, които носят титлата велики князе на Литва, Рутения и Жемайтия, а след 1569 г. – от изборни монарси, които носят двойната титла крале на Полша и велики князе на Литва. Децентрализираната власт на местно ниво принадлежала на князе и благородници от различни националности. Поради упадъка на Полско-литовската държава през XVIII век през 1772 г. е извършена първата подялба на Полско-литовската държава. През 1792 и 1795 г., след втората и третата подялба, териториите на бившето Велико княжество са окончателно присъединени към Руската империя.

През 1387 г. княжеството приема християнството по римски обред. В културата на елита за известно време доминират русинския език (староукраински) и православието, които в края на XVI и XVII в. след Люблинската уния са заменени от полския език и католицизма. Основната част от документалните източници за историята на Великото княжество е запазена в Литовската метрика – архива на Държавната канцелария на Литва.

Име Велико литовско княжество (, , , , ) – кратко официално име. Велико литовско, руско и жемайтско княжество () – пълно официално име, от Първия литовски статус(на руски език) от 1529 г.Русина О. В. Велике князівство Литовське // Енциклопедія історії України : у 10 т. / редкол.: В. А. Смолій (голова) та ін. ; Інститут історії України НАН України. – К. : Наукова думка, 2003. – Т. 1 : А – В. – 688 с. : іл. – ISBN 966-00-0734-5. Велико литовско и руско княжество () – кратко неофициално име, често използвано в историографията за подчертаване на голямото влияние на руския елемент в историята на Великото княжество.

Името на държавата и титлата на владетеля (господаряГаспадар // Вялікае Княства Літоўскае. Энцыклапедыя у 3 т. – Мн.: БелЭн, 2005. – Т. 1: Абаленскі – Кадэнцыя. – С. 516. – 684 с. – ISBN 985-11-0314-4. (на белоруски)) не били постоянни и се променяли в зависимост от промените в политическите граници и държавното устройство. В средата на XIII и началото на XIV в. държавата е наричана Литва. Така, великият княз Миндовг е коронясан като „крал на Литва“.Юхо І. А. Вялікае Княства Літоўскае: Дзяржаўны і палітычны лад // Энцыклапедыя гісторыі Беларусі : У 6 т. – Т. 2: Беліцк – Гімн / Беларус. Энцыкл.; Рэдкал.: Б. І. Сачанка (гал. рэд.) і інш.; Маст. Э. Э. Жакевіч. – Мн.: БелЭн, 1994. – С. 401 – 402. След присъединяването на Киевското войводство и други земи на днешна Украйна към Литва, владетелят е титулуван като „крал на литвинците и много русини“. След включването на част от днешна Латвия, великият литовски княз Гедимин е титулуван като „крал на литовците и русините, владетел и княз на Земгале“. С придобиването на политическа автономия на Жемайтия през 1441 г. и статут на княжество, великият княз започва да използва титулатурата „велик княз... на всички Литвовски земи и Жемайтийски и много руски земи“. В Първия литовски статус(на руски език) от 1529 г. е написано: „Писаните права се дават на държавата на Великото княжество на литовските, руските, жемайтските и други (земи) чрез най-светлия пан Зигмунт – по Божията милост полски крал и велик княз литовски, руски, пруски, жемайтийски, мазовски и на други“. Така през този период официалното название на държавата на рутенски език е „Велико княжество литовско, руско, жемайтийско и друго [обхващащо още други земи]“.Насевіч В. «Русь» у складзе Вялікага княства Літоўскага ў XVI ст. Архивировано 8 марта 2016 года. // Насевіч В., Спірыдонаў М. „З глыбі вякоў. Наш край“ : Гістарычна-культуралагічны зборнік. – Мн.: „Навука і тэхніка“, 1996. – Вып. 1. – С. 4−27.Вялікае Княства Літоўскае // Беларуская ССР: кароткая энцыклапедыя. – Т. 1. – Мн., 1978. – C. 166.

След Люблинската уния и присъединяването на днешна Украйна към Полша (1569 г.) държавата започва да се нарича само Велико княжество Литовско, макар че владетелят продължава да се титулува велик княз литовски, руски, пруски, жемайтийски, мазовски, а след присъединяването на Ливония през 1561 г. – и ливонски.

В официалните документи за обозначаване на държавата се използват наименованията „Велико княжество Литовско“ (на български по-скоро Велико литовско княжество), „господарство“ или „панство“. Терминът „Жечпосполита“ е използван както само за Великото литовско княжество, така и като название на цялата Полско-литовска държава.

На латински език името е изписвано като Magnus Ducatus Lituaniae, а на полски език като Wielkie Księstwo Litewskie.Zygmunt Gloger. Geografia historyczna ziem dawnej polski. – 1900. – С. 271. – 402 с.

През XIV–XV век се среща понятието „Литовска Рус“(на руски език) в противовес на понятието „Московска Рус“ (сродно на Киевска Рус).Михайловская Л. Л. Беларусь и Литва в польских хрониках XVI в. Архивировано 6 июня 2020 года. // Выбраныя навуковыя працы. – Мінск, БДУ, 2001. – С. 71.

В руската историография за обозначаване на държавата широко се използва терминът „Литовско-руска държава“.Литовско-русское государство : [арх. 22 сентября 2022] // Лас-Тунас – Ломонос [Электронный ресурс]. – 2010. – (Большая российская энциклопедия : [в 35 т.] / гл. ред. Ю. С. Осипов ; 2004 – 2017, т. 17). – ISBN 978-5-85270-350-7.

История

Създадена от литовците през втората половина на XIII век, тя присъединява обширни територии от разпадналата се Киевска Рус. При най-голямото си разрастване през XV век тя включва територията на съвременната Литва, Беларус, и части от Полша, по-голямата част от Украйна, крайната западна част на Русия, малки части от Полша (Подлясия) и Молдова (ПриднестровиеЯсь О. В. Підляшшя // Енциклопедія історії України : у 10 т. / редкол.: В. А. Смолій (голова) та ін. ; Інститут історії України НАН України. – К. : Наукова думка, 2011. – Т. 8 : Па – Прик. – 520 с. : іл. – ISBN 978-966-00-1142-7.). Територията княжеството е около 1 млн. km², населени с 3,8 до 8 млн. души от различни етноси в различни периоди. Столицата е разположена първо в Кернаве (хипотетично), а по-късно във Вилнюс (от 1322/1323 г.).

През 1386 г. Великото литовско княжество влиза в лична уния с Кралство Полша, която с известни прекъсвания съществува до края на 18 век. През 1569 г. влиза в състава на Жечпосполита. Официален език е източнославянският рутенски език (близък до беларуски език и украински език), като в кореспонденцията с европейските страни се използва латински. След унията официален език става полският.

Основаване Първите писмени сведения за Литва датират от 1009 г. от Кведлинбургските анали. През XII век славянските хроники споменават Литва като една от областите, нападани от русите. Литовците първоначално плащат васален данък на Полоцк, но скоро започват да се организират и да предприемат малки нападения. В периода 1180 – 1183 г. ситуацията започва да се променя и литовците организират значителни военни офанзиви в славянските земи. Сред тях са Полоцкото княжество и Псков, като в даден момент дори застрашават Новгород.Encyclopedia Lituanica. Boston, 1970 – 1978, vol. 5, p. 395 Бързото развитие на военните офанзиви бележи консолидирането на литовските земи в Аукщайтия.

Ливонският орден и Тевтонските рицари (военни ордени) се установяват в Рига и Прусия в началото на XIII век. С това се разпалват войни между тях и литовците. Тези християнски ордени представляват значителна заплаха за езическите балтийски племена и още повече подбуждат създаването на литовска държава. През 1219 г. е подписан мир, който довежда до коопериране между Литва и Жемайтия, тъй като и двете страни са изправени пред общ враг. В него са споменати 21 литовски князе. От тях, вероятно с най-голяма власт е Живинбуд. Формалното признаване на общите интереси и установяването на йерархия сред подписалите договора предвещава основаването на държавност.

Кралство Литва

Южнолитовският княз Миндовг е сред князете, споменати в мирния договор. Ливонските хроники докалдват, че към 30-те години на 13 век Миндовг вече разполага с върховна власт над цяла Литва. През 1236 г. Жемайтия под ръководството на Викинт побеждава Ливонския орден в битката при Сауле. Орденът е принуден да стане клон на Тевтонските рицари, при което земите на Жемайтия се превръщат в основна мишена и за двата ордена. Битката предоставя възможност на Литва да предприеме атаки срещу рутенските провинции, анексирайки Навахрудак и Хродна.

През 1248 г. избухва гражданска война между Миндовг и племенниците му Товтивил и Едивид. Мощната коалиция срещу него включва също Ливонския орден, Даниил Галицки и Василко Романович. Възползвайки се от вътрешната борба за власт, Миндовг решава да се съюзи с Ливонския орден, обещавайки им, че ще приеме християнството и ще им даде западните части на Литва взамяна на военна помощ срещу противниците му и кралската корона. През 1251 г. той е покръстен и папа Инокентий IV издава була, провъзгласяваща създаването на Кралство Литва. След като приключва гражданската война, Миндовг е коронясан за крал на Литва на 6 юли 1253 г., започвайки десетилетие на мир. По-късно той отхвърля християнството и се връща към езичеството. Опитва се да разшири влиянието си до Полоцк и Пинск.V. Spečiūnas. Lietuvos valdovai (XIII-XVIII a.): Enciklopedinis žinynas. Vilnius, 2004. p. 15 – 78. Тевтонските рицари използват този период, за да подсилят позицията си в Ливония и Жемайтия, но търпят поражения в битките при Шоден през 1259 г. и Дурбе през 1260 г. Това дава повод на покореното население в Жемайтия да въстане срещу рицарите.

Окуражаван от Тройнат, Миндовг нарушава мира с Ливонския орден. Той се стреми да обедини всички балтийски племена под литовска власт. Тъй като военните му кампании не се оказват успешни, взаимоотношенията между Миндовг и Тройнат се влошават. Така, Тройнат с помощта на княза Довмонт Псковски убива Миндовг и двамата му сина през 1263 г.Senosios Lietuvos istorija p. 44 – 45 С това държавата изпада в период на вътрешни борби за власт.

Възход на Гедиминовичите