Софтуер с отворен код (СОК, ) е софтуер, за който притежателят на авторските права на изходния код предоставя правата за обучение, промяна и разпространение на софтуера на всекиго и за всякакви цели (или накратко софтуер с лиценз за отворен код). Софтуерът с отворен код може да бъде разработван и по кооперативен публичен начин. Софтуерът с отворен код е най-честият пример за разработване с отворен код и често бива сравнен с потребителски генерирано съдържание (техническо определение) или движения с отворено съдържание (законово определение). Open source software, автор: William T. Verts, дата: 13 януари 2008
Моделът отворен код или съвместното разработване от много независими източници генерира много по-разнообразен обхват на гледна точка на дизайна и структурата на кода, отколкото разработването му само от една фирма, което позволява оцеляването му за дълъг период от време. В доклад на Standish Group (от 2008 г.) се казва, че възприемането и използването на модела на софтуер с отворен код е довело до спестявания в размер на 60 милиарда долара на година на потребителите.
История
През 1950-те и 1960-те компютърният опериран софтуер и компилатори са били предоставяни като част от покупки на хардуер без допълнителни такси. По това време отвореният код, формата на софтуер, която е подходяща за четене от човек се е разпространявала със софтуер, който е предоставял възможността за оправяне на грешки (бъгове) или за добавяне на нови функционалности. Университетите са използвали компютърните технологии. Много от модификациите по разработката на софтуер и писането на код са се споделяли свободно, за да се следват академичните принципи за споделянето на знания и така се появили организации, които да улесняват споделянето.
Много хора твърдят, че още от основаването на Интернет през 1969 започва и движението на отворен код докато други не правят разлика между отворен код и движението свободен софтуер.Заглавие на книгата: Отворен код: Мултидисциплинарен подход, автор: Морено Муфато, издател: Империал колежанска преса, година: 2006, ISBN 1-86094-665-8 (на анг.)
Фондацията за свободен софтуер (ФСС) стартира 1985 г., използвайки думата „свободен“ със значение свободна дистрибуция, а не свободна от заплащане. След като голям брой свободни софтуери са били (и са все още) безплатни, такива свободни софтуери се свързват с това, че не струват нищо, което изглежда антитърговско.
Края на 90-те: Създаването на отворен код
През 1997 Ерик Реймънд публикува Катедралата и базарът, задълбочен анализ на обществото на хакерите и принципите на отворения код. Този труд получава голямо внимание през началото на 1998 и е един от факторите, който мотивира корпорацията Нетскейп Комюникейшън да пусне своя популярен Интернет пакет Нетскейп Къмюникатор като свободен софтуер. Този код днес е основа на Mozilla Firefox и Thunderbird.
Ходът на Netscape кара Реймънд и други да потърсят начин принципите и ползите от свободния софтуер да важат и за индустрията на комерсиален софтуер. Те счели, че социалният активизъм Фондацията за свободен софтуер (ФСС) не е привлекателен за Netscape и потърсили начин да променят движението на свободен софтуер, така че да подчертае бизнес потенциала на това да се споделя отворен код. Въвеждането на нов термин било нужно, защото старият – свободен софтуер, се оказал много объркващ за хората. За тях свободен означавало безплатен – свободен за разпространение, докато всъщност се имало предвид свободен за модификация. Новият термин разрешил този проблем и се оказал по-лесен за разбиране.
Отворен код е приет като термин едва през януари 1998 година, на сбирка на някои от поддръжниците на свободния софтуер в Пало Алто, Калифорния като реакция на обявяването на Netscape, че ще пусне Navigator като отворен код. Част от присъствалите на сбирката са Ерик Реймънд, Тод Андерсън, Сам Окмън, Джон Хол и Кристин Питърсън (която всъщност предлага израза отворен код). През следващите дни Реймънд и останалите работят върху това да популяризират новия термин. Линус Торвалдс дава много важно одобрение на следващия ден. На Фил Хюс му е предоставена възможност да публикува статия в Linux Journal. Ричард Столман, пионерът на движението за свободен софтуер, първоначално приема термина, но след това си променя мнението. Тези, които одобряват термина, използват възможността – пускането на отворения код на Navigator, за да се освободят от идеологията и конфронтиращи конотации от термина „свободен софтуер“. Netscape пуска своя програмен код с лиценза Netscape Public License и по-късно Mozilla Public License.
Терминът получава много голям тласък на събрание, организирано от издателя Тим О'Райли през април 1998 г. Оригиналното заглавие е било „Сбирка на свободния софтуер“ и по-късно е известно като „Сбирка на отворения код“.Сбирка на отворения код (на анг.) Прессъобщение на страницата на Тим О'райли от 1998. На него присъстват някои от най-известните и влиятелните сред поддръжниците на свободния софтуер като Линус Торвалдс, Лари Уол, Браян Бехлендорф, Ерик Алман, Пол Викси, Гуидо ван Росум, Майкъл Тииман, Ерик Реймънд и Джейми Завински от Nescape. На тази среща объркването, причинено от свободен софтуер, е било обсъдено. Тииман подкрепя термина „свободен“ докато Реймънд се обявява за „отворен код“. Разработчиците подложили спора на гласуване и победителят бил обявен на пресконференция по-късно през деня. Пет дена по-късно Реймънд прави първата си публична изява, в която призовава обществото на свободния софтуер да приеме новия термин. Инициативата Отворен Код е била създадена малко след това.
Въпреки това Ричард Щалман и ФСС остро възразяват срещу подхода на новообразуваната организация. Те се опасявали, че със строго ограничения фокус на отворения код Инициативата за отворен код (ИОК) заравя философските и социалните ценности на свободния софтуер и крие въпроса за свободата на компютърните потребители. Щалман продължава да поддържа тезата, че потребителите на всеки един от термините са съюзени в борбата срещу собственическия софтуер.
През август 1999 Sun Microsystems пускат StarOffice офис пакет като свободен софтуер с лиценз GNU Lesser General Public License. Свободната версия на софтуера е преименувана на OpenOffice.org, и съществува заедно с StarOffice.
Края на 90-те: Създаването на Инициативата Отворен Код
Инициативата Отворен Код (ИОК) е основана през февруари 1998 от Ерик Реймънд and Брус Перенс, за да стимулира употребата на новия термин „отворен код“ и да „покръсти“ новите принципи на отворен код.
Докато Инициативата Отворен Код търси да популяризира използването на новия термин, създателите на комерсиален софтуер се оказват все по-застрашени от концепцията за свободно разпространяване на софтуер и всеобщ достъп до отворения код на приложението. Говорител на Microsoft се изказва публично по този въпрос през 2002 г., че „отвореният код е унищожител на интелектуалната собственост. Не мога да си представя нещо по-лошо от това за софтуерния и интелектуалния бизнес.“ Тази гледна точка перфектно обобщава първоначалното мнение на някои софтуерни корпорации към Свободен Софтуер с Отворен Код (ССОК). Въпреки че ССОК исторически винаги е играл роля извън популярния сектор на частното разработване на софтуер, компании като Microsoft започват да развиват официално присъствието на отворен код в Интернет. IBM, Oracle, Google и State Farm са само част от компаниите с основен публичен дял в днешния конкурентен пазар на отворен код. Налице е голяма промяна в корпоративната философия, отнасяйки се до разработването на ССОК.Jeffrey Voas, Keith W. Miller & Tom Costello. Free and Open Source Software. IT Professional 12(6) (Ноември 2010), стр. 14 – 16.
Движението за свободен софтуер е основано през 1983. През 1998 група от хора се застъпват, че терминът свободен софтуер трябва да бъде заменен от софтуер с отворен код СОК като изразяване, което е по-малко амбициозно и по-комфортно за корпоративния свят. Разработчиците на софтуер може да искат да публикуват своя софтуер с лиценз с отворен код, така че всеки да може също да разработи същия софтуер или да разбере неговата вътрешна функционалност. Със софтуер с отворен код основно се дава достъп на всеки да създава свои модификации, част от тях са операционни системи и архитектури на процесори, за да ги сподели с други или в някои случаи да ги пусне на пазара. Скорес Касен и Раян посочват няколко причини, основани на политиката на отворения код, в частност високата ценност на отворения код (в сравнение с повечето платени формати), в следните категории: Сигурност Достъпност Прозрачност Вечност Оперативна съвместимост Гъвкавост Локализация – особено в контекста на местните правителства (които вземат софтуерните решения). Касен и Раян спорят, че „правителствата имат присъща отговорност и финансова отговорност спрямо данъкоплатците“, което включва внимателните анализи на тези фактори когато се взима решение за закупуването на платен софтуер или да приложат софтуер с отворен код.
Дефиницията за Отворен Код основно представя философията на отворен код и допълнително дефинира използването на термина, модифицирането му и преразпределянето на софтуера с отворен код. Софтуерните лицензи дават права на потребители, в противен случай лицензите ще бъдат запазени по силата на закона за авторско право на притежателите на авторските права. Няколко лиценза на софтуер с отворен код са квалифицирани в рамките на Дефинициите за Отворен Код. Най-изтъкнат и популярен пример е Общ публичен лиценз на ГНУ (ОПЛ), който „позволява свободното разпространяване при условие, че бъдещите разработвания и приложения са със същия лиценз“, който също е изплатен. Докато разпространението на отворен код представя начин да предостави отворения код за публичен достъп, то лиценза с отворен код позволява на авторите начин да осигурят този достъп.
Етикетът отворен код се появява като стратегическа сесия, проведена на 7 април 1998 в Пало Алто в реакция на обявеното разпространение на Navigator (като Mozilla) с отворен код от Netscape през януари 1998. Участниците в сесията използвали пускането на Navigator с отворен код, за да изяснят потенциален конфликт, причинен от двусмислието на думата „свободен“.
За близо 20 години са събрани доказателства за разработването на затворен срещу отворен софтуер, които са предоставени от общността на разработчици в Интернет. Благодарение на тях ИОК представи случая с „отворения код“ на комерсиалния бизнес, като Netscape. ИОК се надява, че използването на етикета „отворен код“ ще елиминира неяснотата, особено за хора, които възприемат „свободния софтуер“ за антикомерсиален. Те търсят как да дадат по-висок профил на практическите ползи от използването на свободно наличен отворен код и искат да привлекат основни софтуерни бизнес компании и други високо технологични индустрии в работата и дистрибуцията на отворен код. Перенс се опитва да регистрира „отворен код“ като търговска марка за ИОК, но този опит е бил непрактичен за стандартите на запазена марка. Междувременно поради представянето на труда на Реймънд на главния мениджър на Netscape, те пускат своя програмен код на Navigator като отворен код с благоприятни резултати. Реймънд открива за това едва когато прочита прессъобщението, като е привикан от PA на изпълнителния директор на Netscape Джим Барксдейл по-късно през деня
Дефиниции
Организацията OSI, чийто председател за момента е Майкъл Тийман, е определила правила, по които може да се установи дали един продукт е с отворен код, или не.
Откъдето се вижда, че отворен код не означава само дадена програма да бъде с публикуван изходен код, който да е станал обществено достояние:
1. Свободно разпространение. Лицензът, с който се разпространява програмата, не трябва по никакъв начин да забранява продажба или свободно ѝ предоставяне като компонент от друг многокомпонентен софтуер. Лицензът не може да налага плащане на роялти или други такси за авторски права, право на ползване и приходи от продажби.
2. Изходен (сорс) код.