Община Созопол се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География Географско положение, граници, големина Общината се намира в източната част на област Бургас. С площта си от 480,067 km2 заема 8-о място сред общини на областта, което съставлява 6,2% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на север – община Бургас; на северозапад – община Камено; на запад – община Средец; на югозапад – община Малко Търново; на юг – община Приморско; на изток и североизток – Черно море.

Релеф, води, природни и исторически забележителности Релеф Релефът на общината е преобладаващо хълмист и ниско планински. Цялата община попада в най-северните разклонения на планината Странджа. Цялата югозападна част от територията ѝ се заема от северните склонове на странджански рид Босна с най-висока точка връх Босна (454 m), разположен в най-южната част на общината. На североизток се простират северните разклонения на Медни рид с връх Бакарлъка (376 m) и югоизточните склонове на ниския рид Росен баир с връх Голия баир (267 m). По долините на реките Факийска и Изворска има малки долинни разширения, най-големи от които са около селата Зидарово и Крушевец. Между Медни рид на югозапад и черноморското крайбрежие също има обширни равнинни участъци, удобни за селскостопанска дейност.

Води Цялата територия на общината попада в пределите на Черноморския водосборен басейн. Основните реки са: Факийска (долното течение) с десния си приток Даръдере и Изворска (горното течение), вливащи се в язовир Мандра, които отводняват цялата югозападна половина на общината. В южната ѝ част попада цялото горно течение на река Ропотамо и горното течение на левия ѝ приток Росенска река.

Природни и исторически забележителности Община Созопол е изключително богата на природни и исторически забележителности: в град Созопол и землището му – архитектурно-исторически резерват Стария град Созопол (обявен през 1965 г.); археологически музей (от 1978 г.); архитектурно-исторически комплекс „Южна крепостна стена и кула“; некрополи на античната Аполония Понтика; средновековен християнски комплекс; природен и археологически резерват остров Свети Иван (от 1993 г.); резерват „Пясъчна лилия“ (от 1962 г., на юг от града, в местността Каваците); защитена местност „Колокита“ (Коренята, от 1970 г., на 2 km югоизточно от града); природна забележителност „Пясъчни дюни Каваците“ (на около 3 km южно от града). в землището на село Вършило – останки от тракийска, римска и антична крепост „Калето“ (на запад от селото); защитена местност „Тясна река“ (120 ха, югоизточно от селото, по долината на река Даръдере). в землището на село Габър – защитена местност „Раков дол“ (от 1995 г., югозападно от селото, по долината на Факийска река); защитена местност „Старият соват“ (от 1994 г., на около 4 km северно от селото). в землището на село Зидарово – останки от средновековна крепост „Калето“; природна забележителност „Водениците“ (от 1995 г., на север от селото). в землището на село Индже войвода – архитектурен ансамбъл от 62 стари къщи, обявени за паметници на културата; пещерата „Липата“ (с дълбочина 41 m); защитена местност „Казаков вир“ (от 2003 г.). в землището на село Крушевец – останки от средновековна крепост „Калето“ (на около 2 km северозападно от селото); в землището на село Равадиново – останки от тракийска и антична крепост „Калето“ (на 5 km южно от селото); природна забележителност „Пясъчни дюни в местността Алепу“ (12 ха, от 1984 г.); защитена местност „Бакарлъка“ (на запад от селото); природна забележителност „Блато Алепу“ (от 1986 г.). в землището на село Росен – останки от късноантична и средновековна крепост „Кримна“ (на връх Бакърлъка, най-високата точка на Медни рид). в землището на град Черноморец – останки от крепост на нос Акра (на около 2 km северозападно от града); останки от крепост „Таласкара“ (на п-ов Червенка, на около 2 km югоизточно от града); природна забележителност „нос Червенка“ (2 ха, от 1973 г.); праисторическо селище в къмпинг „Градина“.

Населени места

Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Атия 766 - Росен (от 1957 г. до 1997 г.), в з-щето на гр. Черноморец Присад 105 17,180 Ахлатлии (до 1934 г.)Вършило 100 46,493 Кърхарман (до 1934 г.), Харман (от 1934 г. до 1951 г.) Равадиново 694 27,250 Габър 252 45,407 Джемерен (до 1934 г.), Чемерен (от 1934 г. до 1951 г.) Равна гора 637 28,430 Зидарово 925 60,290 Дюргерлии (до 1934 г.), Дюлгери (от 1934 г. до 1951 г.) Росен 1523 38,386 Мехмеч кьой (до 1934 г.)Индже войвода 166 91,301 Урум кьой (до 1934 г.) Созопол 4022 41,829 Крушевец 747 52,940 Кайряк кьой (до 1934 г.) Черноморец 2047 30,561 Свети Никола (до 1951 г.)

Административно-териториални промени Указ № 472/обн. 10.10.1899 г. – преименува с. Кайнарджа на с. Извор; Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува и признава н.м. Карагьозлер за с. Маринка; – признава н.м. Равадиново за с. Равадиново; – преименува и признава н.м. Чифлик Ахренлии за с. Твърдица; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Саръ Муса на с. Веселия; – преименува с. Дюргерлии на с. Дюлгери; – преименува с. Урум кьой на с. Индже войвода; – преименува с. Кайряк кьой на с. Крушевец; – преименува с. Янъч дере на с. Раков дол; – преименува с. Мехмеч кьой на с. Росен; – преименува с. Кър харман на с. Харман; – преименува с. Джемерен на с. Чемерен; – преименува с. Алан кайряк на с. Ясна поляна; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Ахлатлии на с. Присад; МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Равна гора за с. Равна гора; Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Харман на с. Вършило; – преименува с. Чемерен на с. Габър; – преименува с. Дюлгери на с. Зидарово; – преименува с. Свети Никола на с. Черноморец през 1956 г. – осъвременено е името на с. Веселия на с. Веселие без административен акт; Указ № 292/обн. 30.07.1957 г. – признава н.м. Атия за мин.с. Росен; Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Раков дол и присъединява землището му към с. Габър; Указ № 383/обн. 04.11.1996 г. – отделя селата Маринка и Твърдица и землищата им от община Созопол и ги присъединява към община Бургас, област Бургас; Указ № 258/обн. 11.07.1997 г. – отделя селата Ново Паничарево и Ясна поляна и техните землища от община Созопол и ги присъединява към община Приморско, област Бургас; Указ № 402/обн. 23.09.1997 г. – преименува и признава мин.с. Росен за с. Атия; Указ № 127/обн. 24.04.2002 г. – отделя с. Веселие и неговото землище от община Созопол и го присъединява към община Приморско, област Бургас; Реш. МС № 926/обн. 11.12.2009 г. – признава с. Черноморец за гр. Черноморец; Указ № 121/обн. 21.05.2010 г. – отделя с. Извор и землището му от община Созопол и го присъединява към община Бургас, област Бургас.

Население Население на община Созопол през годините, според данни на НСИ:

ГодинаНаселение2010 15 3112011 12 6572012 12 6032013 12 6342014 12 6782015 12 8042016 12 7382017 12 9372018 13 0052019 12 9792020 13 8592021 13 9822022 11 9692023 12 5602024 12 6282025 12 679

Раждаемост, смъртност и естествен прираст Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт:

Година Численост Година Средно на 1000 души (в ‰) Живородени Починали Прираст Раждаемост Смъртност Естествен прираст2008 162 249 -87 2008 10.4 15.9 -5.62009 157 246 -89 2009 10.0 15.8 -5.72010 145 214 -69 2010 9.5 14.0 -4.52011 128 213 -85 2011 10.1 16.8 -6.72012 120 211 -91 2012 9.5 16.7 -7.22013 116 205 -89 2013 9.2 16.2 -7.02014 107 245 -138 2014 8.4 19.3 -10.92015 119 233 -114 2015 9.3 18.2 -8.92016 118 207 -89 2016 9.3 16.3 -7.02017 133 230 -97 2017 10.3 17.8 -7.52018 121 221 -100 2018 9.3 17.0 -7.72019 111 241 -130 2019 8.6 18.6 -10.02020 106 253 -147 2020 7.7 18.3 -10.62021 108 302 -194 2021 7.7 21.6 -13.92022 90 280 -190 2022 7.5 23.4 -15.92023 103 203 -100 2023 8.2 16.2 -8.02024 85 200 -115 2024 6.7 15.8 -9.12025 92 196 -104 2025 7.3 15.5 -8.2

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 12 610 8889 523 1678 88 24 1408 100.00 70.49 4.14 13.30 0.69 0.19 11.16Созопол 4317 3566 18 44 680 Созопол 82.60 0.41 1.01 15.75Черноморец 2059 1851 19 16 28 5 140 Черноморец 89.89 0.92 0.77 1.35 0.24 6.79Росен 1424 927 3 449 33 Росен 65.09 0.21 31.53 2.31Зидарово 1122 749 164 203 0 5 1 Зидарово 66.75 14.61 18.09 0.00 0.44 0.08Атия 856 504 5 341 Атия 58.87 0.58 39.83Крушевец 840 391 139 307 1 Крушевец 46.54 16.54 36.54 0.11Равна гора 662 145 174 307 0 0 36 Равна гора 21.90 26.28 46.37 0.00 0.00 5.43Равадиново 644 383 0 250 4 0 7 Равадиново 59.47 0.00 38.81 0.62 0.00 1.08Габър 275 134 0 140 0 0 1 Габър 48.72 0.00 50.90 0.00 0.00 0.36Индже войвода 185 18 0 165 Индже войвода 9.72 0.00 89.18Присад 114 111 1 Присад 97.36 0.87Вършило 112 110 0 0 0 0 2 Вършило 98.21 0.00 0.00 0.00 0.00 1.78

Политика Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015 Общ брой места 17 17 17 17ГЕРБ 2 11 11Българска социалистическа партия 4 2 3 4Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ 3 1Национален фронт за спасение на България 1Коалиция „ФАР“ (Съюз на свободните демократи, Български демократичен съюз „Радикали“, Движение „Нашият град“) 5 Коалиция „Бъдеще за община Созопол“ (ВМРО – Българско национално движение, Земеделски народен съюз, Българска социалдемокрация, Национално движение „Симеон Втори“, Демократи за силна България) 3 Коалиция „Селото“ (Либерален алианс, Обединение „Достойна България“) 2 Атака 1 Коалиция „Промяна“ (Съюз на демократичните сили, Демократическа партия, Родина) 1 Зелена партия 1 Съюз на свободните демократи 7 Съюз на демократичните сили 2 Партия на зелените 1 Българска социалдемокрация 1 Коалиция „Напред Созопол“ 1 Коалиция „ВМРО – Българско национално движение и политическо движение „Социалдемократи““ 1

Награди за Община Созопол Победител в категория „Туризъм, култура, фестивали и традиции“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Панайот Рейзи за развитието на общината като атрактивна туристическа дестинация с множество инициативи в различни посоки.

Транспорт През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 102.1 km: участък от 25,4 km от Републикански път I-9 (от km 256,5 до km 281,9); участък от 22,8 km от Републикански път II-99 (от km 6,5 до km 29,3); началният участък от 15,5 km от Републикански път III-907 (от km 0 до km 15,5); началният участък от 19,1 km от Републикански път III-908 (от km 0 до km 19,1); началният участък от 9,5 km от Републикански път III-992 (от km 0 до km 9,5); участък от 6,9 km от Републикански път III-7908 (от km 9 до km 15,9); началният участък от 2,9 km от Републикански път III-9009 (от km 0 до km 2,9).

Топографски карти

Източници

Външни препратки