Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век. Работи в сферата на езикознанието и особено диалектологията, етнографията и историята. Милетич е сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 322. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида. Използва псевдонима Пълния.

Биография

Семейство

Любомир Милетич е роден на 1 януари 1863 година в град Щип. Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич.Markev B., Miletic, Ljubomir в Enciklopedija Jugoslavije, Zagreb, 1965Милетич, Георги (Джордже) в Енциклопедия България, Издателство на БАН В средата на XIX век Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония, между които Велес (1859 – 1861) (където се жени за Евтимия (Евка) хаджи Наумова ПопдавоваКънчов, Васил. Сегашното и недавното минало на град Велес – от рода на велешкия първенец поп Даво, учителка в девическото училище във Велес след 1861 година и майка на Любомир Милетич) и Щип (1861 – 1863).

Различни хипотези търсят корените на рода Милетич в Хърватия, България, Босна и на други места.Мулутиновић К., Светозар Милетић, „Нове Европе“, Загреб, 1939, стр. 5 – 6 Според сръбски автори дядото на Георги Милетич се казва Аврам и е родом от Кача в Южна Бачка.Петровић Н., Светозар Милетић, Белград, 1958, стр. 7 – 9 В българската литература за дядо на Георги Милетич се посочва Миле войвода от Одринско.Дамянов С., Любомир Милетич и неговите проучвания за българите в Седмиградско и Банат в Милетич Л., Изследвания за българите в Седмиградско и Банат, Издатество „Наука и изкуство“, София, 1987Романски (1940), стр. 82 – 83, 85 – 86 Самият Любомир Милетич израства с убеждението, че именно Миле войвода е неговият прадядо и дори предприема през 1913 г. пътуване до Одрин, за да намери махалата Киреч и да узнае нещо повече за рода си.

Образование В средата на седемдесетте години на XIX век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основното и класно училище. С избухването на Сръбско-турската война (1876) Георги Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб. В 1882 година в Загреб Любомир Милетич завършва класическата гимназия.Мурдаров (1987), стр. 121 – 122 Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета следва славянска филология в Загреб и Прага, като завършва в 1885 година.

Учен и общественик От 1885 година е отново в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904: Софийски университет) и професор по славянска филология.

През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българска академия на науките. Той остава на този пост до смъртта си. Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонски научен институт (МНИ). От 1928 до 1937 г. Любомир Милетич е също председател на МНИ.

На 15 май 1913 година от името на Щипското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.

За третата годишнина от кончината на Милетич Никола Коларов пише:

На 4 септември 1958 година вестник „Македонска трибуна“ отпечатва речта на Асен Аврамов при откриване на конгреса на „Македонската патриотическа организация“ (МПО) в която казва следното за професор Милетич: „Професор Любомир Милетич нарече нареждането на Иван Михайлов по повод сърбофилския преврат от 19.05.1934 г. в София венец на героичните дела на ВМРО. Именитият наш професор схвана много правилно от какво политическо и национално значение бе факта, че нито един изстрел не се даде срещу българската войска от хората и съмишлениците на ВМРО. Това бе изрично нареждане на Иван Михайлов.“

Морският нос Любомир Милетич на остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван на Любомир МилетичSCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Miletich Point.

Библиография

Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Редактор е на поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение“ (1925 – 1931), един от най-ценните източници за историята на Вътрешната организация и Илинденско-Преображенското въстание, в която са публикувани спомените на видни войводи и водачи на ВМОРО. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година. Други трудове са:

За него

Родословие

Външни препратки Чл.-кор. Иван Дуриданов, Значението на Любомир Милетич за развитието на славистиката в България, Македонски преглед, XIV/2, 1991, с. 96 – 102 За Милетич в блога на Александър Гребенаров Коста Църнушанов, Академик Любомир Милетич и списание „Македонски преглед“, Македонски преглед, година XIV/2, 1991, с. 79 – 81 Любомир Милетич  – страница на Тракийско дружество „Антим Първи“ Ст.н.с. к.ф.н. Иван Кочев, Любомир Милетич и проблемите на българското езикознание, Македонски преглед, XIV/2, 1991, с. 72 – 79

Бележки