Томас Джеферсън

Томас Джеферсън (, 13 априлили 2 април стар стил 1743 – † 4 юли 1826) е виден американски политик.

Служил е като посланик във Франция, губернатор на Вирджиния (1779 – 1781), държавен секретар (1789 – 1793), втори вицепрезидент (1797 – 1801) и трети президент на САЩ (1801 – 1809). Той е също политически философ, революционер, земеделец, архитект, археолог, изобретател, робовладелец и основател на Вирджинския университет.

Един от бащите основатели, Джеферсън е движеща сила зад политическата идеология на страната. Настоява за децентрализация и местно самоуправление през цялата си политическа кариера. Започва кариерата си като граждански адвокат във Вирджиния. През 1776 г. създава черновата за Декларацията на независимост на САЩ. По време на Американската война за независимост, той е посланик на страната в Париж, където осигурява подкрепата на френското правителство. Сред постиженията му като президент се нареждат покупката на Луизиана, експедицията на Луис и Кларк и прокарването на Дванадесетата поправка на Конституцията.

Джеферсън е противоречива фигура в историята на САЩ. Това противоречие е породено до голяма степен от притежанието на роби и неговата предполагаема връзка с робинята Сали Хемингс.

Биография Семейство и личен живот

Родителите на Джеферсън са Питър Джеферсън (29 март 1708 – 17 август 1757), наследник на имигранти от Уелс и Джейн Рандолф (20 февруари 1720 – 31 март 1776), чиято фамилия е обвързана с британското кралско семейство. Той е първи син и трето дете от общо шест. Сестра му, Елизабет, която страда от проблеми в развитието, излиза по време на буря в началото на 1774 г. и е намерена мъртва следващата сутрин.

Джеферсън показва интерес към овдовялата Марта Уейлс Скелтър, дъщеря на адвоката и търговец на роби Джон Уейлс. Двамата са обвързани от музиката (тя свири на клавесин), и двамата обичат романа Тристрам Шанди на Стърн. Венчани са на 1 януари 1772 г. Към наследените от баща му 5000 акра добавя 11 000 акра зестра.

През септември 1782 г. Марта Джеферсън умира, при раждането на шестото им дете. Смята се, че преди смъртта си тя кара Джеферсън да обещае да не се жени повторно.

По време на престоя си в Париж, в качеството си на посланик за новата държава, Джеферсън започва афера с англичанката Мари Козуей, съпруга на английски художник. Заради емоционалната нестабилност на г-жа Козуей, двамата се разделят и никога повече не се срещат. По-късно тя напуска семейството си и влиза в манастир.

Някои смятат, че Джеферсън поддържа връзка с полусестрата на покойната си съпруга, робинята Сали Хемингс. Хемингс идва като спътник на дъщеря му Поли в Париж. Смята се, че връзката им започва именно тогава. Предположението за връзка между Джеферсън и Хемингс е подкрепена и от това, че той освобождава децата ѝ в завещанието си.

Образование и адвокатска кариера

Джеферсън започва образованието си у дома; научен е да чете и свири от сестра си Джейн. На осем години постъпва в училището на проповедника Уилям Дъглас. След смъртта на баща му в 1757 г., четиринадесетгодишният Джеферсън постъпва при преп. Джеймс Мори, когото по-късно нарича коректен класически ученa correct classical scholar

В 1760 г. постъпва в колежа „Уилям и Мери“. Там се сближава с преподавателя по математика Уилям Смол, който го приема в своя кръг от събеседници. С помощта на Смол, Джеферсън се запознава с водещия адвокат в колонията – Джордж Уит (), при когото започва да се обучава за адвокат.

Подготовката на Джеферсън се основава на традицията на преписване на съдебни текстове и изучаване на трактати върху английското общо право. Уит го насочва и към изучаване на философия, етика и история, които да обогатят разбирането му за законите. След пет години при Уит, Джеферсън получава право да упражнява адвокатската професия.

През 1770 г. Джеферсън се изправя срещу Уит в делото Болинг с/у Болинг, което се отнася до братски спор за имот. Джеферсън получава два пъти хонорара си, което подсказва, че делото е спечелено от него. През 1774 г. Джеферсън се отказва от адвокатската професия, като се насочва към земеделие в наследения си имот.

Революцията Вирджиния и Филаделфия

През 1769 г. Джеферсън е избран за представител в Долната камара на Вирджиния. С нарастващата враждебност между колониите и Великобритания, Джеферсън и група негови колеги предлагат да установят комуникационна мрежа между еднакво мислещи политици, която да подсили връзката между колониите.

След като група колонисти изхвърлят товара на британски търговски кораби в бостънското пристанище през 1774 г. (т.нар. Бостънско чаено парти), британският парламент налага закони, които ограничават правата на бостънските граждани. В резултат се свиква Първият континентален конгрес във Филаделфия през септември същата година. Джеферсън пристига там като представител на Вирджиния.

Същата година Джеферсън публикува Общ преглед на правата на Британска Америка (). В него той се позовава на идеите, изразени от английския философ Джон Лок във Втори трактат за управлението. Джеферсън отделя специално място на личните заслуги на индивида. Като издига меритокрацията по този начин, той подкопава авторитета на монархията като институция.

Вторият континентален конгрес е свикан през май 1775 г. Представителите не са единодушни относно следващите си действия: от една страна, братовчедите Самюел и Джон Адамс от Масачузетс, Ричард Хенри Лий от Вирджиния и други настояват за бързи военни действия; но други, начело с Джон Дикинсън от Пенсилвания, са за помирение с Великобритания. В резултат на това е изготвена т.нар. Петиция на маслиновата клонка, с която молят крал Джордж за мир. Петицията обаче е отхвърлена и контрирана със Забранителен декрет, с който Великобритания прекъсва търговските отношения с колониите и затваря всички техни пристанища с морска блокада. Това решение, заедно с Общ преглед и с памфлета на Томас Пейн Здравият разум () убеждават Конгреса да гласува за независимост. Разпратени са съобщения до колониите да започват да издигат свои местни правителства и да работят по местното си самоуправление.

Декларацията на Независимост

Подбрана е комисия, която да състави декларацията (т.е.обявление) на независимостта. Тя включва Джеферсън, Джон Адамс, Бенджамин Франклин, Робърт Ливингстън и Роджър Шърман. На събрание на комитета, единодушно се решава Джеферсън да изготви черновата за декларацията.

В мисълта си Джеферсън подражава на английския философ Джон Лок и неговия Втори трактат за управлението. Подражавайки на Лок в първата чернова на Декларацията той определя човешките права като живот, свобода и имущество. Евентуално, имущество бива променено на стремеж към щастие.Документи; стр.34 Джеферсън определя тези права като свещени и безспорни; след редакция от страна на Франклин, това се променя на видимо от само себе си.

Текстът е разделен на две части: първата обяснява основните принципи на новосъздадената страна, а втора изреждаща щетите, нанесени от крал Джордж – забрана над губернаторите, възпиране на закони. В текста обаче не се споменават актовете на насилие извършени от кралски служители (Бостънското клане, Клането в Ливингстън и т.н.).

Текстът на Джеферсън е редактиран от Конгреса, като губи абзаците срещу робството, за да угоди на представители на южните щати. На 2 юли 1776 г. Континенталният конгрес гласува независимост на колониите. На 4 юли се гласува текстът на Декларацията. Същата вечер текстът е разпространен из страната, за да съобщи за приетото решение.

Във Франция

Джеферсън е изпратен от Конгреса да се присъедини към Бенджамин Франклин и Джон Адамс като посланик в Европа за търговски преговори с европейските държави. Когато граф дьо Верген, френският външен министър, отбелязва  – Ще замените г-н Франклин, чувам Джеферсън отвръща – Наследявам г-н Франклин. Никой не може да го замени. Франклин се оттегля през март 1785 г. и заминава през юли. През септември 1783 г., заедно с Джон Адамс и Джон Джей, Джеферсън уговаря мира с Великобритания в Парижкия мирен договор.

Джеферсън отсъства от съставянето на новата Конституция. Негов наместник в Конституционния конгрес е Джеймс Мадисън. В свои писма, Джеферсън настоява, че Конституцията няма да бъде пълна, ако в нея не се въведе Декларация на правата, която да гарантира търпимостта и гражданските свободи на американските граждани. Желанието му се сбъдва през 1791 г., когато към Конституцията се прибавят 10 поправки, гарантиращи свободата на гражданите, под името Закон за правата.

Джеферсън вика най-малкото си дете, Поли, през юни 1787 г. По това време изпраща поръчка за клавесин от Лондон, предназначен за нея. Момичето води и част от робите си, между които Сали Хемингс.

През февруари 1787 г. Конгресът му дава отпуск поради влошено здраве и наранената му дясна ръка. Това му дава възможност да пътува из Франция и части на Италия. Посещава Мезон Каре, Вила Вияченца, пантеонът в Париж и донася техните стилове в САЩ.Ециклопедия, с.298 Успява да изучи антични гръцки и римски останки, (въпреки желанието си не успява да посети Рим)Ециклопедия, с.298

По време на престоя си във Франция става чест спътник на маркиз дьо Лафайет, френски герой от Американската революция, и използва влиянието му за да извърши търговски споразумения с Франция. С началото на Френската революция, в резиденцията му, Отел дьо Лангеяк, се използва за срещи на републиканци. Наблюдава сбирките на Генералните щати и е в Париж за щурмът на Бастилията. Консултира Лафайет при написването на Декларацията за правата на човека и гражданина.

Джеферсън напуска Париж през септември 1789 г. с намерение да се завърне скоро. Въпреки това президентът Вашингтон го назначава за свой Държавен секретар. Така го принуждава да остане. Джеферсън остава силен поддръжник на Революцията, като подкрепя дори по-жестоките ѝ елементи.

Секретар и Вицепрезидент

Непосредствено след завръщането си от Париж, Джеферсън е поставен отговорен за един от ресорите на новото правителство на първия президент, Джордж Вашингтон – външното министерство.

Партии Още с утвърждаването на Конституцията политическите сили се поделят на два лагера: управляващата партия, наричани федералисти, водени от финансовия министър Александър Хамилтън, подкрепят силно централизирана, национална власт и развитие на индустрията; тяхната опозиция, наричани републиканцисрещат се и като демократ-републиканци, водени от Мадисън и Джеферсън, настояват за защита на местното земеделие и местно самоуправление.

Основен спор между Хамилтън и Джеферсън е въпросът за земеделието. Джеферсън, повлиян силно от идеалистичната философия на късното Просвещение, се стреми към изграждане на силно земеделско общество, където мнозинството обработва собствена земя и търгува със собствена продукция. Обратно, Хамилтън счита, че икономически успех се постига чрез насочване на хора и финанси настрани от селското стопанство и към определени промишлени отрасли.

Национална банка и столица

Като държавен секретар, пред Джеферсън се изправя проблемът за националния дълг и установяване на национална столица. По време на Революцията са издадени дългови сертификати, с които армията взема необходими припаси от цивилни и обещава да им изплати с лихва. Хамилтън предлага създаването на национална банка, която да обедини дълговете на отделните щати в общ национален дълг.

Това решение представлява проблем, защото щатите с по-малък дълг ще трябва да изплащат дълговете на по-задлъжнелите. Дългът на Вирджиния вече е изплатен и нейните представители (между които държавният секретар Джеферсън) не желаят нови дългове. Прави се компромис, като в замяна на подкрепата на Джеферсън и вирджинците за създаване на държавна банка, планираната национална столица се премества в техния щат.