Тан (на китайски 唐朝) е династия императори, управлявала Китай между 618 и 907. Тя е предшествана от династията Суй и е последвана от Периода на Петте династии и десетте царства. Управлението на династията е прекъснато за кратко (690 – 705) от това на императрица У Дзътиен от втората династия Джоу.
Династията Тан, с нейната столица Чанан, най-големия град в света по онова време, се смята от историците за върхов период на китайската цивилизация, наред с династията Хан. Територията на Китай, придобита след военните начинания на първите владетели, е по-голяма, отколкото при Хан. Контактите с Индия и Близкия изток стимулират креативността в много области. Будизмът, възникнал в Индия по времето на Конфуций, продължава да процъфтява при династията Тан и е възприет от императорското семейство, превръщайки се в неразделна част от китайската култура.
Периодът Тан е златен век на китайската литература и изкуство. Държавната бюрокрация, поддържана от широка прослойка конфуциански учени, избирани чрез сложна система на изпити, се разраства значително при управлението на Тан, които се опитват по този начин да намалят влиянието на аристократичните родове и военачалниците. От времето на Тан до края на династията Цин през 1911 бюрокрацията е ключов елемент в китайската държавна система.
Предистория Преди VII – VIII век само една династия – Хан, е успяла да обедини цял Китай и да създаде трайна и единна империя. Но през III век тя е свалена от междуособните борби в двора и амбициите на военните командири. По-късните номадски нашествия от северните степи спомагат за поддържане на политическата нестабилност и разпокъсаност на Китай – племената на хуни, тюрки, монголи и дори тибетци кръстосват или се настаняват в тези земи, създавайки множество нетрайни малки царства. Номадските нашественици се смесват с местното население и възприемат китайската цивилизация. В същото време китайската аристокрация бяга на юг, където постепенно се размесва чрез бракове с местни семейства, дотогава смятани в Северен Китай за простолюдие, а южните области – за провинция. В резултат на това през V – VI век в Северната китайска равнина се появява пъстра мозайка от раси и култури, и се оформя аристокрация, смятаща се за законен наследник на китайската традиция. През VI век няколко такива династии се опитват да установят господство над Китай, но се провалят в безкрайните малки войни, разоряващи страната. Едва през 589 г., династията Суй успява да победи съперниците си и да основе новата Китайска империя.Колектив. Походът на исляма. Издателство „Абагар“. София. 1998 г. стр. 99. ISBN 954-584-165-6
Първият император от династията Суй – Уън ди, започва да възстановява Китай, използвайки за модел управлението на Хан. Проектирана е нова столица, направени са поземлени реформи, основани на система, наречена юнтян – „еднакви ниви“, строят се множество канали. След смъртта на императора през 604 г., на трона се възкачва синът му – Ян ди, при когото строежите продължават с още по-голяма интензивност – изградена е нова столица, Янджоу, довършена е Великата система от канали между Пекин и Ханджоу (някои от водните пътища са с широчина над 40 m). Продължава укрепването на северните граници – Ян-ди увеличава височината на Великата китайска стена и дава значителни суми на номадски племена да охраняват търговските пътища.
Разходите за всичко това обаче са огромни. За прокопаването на каналите стотици хиляди селяни са принудени да се трудят ежедневно. Когато провинциални чиновници се оплачат от липсата на работна ръка или не успеят да изпълнят възложените задачи, императорът заповядва екзекуцията им. Много работници умират при строежите по Великата китайска стена – през лятото на 607 г. пет или шест души от всеки 10 умират от изтощение и преумора. Колектив. Походът на исляма. Издателство „Абагар“. София. 1998 г. стр. 101. ISBN 954-584-165-6
Възкачване на династията През 611 г. император Ян ди предприема серия от походи срещу царство Когурьо, в което влизат части от Корейския полуостров и Южна Манчжурия, някога принадлежали на династия Хан. И в трите си кампании обаче, императорът търпи поражение. Недоволството от военния разгром, съчетано с лошите условия при управлението на императора, прераства в бунтове. Някои от тях са спонтанни селски въстания, а други – резултат на заговори, ръководени или подкрепяни от аристократи в двора. За седем години избухват над 200 бунта.
През 616 г., Ян-ди изоставя северните райони и се премества в столицата си Янчжоу на юг, където е убит две години по-късно. Година след бягството му, един от способните военачалници на династията Суй – Ли Юен, завладява старата столица Чанан и се провъзгласява за император под името Гаодзу, поставяйки началото на новата династия Тан.
Новият владетел се заема веднага да сложи край на въстанията, но умиротворяването на страната е постигнато едва през 624 г. През тези години Гаодзу си спечелва репутацията на щедър и опрощаващ монарх. Освен това той далновидно осигурява представителство на всички райони на Китай във висшите органи на държавата и фактически удвоява броя на префектурите и областите, предлагайки административни постове на тези водачи на бунтове, които спрат военните действия срещу него.
Управление Гаодзу управлява само няколко години и е свален от сина си, Тайдзун, който предприема мащабни административни реформи и поставя основите на стабилното управление на династията. Името му означава „Велик предтеча“ и китайските историци приемат, че Тайдзун е основателят на династията, а не баща му. Проявява се като способен военачалник още на 16-годишна възраст, начело на атаката на Гаодзу срещу Чанан. Известен е и с убийството на двамата си братя край портите на двореца, единият от които е законния престолонаследник.
Независимо от това, Тайдзун управлява като справедлив владетел и се проявява като умел политик и способен пълководец. Императорът успява да установи добри отношения със съветниците си, много от които са назначени още от баща му. При неговото управление, висшите държавни служители се чувстват пълноправни участници в определянето на държавната политика и в управлението на Китай. Моделът, наложен от Тайдзун, често е сравняван с конфуцианския идеал и е наречен от по-късните китайски историци Реалното видение – признание за постиженията на Тайдзун като държавник.
Императорът подобрява ефективността на държавническия апарат, като намалява броя на чиновниците. Освен това служителите в провинцията са поставени под надзора на инспектори – по един за всяка от 10-те тогавашни административни области на империята. Тайдзун възстановява и старата изпитна система от времето на Хан за подбор на служители. Изпитите се провеждат всяка година от Съвета на висшите държавни служители в Чанан. На изпитите се допускат всички кандидати, а въпросите са от областите история, конфуцианска класика, администрация, управление и поезия.
Управлението на династията се характеризира с нетипична за предишните периоди устойчивост и е прекъснато само от управлението на императрица У Дзетян, единствената жена, управлявала Китай.
Началото на VIII век се смята за зенита на династията Тан, ако не и на цялата китайска цивилизация. Император Сюендзун довежда Китай до неговия златен век и влиянието на Тан достига до Япония и Корея на изток, Виетнам на юг и Централна и Западна Азия на запад. Преломната точка за възхода на Китай е в края на управлението на Сюандзун, когато въстанието на Ан Лушан едва не унищожава династията. То не постига успех, но оставя страната отслабена и разпокъсана и през следващия век и половина Тан не успяват да достигнат предишното си влияние.
Идеология От самото си начало, династия Тан започва да комбинира изконно-китайските и степните начала̀. Основателят на династията, който е сравняван от Лев Гумильов в това отношение с Александър Македонски, е човек, добре запознат с народите на степите, нравите и обичаите им; такива са и много хора от обкръжението му. Първата част от управлението на Тан е период на интензивен културен обмен между двата региона; степта дава на тански Китай войски, във вид на тежка кавалерия, а на свой ред, конниците са увлечени от богатството и древната, изтънчена култура на китайците. За тях, танският император едновременно е и хан/ каган на равния им народ табгач; именно такова например е възприемането в епитафията на тюркютския хан Кюл-Тегин, който споменава себе си и своя народ като кул (васали, роби) на табгачкия каган и на народа табгач, а не като китайски поданици.
Имперската идея за обединяване на Китай и степите, както физически, така и културно, под властта на танския император, в течение на столетия определя насоките на вътрешната и външната политика на държавата. Въпреки това, с течение на времето, танската династия започва да се възприема от съставляващите числено мнозинство в империята етнически китайци (хан) като нещо чуждо, а политиката ѝ по отношение на „варварите“, а покровителстването на будизма – като неприемливо. По мнението на Гумильов, именно последователната реализация на идеята за „съчетаване на несъчетаемото“ води до стремителния възход и разцвета на династията Тан, а по-късно – до не по-малко стремителното и кърваво падение.
Култура и икономика
Мирът и редът в страната позволяват съсредоточаването на всички производителни сили за благото на Китай. Процъфтяват селското стопанство, занаятите и търговията. Нови технологии започват да се използмат в тъкачеството, боядисването, производството на керамика, металургията, корабостроенето. Цялата страна е покрита с мрежа от сухопътни и водни пътища. При Тайдзун, Китай установява широки икономически и културни връзки с Япония, Корея, Индия, Персия, Арабия и много други държави.
Развиват се науката и техниката. През 725 г. И Син и Лян Линдзан конструират първите механични часовници с анкерен механизъм. Разпространяват се барутните оръжия: отначало във вид на устройства за фойерверки, ракети и „огнени дракони“ за флота, по-късно и във вид на оръдия за стрелба със снаряди.
По цялата страна се разпространява традицията на пиенето на чай. Формира се специално отношение към чая: чайното изкуство (ча и, 茶艺), благодарение на което чаят, по-рано разглеждан като лекарство или един от продуктите за храна, се превръща в ключов елемент на китайската култура. Китайската класическа литература увековечава имената на знаменити майстори на чайните церемонии от епохата на Тан – Лу Тун и Лу Юя.
Упадък Причините за упадъка на династия Тан не са установени с достоверност, макар че серията въстания и военни поражения през VIII век маркират началото на отслабването на централната власт. Към 40-те години на века, арабите от Хорасан (по това време провинция на халифата на Абасидите) закрепват господството си във Ферганската долина и Согдиана. В хода на Таласката битка (751 г.), наемните отряди на китайската войска напускат бойното поле, което принуждава командващия Гао Сянджи да отстъпи. Скоро след това избухва въстанието на Ан Лушан (756 – 761 г.). Династията е отслабена, и никога не достига пресната си слава и величие. Империята Тан изгубва контрола си над Средна Азия, и на китайското влияние в този регион е сложен край – до обединението им от монголите при династията Юен.
Друго следствие от въстанието на Ан Лушан е постепенното нарастване на влиянието на провинциалните военни губернатори – цзедуши, които с течение на времето стават съперници на централната власт. Танското управление се уповава на тези губернатори и войската им при потушаването на въстанията по места. В замяна, то признава правата им да поддържат войски, да събират налози, и даже да предават титлата си по наследство. Спадането на влиянието на централната власт в провинциите води и до появата на голям брой бандити и речни пирати, които, обединявайки се в групи от по сто и повече души, безнаказано ограбват селищата по бреговете на Янцзъ, без да срещат отпор от страна на властите.