Прабългарският език е мъртъв език, говорен в миналото от прабългарите. За него се съди главно от отделни запазени писмени фрази и от влиянието му върху езиците, за които се предполага, че са го наследили. По тези причини малко е известно за лингвистичните характеристики на езика, а класификацията му е спорна.
Разпространение Прабългарският език е говорен от прабългарите поне от времето на Стара Велика България (VII век), след това във Волжка България и Дунавска България. С известни основания може да се предположи, че в Дунавска България вероятно напълно изчезва след 9 век, когато официален език става старобългарският, който е разработен в преводите на Библията от Кирил и Методий и се основава на солунското славянско наречие. В него са запазени само отделни прабългарски думи, а идентификацията на други с прабългарския е спорна.
Предполага се, че прабългарският език се използва във Волжка България най-късно до 14 век, изместен от къпчакските тюркски говори, от които произлизат съвременните татарски и башкирски език и вече мъртвият кумански език. От него има запазени малък брой надгробни надписи на арабска азбука (дж-диалект с ротацизъм). Т.нар. „булгарски език“, споменат от Махмуд от Кашгар (11 век), не е волжко-прабългарски, а е z-диалект на езика, наречен от автора „къвчакски“. Чувашкият език се е развил от език, близък до прабългарския (или от негов волжко-прабългарски диалект), и е най-близкият до прабългарския език. В старотатарския език има отделни заемки от прабългарския език, но днешният татарски език е като цяло много различен от прабългарския.
Класификация Липсата на достатъчен езиковедски материал прави трудно класифицирането на езика на прабългарите.
Сведения на древни автори и пътешественици В обширните пътеписи на ал-Истахри от Х век след Христа се сравнява прабългарския език на Волжка България с езиците на съседните народи: „...езикът на българите прилича на езика на хазарите, а буртасите имат различен език, така както езикът на русите не е същият като езика на хазарите и буртасите.“ Ибн Хаукал е арабски географ от Х в. сл. Хр., който пътешества в периода 943 – 969 г. Той отново потвърждава, че „езикът на българите наподобява езика на хазарите“.
Персийският учен-енциклопедист, историк и лингвист ал Бируни (973 – 1048) отбелязва в своите трудове, че езикът на българите и сабирите е смесица между тюркски и хазарски.
Огурска (булгарска) езикова група
Традиционно българската и световната наука приемат, че той е от групата на тюркските езици, като се обединява с хазарски, хунски, аварски (да не се бърка със съвременния аварски език) и чувашки език в подгрупа, наречена огурски езици, значително отличаваща се от останалите тюркски езици. По същество съхранените прабългарски думи са много по-близки до чувашки, монголски и тунгусо-манджурски и са в най-далечно положение от тюркските езици, което прави обединението им с тях доста спорно и проблематично. Освен това във времето и пространството съществува сериозно разминаване в етногенезата на прабългарите и тюрките.
Сред основните източници за анализ на прабългарския език са неславянските числови изрази в „Именник на българските ханове“, като академичните изследователи ги идентифицират като тюркски. Анализът на имената на прабългарските племена също води до противоречиви изводи, като произходът на различните имена е тюркски, ирански и угро-фински. Предимно тюркски, но и ирански влияния показва и изследването на личните имена на прабългарски владетели и на писмените паметници на Балканите.
Наличието едновременно на тюркски, ирански и угро-фински елементи в прабългарския език може да има различни обяснения – тюркски или тюрцизиран елит при ираноговорещо население, тюркоговорещо население и влияние на съседните ираноезични народи, смесване на етнически групи с различен произход. Ограничените данни за езика и ранната история на прабългарите не дават възможност за еднозначно разрешване на проблема.
Сходство с хунски езикови остатъци
Според класификацията на лингвиста Омелян Прицак езикът на дунавските прабългари е бил сходен на хунския език. Той смята, че като част от алтайските езици, хунският е заемал междинно положение между тюркските и монголските езици, но е бил по-близък до тюркските, като показва известно сходство с турския и якутския език.The Hunnic Language of the Attila Clan, O. Pritsak, Harvard Ukrainian Studies, Vol. 6, No. 4 (December 1982), p. 470
Според Антоанета Делева – Гранберг прабългарският език е уникален измежду всички алтайски езици, като има общи характеристики с хунския език, като е формиран в района на северозападните граници на Китай в периода 5 – 3 век преди новата ера. Според нея в него има заемки от иранските езици (най-вече имена и културни термини) и има някои характеристики, които не са свързани с алтайските езици (тюркски и монголски). Гранберг нарича прабългарския език „хуно-български“, както е дефиниран от Омелян Прицак, тъй като според нея „протоезикът“ е теоретична конструкция, а хуно-българският език е бил жив език.
Иранска хипотеза
Някои съвременни български изследователи като Петър Добрев, Божидар Димитров го свързват по-скоро с иранските езици. Според проф. Раймонд Детрез иранската хипотеза е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се по време на т. нар. Възродителен процес и има изразен националистически уклон. Той изтъква, че сериозните научни кръгове приемат за водеща тезата за тюрко-алтайския произход на езика на прабългарите, а иранската хипотеза е маргинална от научна гледна точка.Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Raymond Detrez, Pieter Plas, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.Historical Dictionary of Bulgaria, Raymond Detrez, Rowman & Littlefield, 2014, ISBN 1-4422-4180-2, p. 400. Според Веселин Бешевлиев наличието на ирански имена у първобългарите предпоставя, че в етногенезиса им са участвали и ирански етнически елементи.Бешевлиев, Веселин. Ирански елементи у първобългарите, Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, стр. 237 – 247, Издательство „Наука“, Москва 1967, АН СССР, Отделение Истории
Речников запас Следната таблица онагледява етимологията на някои прабългарски думи, заети в унгарския език.
унгарска дума значение тюркска етимология сродни думи borjú теле *buŕa-gu чув. пӑру, тур. buzağı „теле“ borsó грах *burčak чув. пӑрҫа „грах“ gyertya свещ *jar- чув. ҫурта „свещ“ gyöngy (рус. жемчуг) бисер *jinčü чув. ӗнчӗ „синци,мънисто“, тур. inci „бисер“ gyümölcs плод *jẹ̄miĺč чув. ҫимӗҫ, тур. yemiş „плодове“ gyűrű пръстен *jüŕük чув. ҫӗрӗ, тур. yüzük „пръстен“ ír пиша *jạŕ- чув. ҫыр, тур. yazmak, тат. язарга „пиша“ ökör вол *öküŕ чув. вӑкӑр, тур. öküz „бик“ sárga жълт *siarɨg чув. шурӑ „бял“, тур. sarı „жълт“ sok много *čok тур. çok „много“ szél вятър *jẹl чув. ҫил, тур. yel „вятър“ szér място *jẹr чув. ҫер, тур. yer „земя“ szőlő грозде *jidge-lek чув. ҫырла, тур. çilek „ягода“ szab кроя *jib чув. ҫӗв, тур. yiv, тат. җөй „шев“ szűcs кожухар *jib-či чув. ҫӗвӗҫ „шивач“ üröm пелин *eŕen чув. эрӗм, каз. изен „пелин“
Следната таблица онагледява етимологията на някои предполагаеми прабългарски думи, запазени в старобългарския и българския език.
значение тюркска етимология сродни думи и заемки Балчик, Балик *bialɨk др-тюрк. balɨq, чув. пӳлер „крепост“ белег *bil- чув. палӑк „знак, паметник“, чув. пӗл, тур. bilmek, тат. белергә, каз. білу „знам“; заета в унг. bélyeg „марка“ бѣльчоугъ (стб.) пръстен *bilčük / *bilčik чагат. biläzik „белезник“, тат. беләзек „гривна“, тур. bilezik „гривна“ бъбрек *bögür / *bögrek чув. пӳре, тат. бөер, др-тюрк. bögür, тур. böyrek, монг. бөөр „бъбрек“; заета в турски böbrek виря надигам *ȫŕ- „нагоре“ чув. вир „връх“, др-тюрк. üze/öze, тур. üzerinde „върху, над“ газя *geč- чув. каҫ „газя, преминавам“, тур. geçmek „преминавам, пресичам, преплувам“ губер одеяло *qöbüŕ / *qebiŕ „килим“ тур. диал. köyüz, узб. кигиз „килим“; заета в рус. ковёр, чеш. kober, пол. kobierzec „килим“ дохторъ (стб.) възглавница *jạŕtuk / *jạtŕuk чув. ҫытар, тур. yastık, каз. жастық „възглавница“, тат. ястык „дюшек“ кандиѩ (стб.) църковно звънче *qendük чув. канти „кръгла дървена чаша“, азр. кәнди „съд за брашно/зърно“; бълг. кънтя (за камбана), заета в рус. кандея, укр. кандiйка „дървена чаша за светена вода“, виз.грц. κοντίον „чаша“ капь (стб.) образ, икона *gēp чув. кап, др.-тюрк. kep „образ“; бълг. капище „храм“, заета в унг. kēp „образ“ книга *küiniv, *küinig < кит. k`üen „свитък“ ст.-уйг. kuin, kuinbitig „книга“; заета в слав. кънига, унг. könyv „книга“, ерзян. конёв „хартия“ коварен *qob „заговор“ чув. кавар „заговор“, тур. kovucu „доносник“, монг. хуурах „мамя“; заета в рус. коварнный ковъчегъ (стб.) ковчег *qapɨrčak чагат. qapɨrčaq „ковчег“, тур. kapçık „малък съд“, монг. хайрцаг „кутия“; заета в унг. koporsó „ковчег“, рус.ковчег-гроб,укр.ковчег-труна, срб.ковчег-Lijes колчан *qeĺ др.-тюрк. keš „колчан“; заета в тат. калчан, рус. колчан корем *qạrɨn чув. хырӑм, тур. karın, тат. карын, каз. қарын „корем“ косер *kes- „режа“ чув. кас, тур. kesmek, тат. кисәргә, каз. кесу „режа“; заета в слав. коса (за жътва), унг. kés „нож“ кърчаг (стб.)вид съд *qapɨrčak чагат. qapɨrčaq „ковчег“; заета в унг. korsó „кана“ ολγου (олгу) (стб.) велик *ulug тур. ulu „велик“, тат. өлкән „по-възрастен“ палекученце *bāla тат. бала „дете“, чув. пултӑр „бълдъза“ пахар (стб.) чаша *bakɨr тур. bakır, чув. пӑхӑр „мед“; заета в рум. păhar „чаша, стомна“, унг. póhár „чаша“, слов. pohár „чаша“ пашеног (стб.) баджанак *bāča чув. пуҫана, тур. bacanak „баджанак“ порой силен дъжд *bora туркм. bora, каз. борау „силен снеговалеж“, монг. бороо хур „дъжд“ самъчии (стб.) управител *som чув. сум „число“, тур. san „сан, чин“; заета в унг. szám „число“, слав. санъ сипаничев болен от шарка *čɨ̄pgan чув. ҫӑпан, тур. siban „цирей“; заета в рус. сыпь „вид болест“ сиромах беден човек. монг. *čira-ma чув. ҫарамас „гол, съблечен“, монг. чармай „гол“ сулица (стб.) късо копие *sīĺ „остър“ чув. шӑл „зъб“, тур. šiš „шиш“, тат. шеш „стожер“, каз. ұшы „острие“ телѣга (стб.) кола *Tilgen „колело“ др.-тюрк. tilgen „колело“, монг. тэрэг „каруца“; бълг. талига, заета в унг. talicska ръчна количка тояга дебела, здрава, дълга пръчка *daja- чув. туя „жезъл, тояга“, тур. dayak „опора, подпора, тояга, резе на врата, бой, побой“ тълмач, тлъкъ (стб.) тълкувам *dɨl/*dil чув. чӗлхе, тат. теле „език“, тур. dilmaç преводач; бълг. тълмач, заета в унг. tolmács, слав. толмач, ср.-нем. tolmetsche (1300 г.) „преводач“ търкалям навивам *dǖr– чув. тӑркӑс „колело за игра“, тӗркеле „увивам“, тат. төренергә „увивам се“ тыкръ (стб.) огледало *deg- „кръг“ чув. тӗкӗр „огледало“, тур. değirmen „мелница“; заета в унг. tükör „огледало“ урва стръмно място, стръмнина *üŕ- „чупя“ чув. ур „ров“, тат. өзәргә „късам, ръфам“чертог дворец перс. čar „4“ + тюрк. *otag „стая“ тур. oda „стая“чигот праб. военна титла *jEgit тур. yiğit „юначага“, тат. егет „храбрец“ , чув. „егет“ „юначага“чука връх joq- тур. yokuş „нанагорнище“, каз. җоғарғы „горен“чумеря се мръщя се неизв. чув. шӑмар „сърдя се; разваля се (за време)“, унг. csömör „гадене, отврат“шавар тръстика *siaŕ „блато“чув. шур, тат. саз „блато“, тур. saz „тръстика“; заета в унг. sár „кал, мръсотия“шаран вид риба *sāŕgan тур. sazan, каз. сазан „шаран“; заета в унг. sárkány „дракон“шаръ, шарити, шаръчи (стб.) боя, художник < кит.? чув. сӑрӑ „боя“, монг. зураач „бояджия“; бълг. шарен, заета в рус. шар, срб. шара, словен. šarшейна кола върху плазове за придвижване или превозване по сняг и лед неизв. чув. ҫуна, манс. son, саам. tsuna шейна, монг. цана „шейна“шиле голямо агне (до една година) *sīĺe-gu тур. şişek „шиле“шуга вид болест *sögil чув. шӗкӗл, тур. siğil, тат. сөял „брадавица“шуртя процеждам се *süŕ- „шуртя“ чув. сӗр „цедя“, тур. süzmek „цедя“; заета в унг. szűr „процежда се“
Следната таблица онагледява етимологията на някои волжко-прабългарски думи, известни от многобройни каменни надгробни надписи от територията на Волжка България, написани с арабски букви.