Велко Илиев е български иконописец и дърворезбар от Възраждането, представител на Дебърската художествена школа, работил предимно във Врачанска епархия – Оряховското, Врачанското и Плевенското църковно окръжие, в последната четвърт на XIX век и началото на XX век.
Биография Роден е в голямото мияшко село Тресонче, Дебърско. Братята му Нестор Илиев и Мирон Илиев също са зографи. Заедно с братята си се заселва в Оряхово.
Във Врачанска епархия
Велко Илиев работи в църквите във Врачанско. Във „Въпросника за изучаване на архитектурата, църковната живопис и скулптурата на всичките църкви в Княжеството, в които се извършва богослужение“ съставен от митрополит Константин Врачански по искане на Министерство на външните работи и на изповеданията през 1893 година Велко Илиев е посочен като иконописец на 21 от всичките 110 храма във Врачанската епархия, а в 5 от тях прави и дърворезбата. Осем от храмовете изписва заедно с брат си Мирон.
Пръв от тези храмове е „Свети Георги“ в Долна Бешовица, строен през 1870 година, където освен зографията Велко Илиев прави и дърворезбите. Около 1880 година изписва църквата „Свети Архангел Михаил“ в Синьо бърдо, разрушена в 1964 година за построяване на училището. Вероятно 1883 година започва иконописта в няколко храма, завършени през тази година – „Свети Георги“ в Долни Вадин, „Св. св. Кирил и Методий“ в Добролево, „Света Параскева“ в Попица.
На 3 юли 1884 година архимандрит Константин, управляващ Врачанската епархия му издава следното свидетелство:
Вероятно в 1884 година поема зографията в няколко храма: „Възнесение Господне“ в Баница, „Свети Атанасий“ в Галатин заедно с брат си Мирон, „Света Параскева“ в Джурилово, „Света Параскева“ в Осен, „Свети Архангел Михаил“ в Търнак и „Успение Богородично“ в Хърлец. Велко Зограф е посочен във „Въпросника“ и като иконописец и на завършената през 1885 година църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Блъсничево, разрушена в 1989 година и възстановена в 2019 година.
В Румъния През есента на 1889 година работи с брат си Мирон и с калфата си Саве Попбожинов в църквата „Свети Николай“ в Куманка, Каракалско. През пролетта на 1890 година Мирон Илиев се връща в Оряхово, откъдето с Григор Пачаров заминават за Македония. А Велко Илиев, Саве Попбожинов и Мелетий Божинов изрисуват църквата в село Катен. През есента Мирон и Григор се връщат и заедно с другите трима заминават за Влашко и изписват църквата „Свети Николай“ в село Вълчеле.
Във Врачанска епархия Вероятно в 1890 година поема зографията на няколко храма във Врачанска епархия, завършени в тази година и споменати във „Въпросника“: „Свети Георги“ във Вировско, „Свети Безсребреници“ във Враняк, „Св. св. Кирил и Методий“ в Липница. В 1892 година Велко Илиев и Мелетий Божинов рисуват иконите на църквата „Свети Лука“ в Търнава.
В 1893 година Мирон Илиев работи в „Свети Георги“ в Луковит с помощниците си и Максим Ненов. Там изписват купола и поправят икони.
През есента на 1893 година тайфата на Мирон Илиев работи в „Света Троица“ Карлуково. Работят и в „Света Троица“ в Мездрея (1893). По-късно Мирон Илев работи в старата църква в Оряхово, където преправя лозите, позлатява резбите и рисува стенописи.
През есента на 1894 година Мирон, Мелетий и Саве отиват в Червен бряг, а Велко и Григор след като завършват работата в църквата „Свети Спас“ в Бутан, се присъединяват към тях и рисуват икони и стенописи в Червен бряг. След това Мирон Илиев работи с тайфата си в Реселец и изрисува всички икони и стенописи в църквата „Свети Георги“. На следната 1895 година работят в „Успение Богородчно“ в Габаре и после се връщат у дома в Дебърско.
На следната 1895 година отново са в Оряхово и работят икони за различни църкви. Според „Въпросника“ Велко Илиев поема зографията на завършената в същата година църква „Света Параскева“ в Алтимир. Около 1896 година работят заедно с брат си Мирон иконописта и дърворезбите в храма „Света Троица“ в Крушовица, построен в същата година. В 1897 година работят в църквата „Света Троица“ на село Радиненец и обикалят из Плевенско.
На следната 1898 година Мирон Илиев, Велко Илиев, Григор Пачаров и Мелетий Божинов рисуват в църквата на Бреница „Възнесение Господне“ и в „Света Троица“ в Липен. В 1899 година работят в църквата на Криводол „Света Троица“, а на следната 1900 година – в „Успение Богородично“ в Малорад.
Авторитетът на Велко Илиев като иконописец е видим от факта, че на 30 юни 1897 година митрополит Натанаил Пловдивски изпраща до митрополит Константин Врачански писмо с молба да му изпрати някой добър живописец, тъй „като се научихме, че в Богоспасяемата ви Епархия се намирал някой такъв“, на което на 18 юли 1897 година архимандрит Илия слага резолюция: „Да се пише още днес на Майстор Велко в гр. Оряхово, който да побърза за споразумение със Св. Пловдивска Митрополия и да се съобщи на Н. Преосв. Святопловдивски Натанаил, че е писано потребното на Майстор Велко зографина в Оряхово.“ Велко Илиев рисува икони за „Света Параскева“ във Видраре.
В 1908 година дорисува живописта в новопостроената част на църквата на Черепишкия манастир – в купола и в удължената на запад част. Надписът гласи „Новия живописъ е изписанъ въ 1908 год. въ времето на игумена Іеромонах х Митодія“. Велко се е подписал на олтарната икона на Исус Христос „Даромъ изписалъ В. Илиев Зографъ 1908 год.“
Бележки
Категория:Български иконописци Категория:Български творци от Македония Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Родени в Тресонче Категория:Български дърворезбари Категория:Български имигранти от Македония в Оряхово