Асен Маринчов Петров е български лекар хирург, учен и университетски преподавател. След смъртта си д-р Асен М. Петров е наречен „Велик български хирург... В летописите на българската хирургия името на тоя великан ще бъде записано на първо място“ от проф. д-р Параскев Стоянов (1920).В. Бакърджиев (1955) д-р Асен М. Петров – Основоположникът на модерната хирургия в България. сп. Хирургия 8 10:945 – 949Дамян Дамянов и Миладин Апостолов (2008) История на хирургията в България, Горекс Прес, ISBN 978-954-616-178-9Марин Петров и Агоп Чакъров (2003) Създаване и развитие на българската хирургия до 1978 г., ИК „Коралов и сие“, ISBN 116-807-900-000-6Първа хирургия – не само история и слава, В. „Български лекар“ 21 юни, 2009
Биография Роден е на 15 март 1862 година в Плевен. Баща му, Маринчо Петров,Грънчаров, Михаил, Чорбаджийството и българското общество през Възраждането, стр. 174 – Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София 1999Трифонов, акад. Юрданъ, История на града Плѣвенъ до освободителната война – издава плевенското читалище „Съгласие“, София – Държавна печатница – 1933 е общественик, училищен, черковен и читалищен деец, съратник на Васил Левски, Петко Р. Славейков, Нестор Марков, Йоаким Груев, Емануил Васкидович, Васил Манчев и др.Писма Петко Р. Славейков Левски и Плевен Майка му, Лукса Икономова-Петрова, е дъщеря на свещеник от корчанското българско село Бобощица, който по-късно се заселва в Свищов.
Д-р Асен М. Петров е женен за учителката и общественичка Елена Григорова Радева-Петрова – учредителка и първа председателка на Дружеството на българките с висше образование. Семейството има четири деца: Мария Петрова-Минкова – филолог, Любчо – починал на 2 години, Марин Петров – лекар и Милка Петрова-Коралова – филолог, писателка.Ерика Лазарова (2004) Хирурга д-р Асен Петров или биографията като огледало на епохата. Издателство Херон прес Неговият син, проф. д-р Марин Петров, става ръководител на Първа хирургия на Александровска болница.
Д-р Асен М. Петров почива от сърдечен инфаркт на 21 февруари 1920 година в София.
Образование и професионална дейност Д-р Асен М. Петров е възпитаник на лицея „Свети Сава" в Букурещ. След дипломирането си два семестъра учи медицина в Букурещ, а след това учи и завършва медицина в Монпелие (1889 г.).Assen M. Pétroff (1889). Thesis: Étude clinique sur l'imperforation congénitale de l'hymen et ses accidents consécutifs. Th. Méd. Montpellier, N° 53. Работи с професорите хирурзи Debreuil и Tedenat в Монпелие. Стажува в хирургичните клиники на професорите Guyon, Tillaux, de Saint Germain, F. Terrier, Reclus, Kirmisson, Tuffier в Париж и при G. Albert, Schauta, Wertheim във Виена.
Преподава в Класическата гимназия в София.
През 1893 година е назначен за ординатор при д-р Роберт Щирлин в хирургичното отделение на Александровска болница. През 1896 година д-р Асен М. Петров е изпратен за кратко за старши лекар на хирургичното отделение на Пловдивската окръжна болница. Същата година, по препоръка на д-р Роберт Щирлин, той се завръща в София и поема ръководството на хирургичното отделение на Александровска болница като остава ръководител там в течение на 25 години до кончината си.Тотко Найденов и Дамян Дамянов (2010) Книга за българските хирурзи, ISBN 978-954-90309-7-6
При д-р Асен М. Петров са работили в различно време и за различно дълъг период не само като ординатори, но и докато са студенти – медици: д-р Христо Тантилов, който по насоченост от него ръководи по-късно първото ортопедично отделение в България,Чл. кор. проф. д-р Бойчо Бойчев (1964) д-р Асен Петров като ортопед-травматолог. Хирургия 1 4:280 – 283 д-р Иван Доганов, д-р Минко Софрониев,Лекар на честта – БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ, Издание на Българския Червен кръст, година LXXXV / Брой 3 / 2010 г., стр.9 д-р Стоян Белинов, д-р Божирад Татарчев, д-р Иван Кожухаров , д-р Димитър Михайловски, д-р Иван Николиев, д-р Михаил Минев, д-р Евстати Гешов, д-р Ст. Войводов, д-р Р. Цанов, д-р Д. Коларов, д-р А. Киров, д-р А. Башев, д-р Гребенаров, д-р Константин Марков, д-р Петко Момчилов, д-р Асен Проданов и много други.
Войни 1912 – 1919 Д-р Асен М. Петров е военнополеви хирург и организатор на военни болници по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
По време на Балканската война д-р Асен М. Петров е началник на Първа софийска дивизионна болница, която по-късно става Военната болница.
По време на Първата световна война д-р Асен М. Петров е началник на XI местна военна болницаОтчетъ за дейността на XI местна военна болница, за времето от 1 януари до 31 декември 1916, от Началника на болницата санитаренъ подполковникъ д-ръ Асенъ М. Петровъ – София,1 априлъ, 1917 г. в София, с централа в училище „Граф Игнатиев“.
Д-р Асен М. Петров участва в изграждането на санаториума за гръдоболни в с. Искрец. През 1916 година той включва този санаториум в ръководената от него XI местна военна болница, като го използва за възстановяване на ранени бойци.
За активната си дейност по време на войните д-р Асен М. Петров получава чин подполковник.
Умира по-малко от три месеца след сключването на Ньойския договор (27 ноември 1920 г.).
Обществена дейност Д-р Асен М. Петров е един от седемте членове на Върховния медицински съвет, с председател д-р Марин Руссев,Енциклопедия „Дарителството“ който на заседание на 8.ІХ.1917 взема решение да се открие Медицински факултет към Софийския университет.Минчо Георгиев и Николай Цанков (2007) Деветдесет години Медицински Факултет – София, ISBN 978-954-450-148-8 Д-р Асен М. Петров е избран пръв за професор по хирургия в България.История на Университетската катедра и клиника по хирургия - Втора хирургия София, 2013 По политически причини изборът не бил утвърден от Академичния съвет на Софийския университет.
Д-р Асен М. Петров е лекарят, който, за да спре по единствения възможен начин загубата на кръв, по принуда ампутира почти отсечените ръце на Стефан Стамболов след атентата на 3 юли 1895 г.в. Дума, 3 юли 2018, брой: 126 На операцията присъства Джеймс Баучер – кореспондент на вестник „Таймс“ в България.Джеймс Баучер, Репортажи от България, преводач: Мартин Чорбаджийски, 2018 г., ISBN 978-619-91076-9-0
Той организира военната болница, която България изпраща в помощ на Русия по време на войната ѝ с Япония през 1904 – 5 г. Като признание за тази си дейност е удостоен с руския орден „Св. Анна".
Д-р Асен М. Петров е широко известен не само със своята неуморна работа като хирург и учен, а и със своята публична просветителска дейност и се радва на широко обществено признание.Султана Рачо Петрова, Моите спомени, стр. 69 – 70 – Издателство на Българска академия на науките, София 1991
Научна работа Д-р Асен М. Петров има публикувани 94 научни трудове от: общата (8), коремната (30), гинекологичната (2), урологичната (2), черепно-мозъчната (5), лицевата (3), шийната и белодробната (4), ортопедичната (10), съдовата (6) и пластичната (15) хирургия, от които 11 труда са на чужд език: френски (9) и немски (2).Troshev K. Dr. Asen M. Petrov and plastic surgery in Bulgaria. Acta Chir Plast. 1968;10(3):246 – 8. PMID 4179813
Д-р Асен М. Петров участва с доклади в 3 чуждестранни конгреси по хирургия: в Москва – на XII международен конгрес (1897 г.); в Мадрид – на XIV международен конгрес (1903 г.) и в Белград – на Сръбския конгрес по оперативна медицина през 1911 година. В Мадрид е избран за почетен председател на хирургичната секция на конгреса.
Prof. Dr. Otto Hildebrand, началник на клиниката по хирургия към болницата Charité в Берлин цитира операциите му и го описва като опитен хирург.Otto Hildebrand (1901) Jahresbericht über die Fortschritte auf dem Gebiete der Chirurgie, J.F. Bergmann Verlag., Том 6, стр. 241
Научни и практически приноси
Д-р Асен М. Петров въвежда методите на асептиката и антисептиката в България.Bakurdziev V. Asen M. Petrov, 1862 – 1920; originator of modern surgery in Bulgaria Khirurgiia. (Sofiia). 1955;8(10):945 PMID 13296316 Заедно със своя бивш сътрудник д-р Иван Кожухаров той започва да дезинфектира операционното поле с йод-бензин и йодова тинктура само една година (1909 г.) след въвеждане на метода в световната практика. Нововъведенията на д-р Асен М. Петров са една от съществените причини оперативната му смъртност да спадне до 1,75%.
Д-р Асен М. Петров създава метод за резекция на дебелото черво при карцином – той анастомозира разширената с по-тясната част на червото, като намалява по-широкия отвор посредством шев във формата на кесия (1897 г., 3 случая). Методът е описан и във френската научна литература.Félix Terrier et Marcel Baudouin (1898) La suture intestinale: histoire des différents procédés d'entérorraphie. Institut de bibliographie scientifique, Paris, p. 304 – 306René de Bovis (1901) Le Cancer du gros intestin, rectum excepté. Alcan, Paris, p.1, 11, 36, 48
Изобретява нов вид обтуратор – щипка за запушване на чревните краища по време на резекцията им (1906 г.) описана във френската литература.P. Bonnette (1909) Archives de Medecine etc., Paris
Отстранява целия ляв дял на черния дроб (при голяма ехинококова киста) – вероятно за пръв път в световната литература (1909 г.).
Изобретява леко пружиниращ, минимално травматизиращ нож за отваряне на мозъчни абсцеси, произведен по поръчка на д-р Асен Петров от фирма Лайтер (Виена),Zykan M. (2011) Josef Leiter – world renowned Vienna instrument maker. Aktuelle Urol. 42(4):223 – 4. приложен с успех през 1895 година.A. M. Petroff (1895) Ein neues Instrument, welches das Auffinden und Eröffnen von Hirnabscessen erleichtert. Wiener klinischen Wochenschrift, 51:899
Създава метод за присаждане на остърган с нож епидерм (1896 г.)
Метод за опериране на Syndactylia (1901 г.), възпроизведен в учебника на В. Естор по детска хирургия (1904 г.).Eugene Estor (1904) Guide Pratique de Chirurgie Infantile. Paris, Alcan, p.439Асенъ Петровъ (1901) Списание на Софийското Медицинско Дружество, Година II, Ноемврий, брой 5, стр. 291 – 7
Извършва оригинални модификации за оперирането на широко разстлани карциноми на носа и челото (1896 г.), както и на долната устна (1906 г.), с възстановяване на носа и на устата.
Създава нов вид операционна маса (1904 г.).
Създава няколко вида нови инструменти (1910 г.) и нов вид превръзка тип Микулич.
Проследява етиопатогенеза на завъртването на colon pelvien (1911 г.). Прави първите документирани черепно-мозъчни операции (трепанации) в България.Асенъ Петровъ (1896) Медицински сборникъ, София, Година II, стр. 150 – 2Асенъ Петровъ (1908) Годишникъ на Александровската Болница въ София за 1908 година, стр. 102 Пръв извършва в България резекция на стомаха (1896 г.), 15 години след първата операция на Teodor Billroth.
Също пръв той е направил оперативно линеарно „костосечение" при genu valgum с изкривени подбедрици (1899 г.) и талусно-калканеусна резекция при pes valgus (1904 г.).
Извършил е и редица периферно-нервни интервенции (невректомия на n. facialis, шев на n. ischiadicus – 1899 г. и др.).
Д-р Асен М. Петров създава към отделението си и ортопедично отделение, което поверява на своя старши ординатор и близък сътрудник д-р Христо Тантилов. Д-р Асен М. Петров е считан за родоначалник на българската пластична хирургия. Броят на трудовете му в тази област е 33; 22 от тях представляват оперативно-клинични разработки (присаждания на кожа – 5, операции на носа – 5, на устните – 2, на костите и ставите – 7, оперативна техника – 3). 12 други негови трудове имат отношение към общата пластично-хирургична техника. Четири от трудовете му в областта на пластичната хирургия са на оригинално международно равнище: операция на синдактилия; присаждане на „прах" от епидерм; пластики на носа и челото; както и на долната устна за широко разстлани карциноми.
Признание и отличия През 1905 г. д-р Асен М. Петров е награден с руския орден „Св. Анна".