Михаил Бакунин

Михаил Александрович Бакунин () е руски революционер, теоретик на анархизма, един от идеолозите на народничеството.

Биография Роден е през 1814 г. в аристократично семейство. Завършва Военната академия в Санкт Петербург. До 1835 г. е на военна служба, след което учи философия, превежда на руски Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Фридрих Хегел и други философи. През 1842 г. заминава за Германия, а впоследствие – за Франция и Швейцария.

Участник в революциите (1848) в Западна Европа; предаден от австрийските власти на руското правителство (1851) и затворен в Петропавловската крепост. През 1857 е изпратен на каторга в Сибир; избягва през Япония и САЩ в Лондон (1861); сътрудничи на А. И. Херцен. Създава в Женева (1868) Алианс на социалистическата демокрация. Член на I интернационал (1864); изключен през 1872 за разколническа дейност. Обявява се против марксическото учение за социалистическата революция и диктатурата на пролетариата, против одържавяването. Критикува „държавния социализъм“, предсказва много от недостатъците на реалния социализъм.

Автор е на „Държавност и анархия“.

Живот и дело Михаил Александрович Бакунин е основна фигура в анархизма и един от създателите на социално-анархистката традиция. Огромният престиж на Бакунин като активист го прави един от най-известните идеолози в Европа, който добива съществено влияние сред радикалите от цяла Русия и Европа.

Бакунин израства в Пямукино, където се мести, за да учи философия, и където започва да чете френските енциклопедисти. Силно повлиян е от философията на Фихте. След това Бакунин се потопява в работите на Хегел, най-влиятелния мислител сред германските интелектуалци по онова време. Бакунин прегръща хегелизма, дълбоко впечатлен от най-известната максима на Хегел: „Всичко, което съществува е рационално.“ През 1840 г. Бакунин пътува до Санкт Петербург и Берлин с намерение да се подготви за професура по философия или история в Московския университет. През 1842 г. се мести от Берлин в Дрезден. Накрая се мести в Париж, където се запознава с Прудон и Маркс.

Нарастващият у Бакунин радикализъм, включващ непоколебима опозиция на империализма в Източна и Централна Европа, променя живота му, слагайки край на надеждите за професионална кариера. Депортиран е от Франция за говорене срещу агресията на Русия в Полша. През 1849 г. Бакунин е задържан в Дрезден заради участието си в Чешкото въстание от 1848 г. и е върнат в Русия, където е затворен в Петропавловската крепост в Санкт Петербург. Остава там до 1857 г., когато е заточен в работнически лагер в Сибир. Успява да избяга в Япония, после се мести в САЩ, накрая се установява за кратко в Лондон. През 1863 г. напуска Лондон, за да се включи във въстанието в Полша, но не успява да стигне до целта си, вместо това прекарва известно време в Швейцария и Италия.

През 1865 г. Бакунин се присъединява съм социалистическата Интернационална асоциация на работниците – федерация на търговски обединения и работнически организации, която има секции в много европейски страни, както и в Латинска Америка, а от 1872 г. също в Северна Африка и Близкия изток. Учението на Бакунин бързо се разпростира, особено в Испания, където се намира най-голямата секция на Интернационала по това време. През 1872 г. конгресът на Интернационала в Хага е доминиран от битката между Маркс и неговите последователи, които разискват използването на държавата за осъществяването на социализма, и анархистката фракция на Бакунин, която подкрепя заместването на държавата от федерации със самоуправляващи се работни места и комуни. Бакунин не успява да вземе участие в конгреса, защото не успява да стигне до Холандия. Фракцията му губи спора и Бакунин е изключен за предполагаемо поддържане на тайна организация в самия Интернационал.

Анархистите настояват, че конгресът е непредставителен и е превишил правата си; провеждат конкурентна конференция на Интернационала в Сейнт Имиер в Швейцария през 1872. Този конкурентен конгрес не признава решенията на срещата в Хага, в това число изключването на Бакунин. Голяма част от международните секции на Интернационала се присъединяват към конференцията в Сейнт Имиер. Далеч по-големият Бакунинстки интернационал надживява своя по-малък марксистки съперник, който е изолиран в Ню Йорк. В Интернационала, също както и в неговите текстове, Бакунин представя основните идеи на синдикализма и на анархизма, като развива и основния анализ и стратегия на анархизма. На този етап изоставя антиимпериалистичния национализъм, който подкрепя в своята младост.

Бакунин умира на 1 юли 1876 г. на 62 години в Берн, Швейцария.

Политическа философия и мисъл Политическите убеждения на Бакунин отхвърлят етатистките и йерархични системи на властта под всякакво име и форма, от идеята за Бог надолу, и всяка форма на йерархична власт, независимо дали произхожда от волята на суверена или дори от държава, която позволява всеобщо избирателно право. Той пише в „Бог и държавата“:

„Свободата на човека се състои единствено в това, че той се подчинява на законите на природата, защото той самият се припознава в тях, а не защото те са наложени върху него отвън от каквато и да е чужда воля, човешка или божествена, колективна или индивидуална.“

Бакунин по подобен начин отхвърля идеята за всяка привилегирована позиция или класа, докато социалното и икономическото неравенство се подразбира от класовите системи (също и от системи на национално и полово потисничество) като несъвместимо с индивидуалната свобода. Вземайки предвид, че либерализмът настоява, че свободните пазари и конституционни правителства позволяват индивидуалната свобода, Бакунин настоявя, че както капитализма, така и държавата, под всякаква форма, са несъвместими с индивидуалната свобода на работническата класа и селяните.

Това е особеността на привилегията и на всяка привилегирована позиция – да убие интелекта и сърцето на човека. Привилегированият човек, независимо дали е привилегирован политически или икономически, е човек, покварен в интелекта и сърцето.

Политическите убеждения на Бакунин стават основа за няколко взаимосвързани концепции: свобода; социализъм; федерализъм; антитеизъм; материализъм.

Той също така развива критика на марксизма, като прогнозира, че ако марксистите са успешни в завзмемането на властта, те ще създадат партийна диктатура „още по-опасна, защото фиктивно ще изглежда като израз на народната воля.“ 

“Когато хората са бити с пръчка, те не са много по-щастливи, ако пръчката се нарича „народна пръчка „.“ – Михаил Бакунин, Етатизъм и анархия 1873

Власт и свободомислие На въпроса дали отхвърля всяка власт, Бакунин отговаря следното: „Такава мисъл е далеч от мен. Що се отнася до обувките, обръщам се към авторитета на обущар; относно къщи, канали и жп линии се консултирам с архитект или инженер. За определени специални знания се обръщам към определен учен. Но не позволявам нито на обущаря, нито на архитекта, нито на учения да наложат властта си върху мен. Аз ги слушам свободно и с цялото си уважение, което заслужават тяхната интелигентност, характерът им, техните знания, но винаги запазвам неоспоримото си право на критика и недоверие. Не се задоволявам с консултация само с един авторитет относно който и да е специфичен отрасъл. Консултирам се с неколцина – сравнявам техните мнения, и избирам това, което ми се струва най-добро. Но не приемам непогрешим авторитет дори относно специалните въпроси. Каквото и отношение да имам към честността и искреността на определен човек, аз нямам абсолютна вяра в никого.“

„Ето защо не съществува фиксиран, постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна и преди всичко доброволна власт и подчинение. Същата тази причина ми забранява да призная фиксирана, постоянна и универсална власт, защото няма универсален човек, никой не е способен да овладее всички детайли, без които прилагането на науката към живота е невъзможно, на всички науки, на всички клонове на социалния живот.“

Борба срещу религията Според политическия философ Карл Шмит „в сравнение с по-късните анархисти, Прудон е моралистичен дребен буржоа, който продължава да се осланя на авторитета на бащата и на принципа на моногамното семейство. Бакунин е първият, който дава на борбата срещу богословието пълноценен и последователен абсолютен натурализъм... За него следователно няма нищо отрицателно, нищо зло освен богословската доктрина за Бога и греха, която заклеймява човека като злодей, за да осигури претекст за господството и властолюбието.“

Бакунин смята, че религията произхожда от човешката способност за абстрактно мислене и фантазиране. Според него религията се крепи на индоктринирането и конформизма. Друг фактор за оцеляването на религията е съществуването на бедност, страдание и експлоатация, спасение от които религията обещава в отвъдния свят. Потисниците се възползват от религията, защото множество религиозни хора се примиряват с несправедливостите на земята срещу обещанието за щастие на небето.

Бакунин твърди, че потисниците получават власт от религията. Религиозните хора в много случаи са покорни на свещениците, защото вярват, че твърденията на свещениците се основават на пряко божествено откровение или писание. Вярващите приемат за свой нравствен дълг послушанието към божественото откровение или писание, защото смятат Бога за всезнаещ и всемогъщ. Всяко твърдение, което се смята за получено от непогрешим Бог, не може да бъде критикувано от хората. Според този религиозен начин на мислене хората не могат сами по себе си да разберат доброто, а само Бог решава кое е правилно и кое е грешно. Хората, които не се подчиняват на Божиите пратеници, са заплашени с наказание в ада.

Според Бакунин алтернативата на религиозната монополна власт е признанието, че всички хора са еднакво вдъхновени от Бога, но това означава, че няколко противоречиви учения се позовават на непогрешим Бог, което е логически невъзможно. Ето защо Бакунин смята религията за задължително авторитарна.

В книгата си „Бог и държавата“ Бакунин заявява, че „идеята за Бог предполага абдикацията на човешкия разум и справедливост. Това е най-решаващото отрицание на човешката свобода и непременно завършва с поробването на човечеството, на теория и на практика.“ Известния афоризъм на Волтер, че ако Бог не съществува, трябва да бъде измислен, Бакунин преобръща по следния начин: „Ако Бог наистина съществува, трябва да бъде премахнат.“

Бакунин е един от първите, които изследват влиянието на богословските понятия и начини на мислене върху политическите, социалните, икономическите и културните дискурси („Политическата теология на Мацини и Интернационала“).

Стратегия за класова война за социална революция  Методите на Бакунин за реализиране на неговата революционна програма са съобразени с принципите му. Работническата класа и селяните трябва да се организират от долу, чрез местни структури взаимосвързани с федералистка основа, „създавайки не само идеите, но също така и действителността на бъдещето.“ Техните движения трябва да си представят предварително бъдещето, в техните идеи и практики, създавайки градивните елементи на новото общество.

Този подход е илюстриран от синдикализъм, анархистка стратегия подкрепена от Бакунин, според която синдикатите трябва да предоставят и двете – идеята да защитават и подобряват условията, правата и доходите на работниците в настоящето, както и основата за социална революция на базата на окупации на работното място. Синдикатите трябва да организират окупациите, също така да установят радикалните демократични структури, чрез които работните места ще бъдат самостоятелно организирани, и по-голямата икономика ще бъде координирана. По този начин, за Бакунин, синдикатите ще „вземат контрол над всички инструменти за производство, както и над сградите и капитала.“