Амазонка ( или в горното течение Rio Solimões, преди Rio Orellana) е река в северната част на Южна Америка, смятана за най-голямата в света, защото е най-пълноводната и притежава най-обширния водосборен басейн.
Името ѝ дава нейният откривател Франсиско де Ореляна, който през лятото на 1542 г. с отряда си влязъл в битка с племе от жени-во̀ини и решил, че това са легендарните амазонки. Това е довело до решението му да кръсти реката Амазонка.
Протича през териториите на Перу, Колумбия и Бразилия.
Общи данни По много показатели Амазонка е най-голямата река в света – отток, водосборен басейн, ширина и т.н. Спорно е първото ѝ място по дължина: обикновено се смята, че река Нил е малко по-дълга, но периодично излизат сведения, обикновено произхождащи от бразилски или перуански географи, които поставят Амазонка на първо място.
Дължина на реката и извори
Дължината на реката, по различни данни, е между 6250 и 6800 km. Тя се образува от сливането на Мараньон и Укаяли. Първоначално се приема, че главният ѝ приток е река Мараньон (1415 km), която може да се счита за основен източник на Амазонка въз основа на устието ѝ. Някои географи приемат за начало река Укаяли (1900 km), която се образува от сливането на Тамбо и Урумаба и с тях достига 2738 km. Поради това в някои справочници се приема за най-дълга река Амазонка. Следователно основният източник на река Амазонка е трудно да се определи, така че може да се говори за няколко нейни източника. Река Нил, Karaci Tours, 08.01.2018. За нейно начало, по изследвания от 2007 г., е приет официално потокът Кархуасанта, който извира от ледниците по високия 5597 m връх Невадо Мисми в Андите, Южно Перу, на около 160 km от езерото Титикака и на около 700 km на югоизток от Лима. Картографите смятат, че това е най-далечният от делтата извор в Амазонската речна система. Някои картографи смятат за неин истински извор езерцето Лагуна Макинтайър () на няколкостотин метра под върха, през което потокът преминава, тъй като то е постоянно, а ледниковите води над него пресъхват през сухия сезон.
Отток и водосборен басейн Оттокът на Амазонка при устието ѝ е средно около 209 000 m³/s, и над 300 000 m³/s при пълноводие – повече от общия отток на следващите по големина 8 реки заедно, една пета от общия речен отток в Световния океан. Водата в Атлантическия океан срещу делтата ѝ е сладка на разстояние над 100 km от сушата, и е със значително по-ниска соленост до 500 km от сушата. Пълноводието на реката се дължи на екваториалния климат на водосборния ѝ басейн, който носи чести и обилни дъждове. В нея се вливат над 15 000 реки, 30 от които са по-пълноводни от река Дунав. Водните ресурси на реката представляват 18 % от сладководните ресурси на планетата.
Площта на водосборния басейн на Амазонка е приблизително 7 115 000 km² – почти колкото Австралия. Простира се от 5° с. ш. до 20° ю. ш., и от Атлантическия океан до Интер-Андеанското плато, съвсем близо до Тихия океан.
Площта на Амазонка и притоците ѝ варира от около 110 000 km² в сух сезон, до около 350 000 km² при пълноводие. В устието си реката е широка над 300 km. Над нея никъде няма мостове, както заради огромната ширина, така и заради слабата населеност на региона и малкото пътища в него.
Речна система Заедно с потока Апачета, Кархуасанта образува Рио Локвета. Реката получава по-надолу по течението си още няколко имена, и след сливането си с още три реки е известна като Рио Апуримак (най-южната река в Перу, отбелязяна на картата вдясно). Протича покрай Куско през серия каньони, дълбоки до 3000 m, и след сливането си с Рио Мантаро се нарича Рио Ене. След сливането ѝ с Рио Перене носи името Рио Тамбо, а след сливането си с Урубамба е известна като Укаяли. Укаяли се слива с Мараньон край град Наута, на около 100 km от Икитос, и реката приема името Амазонка.
Най-големите леви притоци на Амазонка са Рио Негро, Мараньон, Напо и Япура, десни – Мадейра, Тапажос, Жавари, Журуа, Пурус. Особено значителен приток е Рио Негро, който се влива край Манауш. Името на Рио Негро (в превод от испански „Черна река“) идва от факта, че водите на реката изглеждат черни, макар че са изключително чисти. Водите ѝ са бистри, но тъмноцветни и с по-голяма киселинност (pH 4,3 – 4,8). Цветът им се дължи на водните растения в нея и обитаващите я микроорганизми. Това е една от най-пълноводните реки в света. Мястото, където черните води на Рио Негро се вливат в светлите води на Амазонка, представлява истинско зрелище, което местните индианци наричат „Сватбата на реките“.
Река Амазонка, заедно със своите притоци в горните си течения, са със снежно-дъждовен режим, докато в низината преминава в дъждовен. Поради разположението на притоците ѝ от двете страни на екватора, левите и десните притоци са с различен период на пълноводие. Левите, извиращи на север в Еквадорските Анди, са пълноводни от април до юни, а десните, водещи началото си на юг от Боливийските и Перуанските Анди – от декември до февруари. Пълноводието на река Амазонка е в периода между февруари и юли.
Поради големите наклони в горното си течение Амазонка развива интензивно ерозионно действие. В долното си течение, заради малкия наклон от 5 cm/km, реката има голямо акумулационно действие. Образуват се песъчливи брегови валове и голям брой алувиални острови. Всекидневните дъждове и редовните прииждания на Амазонка са причина за наводняването на ниската заливна тераса, докато разположената на 6 – 18 m височина висока заливна тераса се наводнява само при големите прииждания на реката.
Устие на реката
Амазонка се влива в Атлантическия океан чрез широка делта. Ширината на устието ѝ се изчислява на около 330 km. Това я прави по-широка от цялата дължина на река Темза в Англия.
Реката носи и най-големите наноси на света, вследствие на които е образуван най-големият наносен остров на Земята Маражо, на площ колкото Швейцария.
Определението къде точно започва устието на Амазонка и колко е широко е въпрос на спорове, поради особената география на района. Близо до град Бревис, Пара и Амазонка са свързани със серия от речни канали, наречени фурос. Между тях лежи Маражо, най-големият комбиниран речно-морски остров.
Ако се включат река Пара и остров Маражо, устието на Амазонка е широко 325 km. В този случай, ширината на устието на реката обикновено се измерва от Кабо Норте, нос, разположен източно от Пракууба в бразилския щат Амапа, до Понта да Тийока, близо до град Куруса в щата Пара.
Дори по-традиционното измерване (изключващо устието на Пара) – от устието на река Арагуари до Понта ду Навиу на северния бряг на Маражо, дава на мястото широчина над 180 km. Ако се смята само основният канал на реката, между островите Куруа (щата Амапа) и Януачу (щата Пара), широчината спада до около 15 km.
Флора и фауна
Амазонка протича през най-голямата и най-богата на флора и фауна горска система в света. Това е най-могъщата екваториална гора на планетата, изсичането на която поражда най-големия екологичен проблем в света. Само за последните 50 години Амазония е загубила почти 1 млн. km² гори. Но и днес те заемат над 5,5 млн. km² и са най-голямата горска система в света.
Достигащата 40 – 60 m многоетажна гора се развива върху оподзолени латерити и алувиално-блатни почви. Най-типични растителни видове са палми, фикуси, папрати, лиани, бразилско каучуково дърво, какаово дърво, банани. Южноамериканската вечнозелена екваториална гора е развита върху незаливните тераси. Горите достигат 60 m височина и са разположени на 10 – 12 етажа. Срещат се много ендемити от терциера. В Западна Амазония горите са най-гъсти и са най-запазени.
Джунглите на Амазонка имат най-впечатляващото биоразнообразие в света. Тук са познати повече от ⅓ от организмите на планетата, като много от тях все още не са познати на науката. Всяка експедиция в амазонските джунгли се връща с непознати новооткрити видове. Амазонските дъждовни гори са дом на над 150 000 вида растения, 1800 вида птици, 450 вида бозайници и др. Най-известни представители на тази уникална екосистема са множеството папагали, от които 26 вида са обединени като амазонски папагали. Сред тях е папагалът ара, един от най-типичните обитатели на амазонската гора и най-големият папагал в света. Други известни видове сред растенията са дървото гигантска сумамейра, достигащо височина над 80 m, огромният брой орхидеи и др. От животинския свят тук се срещат ягуар, пума, оцелот, ягуарунди, тапир, ленивец, птиците тукан, колибри, а също и много видове маймуни. Тук живеят и огромен брой дървесни жаби, сред които е и кокои – най-отровната жаба на света. В отровата на тези жаби индианците топят върховете на стрелите си.
Освен горите, впечатляващо е и биоразнообразието на самата река Амазонка. Най-типичен пример за него са рибите: в Амазонка живеят над 3000 вида риби, или повече, отколкото в целия Атлантически океан. Няма друга река в света с такова разнообразие на видове. Сред рибите най-известни са хищната пираня, най-голямата сладководна риба пираруко – дълга над 4 m, хищната риба речен тигър и електрическата риба. Освен сладководните обитатели в Амазонка се срещат и типични за океаните видове, като амазонски речен делфин, амазонски ламантин и дори акули. Те са привлечени тук от големите размери на реката и изобилието от храна.
Най-опасни сред влечугите са отровните змии, големия черен кайман, един от най-големите крокодили в света и гигантската зелена анаконда, най-голямата змия в света, достигаща дължина над 11 m.
Сред водните растения уникална е гигантската лилия Виктория регия, която е най-голямото водно растение в света – диаметърът ѝ достига до над 2 m. Тя може да издържи товар до 90 kg.
Местните жители Басейнът на Амазонка е слабо населен район. Във вътрешността на Амазония живеят множество индиански племена. Много от тях все още живеят по същия начин, по който са живели и преди откриването на Америка: без ток, телефони и напълно откъснати от света. Някои от тях все още ловуват с копия и стрели. Според антрополозите има и народи от района, които никога не са имали контакт с европейците.
В Амазония живеят около 3 милиона индианци, предимно в къщички, направени от дърво, палмови листа и др. в малки села в джунглата. В началото на XX век по отделни части от крайбрежието на реката се появяват градове като Манауш, развили се благодарение на търговията с естествен каучук. Със своите 1 738 641 души (по данни от преброяването през 2009 г.) Манауш е най-големият град в Амазония.
История В басейна на Амазонка за пръв път идват хора преди около 10 000 години. Това са живеещите в горите индианци. Първият европеец, достигнал реката, е испанецът Висенте Пинсон през 1500 г. Той достига делтата на реката, но не я изследва. Едва през 1541 г. испанският конкистадор и изследовател Франсиско де Ореляна прави първото пътешествие по Амазонка. Пътуването му започва от река Напо (днес в Еквадор). Ореляна достига делтата на реката и става първият европеец, прекосил Южна Америка от запад на изток, макар и на тежка цена, тъй като много хора от експедицията му загиват поради болести, нападения на диви животни и сблъсъци с индианските племена. След това в региона навлизат само авантюристи, привлечени от златната треска през XVII и XVIII век, но като цяло Амазония не е била колонизирана и е напълно неизследвана.
Първият изследовател, който проучва сериозно региона, е немският изследовател Александър фон Хумболт през 1804 г. Той открива в Амазония много непознати дотогава растения и животни и прави по-подробни описания на областта.
Кабанажен (1835 – 1840), една от най-кървавите регионални войни в Бразилия, насочена основно срещу бялата управляваща класа, намалява населението на щата Пара от около 100 000 до 60 000 души.