Селановци

Села̀новци е най-голямото село в Северозападна България, община Оряхово, област Враца. Населението му е 3171 жители по настоящ адрес към 15 декември 2023 г.Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН.

Наименование Има няколко версии за произхода и значението на името на селото. Според една от тях Селановци е жителско име. То произлиза от личното име на човек, който се е казвал Съло – от старобългарската дума сълъ, която означава пратеник, вестител и има еднакво значение с гръцкото име апостол. Големият ер (Ъ), в старобългарски има фонетична стойност между „о“ и „у“ и се произнася по-скоро като „е“. И така става Сълъ – ан, като Първан, Стоян и пр. Със суфикса за селищно име – „ово“, става Съланово – Селаново. Според друга версия името на Селановци произлиза от Сельо, съкратеното от Селимир, което лично име се среща още през XII век. Като се прибави на Сельо – ан, както Витан, Цветан и пр., името става Селан, а със суфикса за селищно име, то вече е Селаново.вж. Заимов, Й., Български именник, С., 1988, с. 197 – 198 Друга версия за произхода на името Селановци е, че в местността е имало много малки селца, които са се обединили в едно ново. От „нови села“ – „села нови“, се е получило Селановци.

География

Селановци се намира в област Враца, разположено е на 7 km юг-югоизточно от Оряхово и на 80 km североизточно от Враца. Съставно селище е на община Оряхово (от 1970 до 1978 Селановци е квартал на Оряхово). Разположено е на 8 km от река Дунав, в западната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 122 m надморска височина. Климатът е умерено-континентален. В землището на селото преобладават карбонатните черноземи.

В землището на Селановци има находища на водна лилия (2,5 ха в местността „Кочумина“ и 2 ха в местността „Гола бара“) и на алоевиден стратиотес (0,2 ха между местностите „Калугерски град“ и „Тополите“), обявени за защитени местности през 1985 г.

История Сведения за селото под имената Силануфджа и Силануфча има в османски регистри от 1430, 1617 и 1673 г. Споменава се в края на XVII век в изследванията на Луиджи Марсили и е означено в карта на Дунав от 1779 г.

Селановското килийно училище се е помещавало в землянка към черквата в старото местоположение на селото. Първият учител в селото е Никола Първанов Бачийски от Кнежа, който е бил на 24 години и учителствал тук 4 г. След него учителства Никола Джамджиев от Търново, който е стоял само през 1876 – 1877 г. и е заминал с руската войска. Третият учител е Бано Дочев от село Бреница, който е учил IV клас в Априловската гимназия и е стоял в Селановци учител от 1878 до 1885 г. Оставил е добри спомени в селото, пял е в църковния хор.арх. И. Н. Илчев, ОИМ Враца, сигн. I, 1346, 1927 г. През 1872 г. в селановското училище Георги Йончев е обучавал 58 момчета в само 1 отделение.сп. Летоструй, Виена, 1873, с. 61 През 1892 и 1899 г. са построени училищни сгради.

Селановци вдигат бунт против войната през 1918 г. По време на Септемврийското въстание е създаден въстанически отряд с командир Тодор Костов, в селото е установена въстаническа власт на 23 септември 1923 г. Въстаници от Селановци превземат с бой граничния пост край село Лесковец. На 24 септември сутринта щурмуват Оряхово.

През 1924 г. в селото е извършено убийство се цел грабеж на няколко души, чиито извършител е заловен по-късно във Варна.Дневни новини - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.8 / 26 юли 1924. / стр. 2.

През 1922 година селото се премества на днешното си равно място. Първи се изселват родовете Геновци, Добреновци и наследниците на Кръстьо Цеков, Крум Николов и др. Жители на Селановци участват в партизанското движение в периода 1941 – 1944 г. и подпомагат Врачанския партизански отряд „Гаврил Генов“.

На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на колективизацията, над 3000 души от селото гласуват с бели или други невалидни бюлетини. През лятото на следващата година над 200 души правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство. По същото време горянска група подпалва снопите по време на вършитба. Изселването на махалите приключва през 1950 г.

През 50-те и 60-те години на XX век Селановци е сред най-големите села в България. Населението му е достигало до около 9000 души.

С Указ 344 на Президиума на Народното събрание от 19.02.1970 г. село Селановци е присъединено към град Оряхово, считано от 20 февруари 1970 г.Справка за с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца към 20.02.1970 г.,

С Указ 45 на Държавния съвет на НРБ от 16.01.1978 г. квартал Селановци е отделен от Оряхово в самостоятелно село и в самостоятелна община, считано от 20 януари 1978 г.Справка за с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца към 01.01.1978 г.,

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 3540 100,00Българи 2646 74,74Турци 9 0,25Цигани 97 0,74Други 7 0,19Не се самоопределят 5 0,14Неотговорили 776 21,92

Управление

Икономика

Отглеждат се зърнени култури, слънчоглед, царевица, пшеница.

Инфраструктура

Култура

Ежегодният събор на селото се провежда около Петковден. Читалище „Самообразование“ е основано през 1894 г., в сградата е от 1961 г.

За паметник на културата е обявена родната къща на Т. Ненов. Издигнати са паметници на загиналите във войните (1912 – 1918), в Септемврийското въстание от 1923 и в партизанското движение 1941 – 1944 г.

Известни личности Родени в Селановци Димитър Борисов Величков (1918 – 1978) – юрист и историк. Син на Борис Величков Венцин (Дупновърхчанете), завършил Право 1948 г. в Софийския университет. Кандидат на историческите науки. Автор на „История на Врачански окръг 1890 – 1944“. Женен за Христина Тошева Величкова (1924 – 1991) от Душмановския род Качанците, внучка на Тодор Костов и правнучка на Косто Нелов; завършила икономика. Георги Димитров Осиковски – ветеринарен техник и пчелар. През 2002 е избран за пчелар номер 1 на България. Тошо Петков Бабулски (1927 – 2005) – геолог, работил дълги години във „Водпроект“ и „Агропромпроект“, Ирак, Либия. Извършил хидрогеоложките проучвания и организирал водоснабдяването на селото. Николай Гергов – двукратен европейски и световен шампион по борба. Силвия Русинова (1962 – 2025) – актриса. Тодор Каменов Костов (1931 – 1988) – строителен инженер. Потомък на стария Душмановски род, внук на Мито Костов и правнук на Косто Нелов, който е дълги години кмет на Селановци през XIX век. Училище „Никола Й. Вапцаров“ в Селановци е построено по негов проект и под негово ръководство. Дилиян Кушев – професионален музикант, певец и продуцент с международна дейност Андрей Врачански (1915 – 1990) – композитор, диригент и музикален педагог. На родното си село посвещава основната част от професионалния си път. През октомври 2012 г. на тържествена церемония е осветена паметна плоча и централният площад на Селановци е наречен на неговото име.

Починали в Селановци Кирил Маричков (1944 – 2024), музикант

Бележки

Външни препратки selanovci.free.bg ptanev.com

Категория:Села в област Враца Категория:Населени места в община Оряхово Категория:Исторически квартали в България