Арабска писменост

Тази статия е за арабската писменост като цяло. За употребата ѝ конкретно при арабския език вижте Арабска азбука.

Арабската писменост е писмеността, използвана за арабския език (виж Арабска азбука) и за редица други езици в Азия и Африка. Тя е втората по разпространение азбучна писменост в света след латиницата, втора по броя на държавите, които я използват, и трета по броя на ползвателите след латиницата и китайското писмо.

Първоначално писмеността се използва за текстове на арабски език, и най-вече за Корана – свещената книга на исляма. С разпространението на религията тя се превръща в основна писменост за езици от няколко езикови семейства, което води до добавянето на нови букви и знаци. Сред езиците, които я използват, са арабският, персийският (фарси и дари), урду, уйгурският, кюрдският, пущунският, пенджабският (шахмукхи), синдхи, сараики, азербайджанският (в Иран), малайският (джави), яванският, сунданският, мадурският и индонезийският (пегон), балти, белуджкият, хиндко, лурският, кашмирският, чамският, рохинги, сомалийският, мандинка и море.Mirdehghan, Mahinnaz. Persian, Urdu, and Pashto: A comparative orthographic analysis. // Writing Systems Research 2 (1), 2010. с. 9 – 23. До XVI век с нея се записват и някои текстове на испански език (алхамиадо), а до правописната реформа от 1928 г. тя е писмеността на турския език.

Писмеността се изписва отдясно наляво в курсивен стил, при който повечето букви приемат леко различни форми в зависимост от това дали стоят самостоятелно, или са свързани с предходна или следваща буква. При нея липсва разграничение между главни и малки букви. В повечето случаи буквите предават съгласни или съгласни и малък брой гласни, поради което повечето арабски азбуки са абджади. Вариантите, използвани за някои езици – например сорани (диалект на кюрдския), кашмирският, горани, уйгурският и сърбохърватският (арабица) – са пълноценни азбуки, а системата сяоердзин за мандарински китайски е абугида, в която вместо самостоятелни букви се използват диакритични знаци.Ahmadi, Sina, Anastasopoulos, Antonios. Script Normalization for Unconventional Writing of Under-Resourced Languages in Bilingual Communities. // Proceedings of the 61st Annual Meeting of the Association for Computational Linguistics 1, 2023. с. 14533 – 14551. DOI:10.18653/v1/2023.acl-long.809. Арабската писменост е основата на традицията на арабската калиграфия.

История Арабската азбука произхожда или от набатейската азбука, или – според по-малко разпространено становище – направо от сирийската азбука. И двете водят началото си от арамейската азбука, която на свой ред произлиза от финикийската. От финикийското писмо произлиза и гръцката азбука, а чрез нея – кирилицата и латиницата.

Произход През VI – V век пр.н.е. северноарабски племена се преселват и основават царство с център Петра в днешна Йордания. Този народ, известен днес като набатейци (по името на племето набату), говори набатейски арабски – диалект на арабския език. Първите известни надписи с набатейска азбука са от II – I век пр.н.е. и са написани на арамейски език – езикът на общуването и търговията – но съдържат отделни арабски черти: набатейците не пишели на езика, на който говорели. Те използвали разновидност на арамейската азбука, която продължила да се развива и се разделила на две форми – монументална, предназначена за надписи, и по-курсивна, бързописна и със слети букви, използвана за писане върху папирус. Курсивната форма оказвала все по-силно влияние върху монументалната и постепенно се превърнала в арабската азбука.

Общ преглед + Основните 28 букви на арабската азбука ха ха джим са та ба алиф сад шин син зай ра зал дал каф фа гайн айн за та дад я вав ха нун мим лам каф

Арабската писменост е приспособена за множество езици извън арабския, включително персийски, малайски и урду, които не са семитски. Тези приспособявания обикновено въвеждат изменени или изцяло нови знаци за фонеми, които не съществуват в арабската фонология. Например арабският няма беззвучна двубърнена преградна съгласна (звукът ), затова много езици добавят собствена буква за него, като конкретната буква се различава от език до език. Измененията се групират по традиции: индийските и тюркските езици, писани с арабска писменост, обикновено следват персийските букви, докато езиците на Индонезия следват джави. Изменената версия на арабската писменост, създадена първоначално за персийския, е известна като персийско-арабска писменост.

Когато арабската писменост се използва за сърбохърватски, сорани, кашмирски, мандарински китайски или уйгурски, отбелязването на гласните е задължително. Следователно тя може да функционира както като абджад, така и като истинска азбука, макар често – и погрешно – да се свързва само с първото, тъй като първоначално се използва единствено за арабски.

Употребата на арабската писменост в езиците на Западна Африка, особено в Сахела, се разпространява заедно с исляма. До известна степен стилът и правилата следват тези на Магреба – например разположението на точките при буквите фа и каф.Zribi, I. et al. A Conventional Orthography for Tunisian Arabic. // Proceedings of the Language Resources and Evaluation Conference (LREC), Рейкявик, 2014.Brustad, K. The Syntax of Spoken Arabic: A Comparative Study of Moroccan, Egyptian, Syrian, and Kuwaiti Dialects. Georgetown University Press, 2000. Въведени са допълнителни диакритични знаци за звуци, които липсват в арабския. Терминът аджами (от арабския корен за „чужд“) обозначава основаните на арабската писменост правописи на африкански езици.

Стилове на писане Писмо или стил Азбуки Езици Регион Произлиза от Бележки насх арабска, пущунска и др. арабски, пущунски, синдхи и др. всички области, в които се използва арабска писменост Понякога обозначава конкретен калиграфски стил, а понякога – най-общо всеки шрифт, който не е куфи или насталик. насталик урду, шахмукхи, персийска и др. урду, пенджабски, персийски, кашмирски и др. Южна и Западна Азия талик Използва се за почти всички съвременни текстове на урду и пенджабски, а за персийски – само понякога. талик персийска персийски Предшественик на насталик. куфи арабска арабски Близкия изток и части от Северна Африка расм ограничена арабска азбука предимно исторически Изпуска всички диакритични знаци, включително иджам (различаващите точки).

Азбуки, основани на арабската писменост Азбука Букви Писмо или стил Езици Регион Произлиза от Бележки арабска 28 насх, куфи, расм и др. арабски Северна Африка, Западна Азия финикийска, арамейска, набатейска арабски африканс 40 насх африканс Южна Африка персийско-арабска аджами 33 насх хауса, йоруба, суахили Западна и Източна Африка арабска Документирана употреба между XV и XVIII век. алхамиадо 28 магребско, андалуски вариант; куфи староиспански, андалуски романски, ладино, арагонски, старогалисийско-португалски Югозападна Европа арабска VIII – XIII век за андалуския романски, XIV – XVI век за останалите. аребица 30 насх сърбохърватски Югоизточна Европа персийско-арабска В последния си вид отбелязва всички гласни. арви 41 насх тамилски Южна Индия, Шри Ланка персийско-арабска беларуска арабска азбука 32 насх беларуски Източна Европа персийско-арабска XV – XVI век. белуджка стандартна азбука 29 насх и насталик белуджки Югозападна Азия персийско-арабска, със заемки от урду берберски арабски азбуки 33 берберски езици Северна Африка арабска бурушаска 53 насталик бурушаски Пакистан урду Използва и допълнителните букви на урду. чагатайска 32 насталик и насх чагатайски Централна Азия персийско-арабска добруджанска татарска 32 насх добруджански татарски Югоизточна Европа чагатайска галал 32 насх сомалийски Африкански рог арабска джави 36 насх малайски Малайски полуостров, Суматра, части от Борнео арабска От 1303 г. (Теренганският камък). кашмирска 44 насталик кашмирски Южна Азия урду Правописът отбелязва всички гласни. казахска арабска азбука 35 насх казахски Централна Азия, Китай чагатайска В употреба от XI век, реформирана в началото на XX век; днес официална само в Китай. ховар 45 насталик ховар Южна Азия урду, със заемки от пущунската азбука киргизка арабска азбука 33 насх киргизки Централна Азия чагатайска Днес официална само в Китай. пущунска 45 насх, понякога насталик пущунски Югозападна Азия (Афганистан, Пакистан) персийско-арабска пегон 35 насх явански, сундански, мадурски Югоизточна Азия (Индонезия) арабска персийска 32 насх и насталик персийски Западна Азия (Иран и др.) арабска Известна и като персийско-арабска. шахмукхи 41 насталик пенджабски Южна Азия (Пакистан) персийско-арабска сараики 45 насталик сараики Южна Азия (Пакистан) урду синдхска 52 насх синдхи Южна Азия (Пакистан) персийско-арабска сорабе 28 насх малагасийски Мадагаскар арабска сорани 33 насх кюрдски езици Близкия изток персийско-арабска Гласните са задължителни, т.е. представлява истинска азбука. суахилска арабска писменост 28 насх суахили Източна Африка арабска иске имля 35 насх татарски Поволжие чагатайска Използвана до 1920 г. османотурска 32 османотурски Османската империя чагатайска Официална до 1928 г. урду 39+ насталик урду Южна Азия персийско-арабска До 58 знака заедно с диграфите за придихателни съгласни. уйгурска 32 насх уйгурски Китай, Централна Азия чагатайска Реформа на по-стария арабски правопис, използван до 1950-те. Гласните са задължителни. волофал 33 насх волоф Западна Африка арабска сяоердзин 36 насх синитски езици Китай, Централна Азия чагатайска Използва се от мюсюлманите в Китай, например хуей. яня имля 29 насх татарски Поволжие иске имля 1920 – 1927 г., заменена с кирилица.

Съвременна употреба Днес Иран, Афганистан и Пакистан са основните неарабоезични държави, които използват арабската азбука за един или повече официални езици, сред които азербайджански, белуджки, брахуи, персийски, пущунски, централнокюрдски, урду, синдхи, кашмирски и пенджабски.

В Индия и Китай някои региони използват арабската писменост съответно за кашмирски в Джаму и Кашмир, за урду в Утар Прадеш и Телангана и за уйгурски в Синцзян-уйгурския автономен регион.

Африка Северна Африка арабски берберски езици – често се записват с приспособена арабска азбука; изборът между нея, латиницата и тифинаг има политически измерения туарегски (тамашек), също берберски език коптски – коптски текстове, изписани с арабски букви Североизточна Африка беджа – главно в североизточен Судан писмеността на уадад в Сомалия нубийски езици – донголави (андаанди) в долината на Нил в северен Судан; нобиин, най-големият нубийски език, който все още няма единен стандарт и се записва както с латиница, така и с арабска писменост фур в Дарфур, Судан Югоизточна Африка коморски на Коморските острови, успоредно с латиницата (нито една от двете не е официална) суахили – първоначално се записва с арабска азбука; днес правописът е на латиница, въведена от християнски мисионери и колониални администрации Западна Африка зарма от семейството на сонгайските езици, вторият по разпространение език в Нигер след хауса тадаксахак – сонгайски език, говорен в областта Менака в Мали хауса – използва приспособената писменост аджами за религиозни цели, но и за вестници, плакати и обществена информация диула – мандески език, говорен в Буркина Фасо, Кот д'Ивоар и Мали джола-фони в областта Казаманс в Сенегал баланта, включително диалектът баланта-ганджа в Сенегал мандинка – широко, но неофициално (аджами) фула, особено пулар в Гвинея (аджами) волоф – в религиозните училища зауия; известна като волофал йоруба – под името анджеми; използва се в ислямска поезия и религиозни текстове Извън Африка – арабската писменост се среща и в текстове на африкански роби в Америка, например ръкописите на Омар ибн Саид (1770 – 1864) от Сенегал и т.нар. документ на Билали.

Близък изток и Централна Азия арабски азербайджански в Иран белуджки в Иран, Пакистан, Афганистан и Оман