Надписът от Балши е летописен надпис от времето на Борис I (852 – 889), посветен на покръстването на българите.
История Открит е от австроунгарски войници по време на Първата световна война върху каменен стълб в манастирски развалини край с. Балши (на около 25 километра югозападно от Берат, Албания) през декември 1917 г. Надписът е издълбан на мраморен стълб. В горната част на стълба има български летописен надпис, а в долната – по-късен надгробен надпис на латински на норманския военачалник Робер дьо Монфор, загинал през 1108 г.
Представлява важен извор за покръстването на българите и за югозападната граница на българската държава от онова време. В краткото житие на Климент Охридски, написано от охридския архиепископ Димитър Хоматиан в началото на XII век, се говори и за други подобни каменни стълбове в района на Главиница в днешна Албания, в които се съобщавало за кръщението на българите. Хоматиан дори отдава издигането им на Климент Охридски:
„Той (Климент) ни е оставил в Охрид такива възпоминания и свещени книги, както и собствените трудове на своята висока мисъл и ръка, които са почитани и тачени от целия народ не по-малко от богонаписаните Мойсееви плочи. А в Кефаления (Главиница) могат да се видят запазени и до наше време каменни стълбове, върху които са вдълбани букви, отбелязващи приобщаването и присъединяването на народа към Христа.“
Сегашното местонахождение на каменния стълб с надписа не е известно. През първата половина на ХХ век е съхраняван в музей в град Драч (днес Дуръс). В Археологическия музей в София се съхранява гипсов отпечатък на надписа.
Съдържание на надписа Надписът е съставен на гръцки език:
оригинал
превод
Долен надпис
Значение на надписа Значението на този, макар и непълен надпис е голямо, тъй като той представлява един съществен източник, който показва, че тези земи се намират под властта на българите и потвърждава написаното в краткото и пространното жития на Климент, списъкът на охридските епископи и житието на Тивериопулските мъченици. Надписът силно накланя везните по отношение на теориите за местоположението на Главницката епископия, чийто местонахождение се търси несполучливо дотогава. Той опровергава и югозападната погранична линия на българската държава начертана от проф. Васил Златарски в труда му „Geschichte der Bulgaren I: Von der Gründung des bulgarischen Reiches bis zur Türkenzeit (679 – 1396)“ издаден на немски през 1918 година и историческите ненаучни карти за времето на управлението на Пресиян и Борис I.Минало – българо-македонско научно списание, София, 1942, Печатница на П. Глушковъ, стр. 24 („Новооткритъ паметникъ отъ времето на Борисъ I“, в. Независимостъ, бр. 186 отъ 20 августъ 1921 година)
Литература Praschniker, Camillo. Zwei mittelalterliche Inschriften aus Albanien, Anzeiger der phil-hist. Klasse dar Akademie der Wissenschaften in Wien, 56 Jahrg, 1919, № XIII, Wien 1920, s. 73 – 76 Бешевлиев Веселин. Първобългарски надписи, София 1979, с. 139 Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници, С. 1981, с. 87 – 88. Златарски, Васил Н. Намереният в Албания надпис с името на княз Борис-Михаила, Slavia II, 1923 – 1924, с. 61 – 91 Иванов, Йордан. Български старини из Македония, С. 1931 с. 12 – 16
Бележки
Външни препратки Старобългарски надписи – Надпис 15 т. 4
Балши Категория:История на християнството в България Категория:Първа българска държава Категория:Археология в Албания Категория:История на Балши Категория:Християнизация Категория:Основани в Европа през 9 век