Католическите процеси са поредица политически съдебни процеси в България срещу католически епископи, свещеници, монаси и миряни в началото на 50-те години на XX век. Те са част от политиката на репресии от страна на установения от съветските войски комунистически режим в страната.

История

Започва с делото на отец Асен Чонков, енорийски свещеник в с. Бърдарски геран, Никополска епархия. Той е арестуван през юли 1950 г. като предполагаем главен организатор на спонтанните бунтове в региона срещу насилственото събиране на т. нар. държавни доставки на зърнени храни. В обвинителния акт на врачанския окръжен прокурор Асен Чонков е определен като „привърженик на монархофашистката власт“ и „саботьор на отечественофронтовските инициативи“. За тези провинения е осъден на 15 г. затвор.

Следва процесът срещу отец Дамян Гюлов – основател и редактор на католическия вестник „Истина“, арестуван още през 1950 година. Обвинен е в антинародна дейност и е принуден да признае, че е поддържал „връзки с чужди разузнавания“, като е предавал сведения от военен, стопански и политически характер на Ватикана, Англия и Франция. На 14 януари 1952 година е осъден на 12 години затвор.

Третият съдебен процес е на 3 юни 1952 г. Подсъдими са софийският свещеник капуцин отец Роберт Прустов и неговият помощник-домакин отец Стефан Цоков. Прустов е арестуван още през 1950 година, а Цоков през есента на 1951 година. Двамата са принудени да направят самопризнания, че са извършвали шпионаж. Отец Роберт Прустов е осъден на 20 години лишаване от свобода, 22 години лишаване от граждански права и конфискация на цялото имущество. Отец Стефан Цоков е осъден на 10 години лишаване от свобода, 12 години лишаване от граждански права и конфискация на цялото имущество.

На 6 юни 1952 г. в Пловдив е организиран съдебен процес при закрити врати, на който е разгледано делото срещу свещеник Йосиф Тончев, капуцин. Освен в шпионаж той е обвинен и в създаването на нелегална организация за извършване на „подривна дейност“, осъден е на смърт и е екзекутиран на 23 януари 1953 г.

През юли 1952 г. са арестувани голяма група католици. Обвинения са повдигнати срещу 40 души, сред които един епископ, 26 свещеници и една монахиня, като свещеникът Фортунат Бакалски умира още по време на следствието. Обвинението е за създаване на нелегална организация за шпионаж, подпомагане на нелегални лица и други „врагове на народа“, агитация срещу тоталитарния режим и колективизацията. Процесът продължава от 29 септември до 3 октомври – четирима души са осъдени на смърт чрез разстрел: никополският епископ Евгений Босилков – пасионист, и успенците отец Камен Вичев, отец Павел Джиджов и отец Йосафат Шишков. Другите присъди варират от 3 до 20 години лишаване от свобода – двама са осъдени на 20 години затвор, шестима на 15 години, двама на 14 години, единайсет души получават по 12 години, деветима по 10 години, четирима съответно по 8, 6, 5 и 3 години, и двама по година и половина. Смъртните присъди са изпълнени в 23,30 часа на 11 ноември 1952 г. в Софийския затвор.

На 29 октомври 1952 година Софийският окръжен съд разглежда делото на епископ Иван Романов, наместник на Софийско-Пловдивската епархия. Обвинението е шпионаж. Произнесената присъда е 12 години лишаване от свобода, като 74-годишният Романов умира в затвора два месеца по-късно на 8 януари 1953 година.

От 2 до 4 декември 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда още едно дело срещу група католици, обвинени в шпионаж. Поради паралелното водене на процесите, този процес е наричан малък католически процес. Обвиняемите са 7 духовници и 3 миряни – д-р Петко Момчилов е осъден на смърт, един от останалите на 20 години, двама на 15, двама на 12, двама на 10 години и двама на 6 години лишаване от свобода.

До 1963 г. всички подсъдими, излежаващи присъди по процесите, са освободени.

След политическите промени през 1989 г. дъщерите на д-р Петко Момчилов изискват преглед по реда на надзора на делото срещу него и той е реабилитиран на 13 април 1993 г. През май 1999 г. Върховният касационен съд отменя по реда на надзора смъртната присъда на епископ Евгени Босилков. През 2002 г. и 2005 г. са правени неуспешни опити да се реабилитират обявените за блажени, разстреляни през 1952 г. свещеници Вичев, Джиджов и Шишков. С промените в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица от 10 август 2010 г. са реабилитирани осъдените по големия католически процес.

Присъди По време на процесите през 1950 – 1952 г. подсъдими са 2 епископа, 38 свещеника, 1 монахиня и 15 миряни. Отец Фортунат Бакалски умира по време на следствието.