Крàище е физикогеографска и историкогеографска област в западна България и източна Сърбия, а съвсем малка част (най-югозападната) попада на територията на Северна Македония.
Географско положение, граници, морфография, физикогеографско деление Краището е разположено между Завалско-Планската планинска редица на север и планините Осогово, Влахина и Рила на юг. На изток достига до подножията на планините Витоша и Верила, а на запад до долината на река Южна Морава (от басейна на Дунав). Краището представлява сложна мозайка от планини, котловини и дълбоко всечени долини. Основната им посока на простиране е от северозапад към югоизток. На сръбска територия то включва планините Тлъминска (най-висок връх Беле воде или Големи връх, 1832 m), Грамада (1719 m), Чемерица (Чемерник, 1638 m), Варденик (най-висок връх Велики Стрешер 1875 m), Мусул (връх Бесна кобила 1922 m, най-високата точка на цялата област), Доганица (1829 m), Дукат (най-висок връх Църноок, 1881 m) и Стража (1547 m) и множество долинни разширения и котловини – Власинска, Босилеградска и др.
На българска територия в морфохидрографско, морфотектонско и комплексно физикогеографско отношение Краището може да бъде разделено на пет физикогеографски (ландшафтни) подобласти. Те представляват добре обособени планински редици или котловинни ивици. От север на юг се проследяват следните подобласти: Трънско-Пернишка, Руйско-Верилска, Дивлянско-Радомирска, Милевско-Конявска и Каменишко-Дупнишка. Морфографското единство между планинските редици и котловинните ивици придават типичен мозаичен характер на релефа. Той представлява сложно съчетание от планински редици, котловини ивици и долини с подчертано изразена линейна ориентация. Тук преобладаващата част от котловинните ивици и планинските редици притежават в едри линии ясно изразено северозапад-югоизточно простиране и само най-южната котловинна ивица се отличава със запад-източно протежение.
В северната периферия на Краището в посока от северозапад на югоизток се простира ивицата на Трънско-Пернишката подобласт. В нейния обсег се очертават добре обособените Трънска (800 m), Брезнишка (750 m) и Пернишка котловина (750 m). Трънската котловина наподобява широка долина с почти запад-източно простиране. Нейното котловинно дъно е известно под името Знеполе, което се отводнява от река Ерма. Дъната на Брезнишката и Пернишката котловина имат хълмист характер и са обединени под общото наименование Граово, което се отводнява от река Струма и притока ѝ Конска река. На юг от Трънско-Пернишката котловинна ивица се простира подобластта на Руйско-Верилската планинска редица. Тук в посока от северозапад на югоизток се редуват 15 планини: Милославска, Руй (1706 m), Ездимирска, Стража (1385 m), Любаш (1398 m), Боховска (1318 m), Кървав камък (връх Било 1737 m, най-високата точка на Българското Краище), Лешниковска, Еловишка (1329 m), Пенкьовска (1187 m), Люляк (Люцкан планина), Ерулска (1481 m), Черна гора (1129 m), Голо бърдо (1158 m) и Верила (1415 m). Южно от Руйско-Верилската планинска редица се проследява подобластта на Дивлянско-Радомирската котловинна ивица. Тя се състои от малката хълмиста Дивлянска котловина (800 m) и значително по-просторната Радомирска котловина (650 m). Обширното и равно дъно на последната има характер на типично поле, което се отводнява от река Струма и левият ѝ приток Арката. Южно от Дивлянско-Радомирската котловинна ивица в посока от северозапад на югоизток се простира подобластта на Милевско-Конявската планинска редица. По нейното протежение от запад на изток се открояват 8 планини: Милевска (1733 m), Изворска (1243 m), Кобилска, Чудинска (1497 m), Лисец (1500 m), Земенска (1295 m), Рудина (1172 m) и Конявска (1487 m). Тук между Земенската и Конявската планина и на юг от добре изразеното Земенско долинно разширение се очертава дълбокият и живописен Земенски пролом на река Струма. В най-южната част на Краището почти по паралела, на допира с Осоговска планина, Влахина и Рила се простира подобластта на Каменишко-Дупнишката котловинна ивица. Тя включва от запад на изток три добре обособени котловини: Каменишката (900 m), Кюстендилската (500 m) и Дупнишката котловина (650 m). Те се отводняват съответно от реките Соволянска Бистрица, Струма и Джерман и техните притоци.
В пределите на Краището централно положение заема сложната морфохидрографска мрежа на река Струма. Тук с нейната долина и с поречието ѝ последователно от север на юг са свързани поредица от котловинни полета, долинни разширения и проломи. Това са Пернишкото, Радомирското и Кюстендилското котловинно поле, които заедно с Батановското и Земенското долинно разширение и проломите Кракра, Чардакски, Прибойски и Земенски представляват гръбнакът на подчертано изразената асиметрична долинна мрежа на Струма. Към нея принадлежат добре развитите десни приточни долини на реките Конска, Светля, Треклянска, Драговищица и Бистрица. В северозападната част на областта заедно с широката долина на река Ерма, която е свързана с морфографското изражение на Трънската котловина, се откроява нейното живописно ждрело и дълбокият, труднопроходим пролом на десния ѝ приток – река Ябланица.
Административно деление Кюстендилско Краище Частта от областта Краище, попадаща на територията на Република България, известна като Кюстендилско Краище, има следните граници: от север – административната граница между Кюстендилска и Пернишка области; от запад – държавната граница с Република Сърбия; от юг – долината на р. Драговищица (от граничния пункт Олтоманци до навлизането ѝ в Кюстендилската котловина) и южните склонове на Земенска планина; от изток – долината на р. Струма. Терминът „Кюстендилско Краище“ е въведен в обращение от Йордан Захариев. С него той обозначава частта от обширната историко-географска област Краище, която се простира на северозапад от Кюстендил и се заключава между Радомирска околия от изток, Трънска от север, сръбско-българската граница (до 1919 г.) от запад и Кюстендилска околия (в границите ѝ до 1901 г.) от юг. За граници на Кюстендилско Краище Йордан Захариев приема административната граница на Краишката нахия (до 1878 г., а след Освобождението – Босилеградска околия), с включените в нея 62 села. От Кюстендилското Краище в България сега са селата: Брест, Бъзовица, Габрешевци, Горановци, Горни Коритен, Горно Кобиле, Горно Уйно, Добри дол, Долни Коритен, Долно Кобиле, Драгойчинци, Злогош, Киселица, Косово, Метохия, Побит камък, Полетинци, Полска Скакавица, Режинци, Средорек, Сушица, Трекляно, Уши, Чешлянци.
Трънско Краище Включва селата: Мрамор, Кожинци, Вукан, Ерул, Видрар, Горна Мелна, Радово, Горочевци, Докьовци, Долна Мелна, Дълга лука, Къшле, Лева река, Пенкьовци, Шипковица и др.
Земенско Краище Включва селата: Враня стена, Горна Врабча, Горна Глоговица, Дивля, Долна Врабча, Калотинци, Одраница, Мурено, Пещера, Смиров дол и др.
Геоложки строеж, геоморфоложки особености, полезни изкопаеми Характерно за строежа на Краището е наличието на много антиклинални и синклинални гънки. Тук се разкриват скали с различна възраст и строеж допалеозойски метаморфни скали, мезозойски варовици и пясъчници, терциерни и кватернерни седименти. През средния палеозой в девона масивите постепенно се превръща в пенепленизирана хълмиста земя. Оформя се воден басейн обхващащ района на Краището, като се отлагат чисти глини, варовити глини, аргилити, варовици и прослойки от антрацитни въглища. Някои от планините на Краището са изградени предимно от варовици, мергели и пясъчници – Голо бърдо, Любаш, Черна гора, Земенска и Конявска планина, а други като Милевска планина, Руй планина, Кървав камък, Лисец от гранити и метаморфни скали. Дъната на котловините са заети от акумулативни материали – чакъли, пясъци и глини. Част от котловините са били дъна на езерни басейни, в които са се отложили въглищни пластове Пернишки и Бобовдолски басейн.
Краището се отнася към една от главните морфоструктури в България, чието име е дало Краищидите. Основните черти на съвременния релеф са се формирали през младия терциер и кватернера. Характерни форми на релефа са добре изразените три денудационни заравнености, спектърът от няколко речни тераси, красивите проломи на река Ерма край Трън, на река Струма (проломите Кракра, Чардакски, Прибойски и Земенски) Широко разпространение имат и карстовите форми в планините Голо бърдо, Любаш, Земенска и Конявска планина.
Най-значителните запаси на кафяви въглища в страната са в Краището Бобовдолски басейн със запаси над 190 млн. т и Пернишки въглищен басейн. В Брезнишко са разкрити неголеми находища на желязна руда. До неотдавна в района на град Трън се добиваше злато. В Краището се добиват в големи количества строителни материали – варовик за производство на вар в Земен и на цимент в Батановци. Огнеупорни глини са разкрити при с. Елов дол близо до гр. Земен. Ограничени количества торф в миналото са се добивали в района на Чокльово блато в Конявска планина.
Климат Климатът е умереноконтинентален, планински, със сурови зими и прохладни лета. Преобладаващите посоки на ветровете са западните и северозападните, следвани от източните и североизточните. През зимата има силни студове, особено когато духа северния вятър. Обикновено тя е снежна и трае от ноември до началото на април – цели пет месеца. Пролетта е много хладна, къса и често променлива; лятото е съвсем късо и хладно. Есента също е къса – обикновено е дъждовна и мъглива.
Суровостта на климата в Кюстендилско Краище се дължи на особения релеф. Краище е закрито за южните топли ветрове от Осогово и от вододелните била на планините Доганица и Дукат. Височината на планинските гребени от северозапад, север и североизток е по-малка от тази на планините в областта, тъй че североизточният вятър – „козодеро“ – духа свободно и много често сковава с лед реките за по няколко месеца.
Средна януарска температура: от -2 °C до 4 °C, по планините до -6 °C. Средна юлска температура: от 17 °C до 20 °C. Средната годишна температурна амплитуда е 24 °C. Тук в Трънската котловина е измерен абсолютният минимум за България (-38,3 °C). За умереноконтиненталния характер на климата свидетелства и ясно изразеният летен максимум и зимен минимум на валежите, както и тяхното средногодишно количество (от 600 до 750 mm/m2)
Води Реките в Краището с изключение на басейна на река Ерма, се отнасят към водосборния басейн на Егейско море. Основна водна артерия е река Струма и нейните притоци. По-големите реки в областта са: Струма, Джерман, Ерма, Треклянска река, Драговищица, Светля, Явор, Конска, Арката и др. Въпреки голямата си средна надморска височина, Краище се отличава с най-малка водност в сравнение с други райони на страната. Реките в областта имат дъждовно-снежен режим в по-високите части, а по-ниските – дъждовен. Максимумът на оттока е пролетен, а минимумът – лятно-есенен. В районите с карбонатни скали реките имат карстово подхранване. Модулът на оттока във високите части на Краището надхвърля 15 л/сек/км2, в средновисоките се колебае от 2 до 15 л/сек/км2, а най-ниски са стойностите за Радомирската котловина – 0,510 л/сек/км2. В Краището са изградени редица язовири, най-голям от които е „Пчелина“ („Лобош“), разположен на Струма. В алувиалните наноси има запаси на грунтови води. Карстови извори има в подножието на Голо бърдо (село Друган), в Земенския пролом и др. Богатство на Краището са минералните води Сапаревски извори, Кюстендилски извори, Невестино, Брезнишки извори, Банкя (Трънско) и др.
Почви Най-характерната почвена покривка в Краището са Смолниците, образувани върху езерни седименти (дъната на Пернишка, Брезнишка, Радомирска и Трънска котловина), алувиално-ливадните (върху речните тераси), канелените горски (останалите котловини, нископланинските и хълмистите земи), кафявите горски (по-високите части на планинските склонове), планинско-ливадните (по билата на планините) и рендзините в (Голо бърдо).
Растителност