Кирил Ботев Петков е български офицер (генерал-лейтенант) и държавен деец.
Биография Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Калофер, син на възрожденския учител Ботьо Петков и на Иванка Ботева, брат е на Христо Ботев. Завършва класното училище в Калофер. Произхождайки от семейство на образовани хора, от ранна възраст продължава професията на баща си – даскал Ботьо, като учителства в Голямо Бельово, а след емигрирането си – и в българското училище в Гюргево, Румъния.
През 1876 г. се включва в четата на Христо Ботев. След нейното разбиване е заловен, лежи в затвора в Цариград и след това е пратен на заточение в крепостта Акия в Мала Азия. Освободен е по силата на Санстефанския мирен договор през 1878 г.
След завръщането си в България през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година се прехвърля във Военното училище в София като кавалерист. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в чин подпоручик. По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. Служи в Източнорумелийската милиция.
По време на Сръбско-българската война (1885) е ескадронен командир, извършва разузнавания в тила на противника и улеснява бойните действия. Като командир на 3-ти конен полк участва в контрапреврата срещу русофилите (1886).
Като образован офицер още млад заема високи длъжности: командир на 3-ти конен полк, началник на 6-а пехотна бдинска дивизия началник на Военното училище (1891 – 1895 г.), командир на Трета пехотна балканска дивизия (1896 – 1900 г.).
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Ботев е сред тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери (преди това е давано само на офицери от запаса)Славова, С., Дойнова, Ц., Балканската война през погледа на един французин – сборник от документи, София, 1977, Военно издателство, с. 57 – 58.
Участва в Балканската война (1912 – 1913), а за кратък период от време е заместник-министър на войната (1913). Излиза в запаса през 1914 г.
Кирил Ботев е един от авторите на издадения през 1940 г. в София „Устав на Комитета за въздигане паметници на българските хайдути и революционери до Освобождението“. Генералът е планирал да напише спомени за брат си Христо.Любомир Георгиев. Оригинални документи от Христо Ботев и членове на неговото семейство, съхранявани във фонда на д-р Иван Клинчаров в Централния държавен архив – Архивен преглед, ISSN 0204-8132, 2023, 2, с. 28 - 40
За да се предпази от бомбардировките на София, генерал-лейтенант Кирил Ботев отива да живее в с. Студена, Пернишко, където умира на 6 февруари 1944 г.
Семейство Кирил Ботев е женен и има 1 дете.
Памет На Кирил Ботев е наречена улица в квартал „Гоце Делчев“ в София ().
Военни звания Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (9 юли 1881) Капитан (9 септември 1885) Майор (1 април 1887) Подполковник (2 август 1891) Полковник (2 август 1895) Генерал-майор (15 ноември 1900) Генерал-лейтенант (2 август 1912)
Награди Орден „За храброст“ IV степен Орден „Св. Александър“ I и IV степен с мечове по средата Орден „За военна заслуга“ I степен с военно отличие
Бележки
Източници
Агенция Фокус от 6 февруари 2006 г.
Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ I степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Ботеви четници Категория:Христо Ботев Категория:Родени в Калофер Категория:Починали в област Перник Категория:Погребани в Централните софийски гробища