Домèнико Морèли (; 4 август 1826, Неапол – 13 август 1901, пак там) е италиански художник и политик. Смятан за един от най-важните неаполитански художници от XIX век, той е и сенатор на Кралство Италия в 16-ия парламентарен мандат, както и учител на художника Винченцо Петрочели.
Биография Доменико Морели и Винченцо Петрочели са основателите на Художествената школа към Академията на изкуствата в Неапол. Тяхното решително сътрудничество допринася за установяването на основите на Неаполитанската живопис. Създадената от тях Неаполитанската школа за живопис се отличава със значителния си принос към италианското изкуство и оказва влияние върху следващите поколения художници.
Морели е роден на 4 август 1826 в Неапол. През 1848 г. е осиновен от Франческо Солдиеро и съпругата му Мария Джузепа, като впоследствие приема фамилното име „Морели“, с което става известен. Започва да посещава Академия за изящни изкуства в Неапол през 1836 г., като в първите му картини се забелязва Романтизъм.
През 1848 г. печели конкурс, който му позволява да учи в Рим, където след като участва в размириците от 1848 г., е затворен за кратък период от време.
През 1850 г. посещава Флоренция, където получава първото обществено признание за творбата си „Иконоборци“. През 1855 г. участва заедно с Франческо Соверио Алтамура и Серафино Де Тиволи на Изложението в Париж.
През 1860, е сред най-известните италиански художници от своето време и е назначен за консултант на Музей Каподимонте по отношение придобиване на нови произведения на изкуство и подреждане на съществуващите колекции.
През 1868 г. получава преподавателски пост в Академия за изящни изкуства в Неапол, където подготвя много студенти, като Джузепе Коста, Франческо Копола Касталдо, Джузепе де Нигрис, Рафаеле Раджоне и Акиле Таларико. Той също така се интересува от религиозни, мистични и свръхестествени теми. От този период е едно от най-известните му произведения – „Успение“, изложено в Кралския дворец в Неапол. Сред произведенията му от същия период е и люлката на Виктор Емануил III, която се съхранява в Кралски дворец в Казерта. Той също така е един от художниците, които рисуват илюстрациите на Амстердамската Библия 1895 г.
Доменико Морели и Винченцо Петрочели бяха избрани да създадат серия фрески в Tempio di San Francesco в Гаета.
Заедно с Винченцо Петрочели е избран директно от крал Фединанд II от Двете Сицилии за изработване на поредица фрески в Храма на Св. Франциск в Гаета.
От 1899 до смъртта си през 1901 г. е ръководител на Академията за изящни изкуства в Неапол.
Награди Доменико Морели е Командор на Ордена на Свети Маврикий и Лазар, Кавалер на Цивилния орден на Савоя и Командор на Ордена на Италианската корона.
Картини на Доменико Морели
Вижте също Каталог на Картините в Национален музей Каподимонте, Неапол
Източници
Primo Levi, L'Italico, Domenico Morelli nella vita e nell'arte, 1906, Casa editrice nazionale Roux e Viarengo, Roma-Torino Angelo Conti, Domenico Morelli, 1927, Edizioni d'arte Renzo Ruggiero, Napoli AA. VV. Filippo Palizzi e Domenico Morelli, Catalogo mostra Promotrice BB.AA. Salvator Rosa, Napoli 1961 A. Schettini, La Pittura napoletana dell'Ottocento Editrice E.D.A.R.T. Napoli 1967 AA. VV. Il secondo ‘800 italiano, Le poetiche dal vero, Mazzotta Milano 1988 AA. VV. Capolavori dell'800 Napoletano, dal romanticismo al verismo, Mazzotta, Milano 1997 Nello e Saverio Ammendola, Ottocento-Novecento, due secoli di pittura a Napoli, con introduzione e intervista di M. Picone Petrusa, Electa Napoli, Napoli 1999. AA. VV. Domenico Morelli e il suo tempo, 1823 1901 dal romanticismo al simbolismo, Electa Napoli, 2005
Категория:Неаполски художници Категория:Починали в Неапол Категория:Родени в Неапол