Апатитът е минерал, който поради многообразието от цветове с които е оцветен в природата, често се бърка с други скъпоценни и полускъпоценни камъни. Обикновено се среща със зелен цвят, но находката може да бъде оцветена в тъмно синьо, кафяво, сиво, пурпурно, червеникаво, бяло, жълто или да бъде съставена от безцветна структура. Наименованието му произлиза от гръцката дума apate, което означава „измама“, именно поради многообразието на оцветяването.
Структура, свойства и характеристики Апатитът е минерал с химична формула Ca5(PO4)3(F,Cl,OH). От химическата формула се вижда, че е фосфат на калция, който съдържа и атоми на хлор, флуор, водород и кислород. Принадлежи към групата на фосфатните минерали и скъпоценни и полускъпоценни камъни. Кристалите апатит принадлежат към шестоъгълната система на симетрия. Имат мидест до неравен лом и се характеризират с несъвършена (неясна) цепителност. Среща се и на масивни формации (едри буци) или на малки зрънца, когато не е приел кристална форма.
Притежава твърдост 5 по скалата на Моос; плътност 3,18 g/cm3 има стъклен блясък и жълта флуоресценция, когато е осветен с ултравиолетова светлина. Често кристалите му се приемат за тези на берил, оливин, кварц и турмалин, но той е значително по-мек от тези кристали. Качеството на апатита е по-ниско от това на скъпоценните камъни, поради което се използва като основен източник на фосфор.
Разпространение Среща се в метаморфни скали, създадени под въздействие на топлина и налягане или в седиментни скали, образувани от уплътнени пластове тиня. Среща се в магмени скали и в пегматити. Съставна част е на фосфатни скали. Крупни залежи в природата за промишлена обработка са редки. Има големи находища в Русия (най-голямото находище в света в планинския масив Хибини на Колския полуостров, в Задбайкалието до град Слюдянка), Швеция, САЩ. Някои от най-фините апатити са открити в Онтарио и Квебек (Канада), в Дуранго (Мексико) и в Андалусия (Испания).
Стопанско значение Апатитът не се използва много в бижутерията, поради това, че е мек и не е износоустойчив. Като минерал намира приложение след шлифоване и с ярките си силни цветове е атрактивен експонат за попълване на колекции с минерали.
Използва се като суровина за добиване на самороден фосфор. В промишлеността се използва за производство на фосфати и производството на селскостопански торове.
Вижте също Класификация на минералите Скъпоценен камък Кристалография
Източници
Литература
Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c. Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с. Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
Съкровищата на земята, Скъпоценни камъни АП, Апатит, Издателска компания Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД, 2011, ISSN 1792 – 1430
Категория:Минерали на калция Категория:Фосфатни минерали Категория:Скъпоценни камъни Категория:Халогенидни минерали Категория:Хексагонални минерали