Юлианският календар (наричан също „стар стил“) е предложен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. (708 AUC) като реформа на римския календар.
При завоюването на Египет римляните се запознават с нов за тях начин на летоброене и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето и със сезоните. По нареждане на Юлий Цезар александрийският астроном и математик Созиген създава на основата на римския календар нов календар, наречен юлиански. Въведен е в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината. В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.
През 20 и 21 век датата според юлианския календар е 13 дни преди грегорианската дата, а след 2100 г. несъответствието ще се увеличава.
Промяна на имената на месеците и разпределението на дните в тях от реформата, въвела юлианския календарMacrobius, Saturnalien 1, 14, 7. Римски календар от Нума ПомпилийЮлиански календар от Юлий Цезар Mесеци(латински/български) Дни Дни Месеци 11. Ianuarius Буквата J не е измислена до 16 век. / Януари 29 31 1. Януари 12. Februarius / Февруари В нормални години – 28.Във високосни години:23, ако годината е променлива;23/24, ако годината е фиксирана.Нормални години: 28 Високосни години: 29 2. Февруари 1. Martius / Март 31 31 3. Март 2. Aprilis / Април 29 30 4. Април 3. Maius / Май 31 31 5. Май 4. Iunius / Юни 29 30 6. Юни 5. Quintilis Правописът Quinctilis също се удостоверява; виж страница 669 от „Оксфордска компания за годината“. / Квинтили (Iulius / Юли) 31 31 7. Юли 6. Sextilis / Секстили (Augustus / Август) 29 31 8. Август 7. September / Септември 29 30 9. Септември 8.October / Октомври 31 31 10. Октомври 9. November / Ноември 29 30 11. Ноември 10. December / Декември 29 31 12. Декември
През 44 година пр.н.е. по инициатива на Марк Антоний, в памет на Юлий Цезар месец Квинтили е преименуван на Юлиус, откъдето произлиза съвременното му име юли. Аналогично през 23 г. пр.н.е. по инициатива на римския Сенат и в чест на Октавиан Август, месец Секстили е преименуван на Августус, наричан днес август.
Гръцкият астроном Метон (около 400 г. пр.н.е.) открива, че 235 синодични месеца съвпадат по продължителност с 19 слънчеви тропични години (имат 6940 денонощия). Това е т.нар. цикъл на Метон, който показва, че ако първият месец на лунната година съвпада точно с първия месец на слънчевата година, то след 19 години се повтаря това съвпадение. Благодарение на откритието на Метон съгласуването на лунното изчисление с египетската слънчева година става лесно.
По-трудно се оказва съгласуването на лунния календар с юлианския, тъй като 19-годишният период от юлиански години има не 6939, а 6936 денонощия и 18 часа. По такъв начин юлианската година изостава с 4 дни от лунната. Това изоставане има много малък период и след четири 19-годишни цикъла (76 години) лунният календар ще изпревари слънчевия с 19 дни, но юлианският календар с прибавените 19 дни ще се върне назад. Затова след 76 години началото на лунната година съвпада точно с началото на юлианската. Изчислените по лунния цикъл фази на Луната, ще съвпаднат със същите юлиански числа и месеци, както преди 76 години. Така за 76 слънчеви години точно изтичат 76 лунни и 76 юлиански. По такъв начин следващата година от новия цикъл ще започне не само в един и същи ден, но и в един и същи час от денонощието.
Римският християнски монах Дионисий Малки определя, че годината на Христовото рождение съвпада със 754 г. от основаването на Рим. С това началото на новата ера (н.е.) се слага от рождението на Иисус Христос.
Вижте също Новоюлиански календар Римски календар Григориански календар Приемане на григорианския календар за изчисления за приравняване на календарите Високосна година
Източници и бележки
Категория:Календари Категория:Юлий Цезар