Сребрен Поппетров

Сребрен Поппетров Попдимитров () е български революционер, общественик и политик, виден деец на българското националноосвободително движение в Македония.

Биография Образование

Сребрен Поппетров е роден на 8 октомври 1869 година в голямото леринско село Горно Върбени (Екши Су) в семейството на екзархийски свещеник. От 1877 до 1882 година учи в Лерин. След това в 1885 – 1889 година учи в Битоля<ref name="ЕБ"/ и в 1891 година завършва третия випуск на педагогическото отделение на Солунската мъжка гимназия.Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 59.

Дейност в Османската империя (1891 – 1913) В продължение на три години от 1891 до 1894 година учителства в село Прекопана (днес Перикопи) и в родното си Екши Су. Член е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от 1895 година. Участва в основаването на революционния комитет в Екши Су, а дейността му обяснява така:

В 1897 година завършва славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1 септември до 31 декември същата 1897 година преподава в Струмица, от 1 януари 1898 година е в Скопие, където до края на учебната година преподава литература в Скопското българско педагогическо училище и в трикласното училище.БИА-НБКМ, фонд 808 Сребрен Поппетров, а.е. 3, л. 11. Удостоверение за трудов стаж. През 1897/1898 Сребрен Поппетров е член на окръжния комитет на ВМОРО в Скопие.

В 1898/1899 година учителства и е училищен инспектор в Тетово. След това в 1899/1900 година учи в Юридическия факултет на Женевския университет. В Женева участва в дейността на българското студентстко дружество „Братство“.

След завръщането си продължава с просветната и с революционната си дейност. В 1901/1902 година преподава в Солунската българска мъжка гимназия. В учебната 1902/1903 година е учител в Сярското българско педагогическо училище. На 17 юли 1902 година е убит брат му, дългогодишният председател на Българското църковно-училищното настоятелство в Горно Върбени Стефан Поппетров.

От 1903 до 1907 година Сребрен Поппетров отново е в Солун, учител в Солунската българска девическа гимназия. В 1903 година, след Солунските атентати е арестуван. В Солун в 1906 – 1907 е председател на градския революционен комитет.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Сяр. Участва в създаването и управителното тяло на Съюза на българските учители в Отоманската империя и редактира печатния му орган вестник „Учителски глас“ (1910 – 1912). Училищен инспектор е в Сяр в 1908 – 1909 година, а след закриването на института на училищните инспектори е учител в Одринската българска гимназия.Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4.

В 1910/1911 година отново преподава в Солунската мъжка гимназия, а на следната 1911/1912 година преподава в Солунската българска търговска гимназия.

След закриването на Съюза на българските конституционни клубове Поппетров оглавява самостоятелна политическа група, която издава в Солун вестник „Истина“ (1912). Групата около Поппетров не приема предизборната платформата на „Искра“, „Вести“ и „Право“ и формира самостоятелна „Солунска българска отоманска изборна комисия“.Първанова, Зорка. Легалните организации и партии на българското население в Османската империя. – в:

Делегат е от Лерин на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.

За революционна дейност е арестуван над десет пъти.

Дейност в Царство България (1913 – 1927) След Междусъюзническата война Поппетров бяга в Свободна България и в 1913 - 1915 година преподава в Самоковската държавна мъжка гимназия. Участва в опита за уния, като участва в дискусиите, инициирани от Националния съюз през октомври 1913 година и публикува проуниатска статия във вестник „Дневник“.Елдъров, Светлозар. Униатското движение в България в 1913 година . Членува в Либералната партия.

По време на Първата световна война е училищен инспектор в Струмишки окръг в 1915 – 1916 година в Скопско и Тетовско в 1916 година и окръжен управител в Битоля (1916 – 1917) и Куманово (1917 – 1918).

След войната Поппетров е застрахователен агент на дружество „Сила“ (1918 – 1922). Представител е на Костурско-Леринското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година. Сребрен Поппетров организира македонските емигрантски братства в България, както и Учредителния конгрес на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада (1 – 4 октомври 1922). На 20 декември 1922 година със съгласието на ВМРО е назначен за окръжен управител на Петрички окръг. Като окръжен управител успешно използва противоречията в управляващите от Българския земеделски народен съюз, за да смекчи опитите им за натиск върху ВМРО в Пиринска Македония. На 18 април 1923 година, след поредното обтягане на отношенията между ВМРО и правителството на Александър Стамболийски, свързано с подписването на Нишката спогодба, е уволнен и дори е изпратен в Сливенския затвор.Василев, Васил. Правителството на БЗНС, ВМРО и българо-югославските отношения, София 1991, с. 238-239, 242-243, 251-256, 277. Работи като чиновник в тютюневата фирма „Херцог“.

Сребрен Поппетров е член на Илинденската организация и активен сътрудник на „Илюстрация Илинден“. Като представител на Петричка околия е депутат в XXI обикновено народно събрание (1923 – 1927) и е член на Македонската парламентарна група. Членува и във Всебългарския съюз „Отец Паисий“.

В 1927 година е чиновник за особени поръчки към Гръцко-българската смесена комисия.

Дейност в Албания (1928 – 1931) и последни години В периода 1928 – 1931 година Сребрен Поппетров е главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания.Енциклопедия България, Издателство на Българската академия на науките, том 5, София 1986, стр. 373. Поппетров прави обиколка на Албания и събира данни за броя на българите в страната и за състоянието на църквите и училищата им (вижте например Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров). Работи за отпускане на стипендии за албански българи от правителството и назначаване на български свещеници. Издейства книги и учебници, отпуснати от Дебърското братство.

След Албания е застрахователен агент на дружествата „България“ (1931 – 1932) и „Балкан“. В 1934 година е настоятел на храма „Свети Георги“.

Умира на 17 ноември 1950 година в София.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 341.

Има 3 дъщери – Надежда, Веса и Милка. Дъщеря му Милка Сребренова е историчка.

Външни препратки

Сребрен Поппетров - "Основаването на революционната организация в с. Върбени - Екши Су; Пандил Шишков", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", брой 51, 52, 53, София, 1933 година Сребрен Поппетров - "Български села в Албания", публикувано в списание "Отец Паисий", Книга II и III, февруари - март, София, 1933 година Сребрен Поппетров - "Отношенията между Албания и България", публикувано в списание "Отец Паисий", книга VII и X, София, 1933 година "Позив към българите от Леринско в България, Цариград и Америка", публикувано във в-к "Илинден", год. II, бр. 6 и 7, София, 10 февруари 1922 г. "Гръцките претенции върху български църкви и монастири пред съда на историята", публикувано в "Църковен вестник", брой 6, София, 1928 година "Кратко изложение за положението на българите от Дебърско – Голо Бърдо и Поле останали в границите на Албания и грижи за тех", Тирана, 1930 година Писмо от Сребрен Поппетров в до Георги Попхристов от 18 декември 1925 г. относно положението в Леринско и Костурско - отношението на гръцките власти към българското население, условията за дейност на ВМРО и други

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Български политици от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Родени в Горно Върбени Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Починали в София Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Дейци на Българската матица Категория:Български общественици от Македония Категория:Трети випуск на педагогическите курсове при Солунската българска мъжка гимназия Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Учители в Солунската българска търговска гимназия Категория:Учители в Солунската българска девическа гимназия Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Учители в Сярското българско педагогическо училище Категория:Учители в Одринската българска мъжка гимназия Категория:Учители в Скопското българско педагогическо училище Категория:Възпитаници на Женевския университет Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Български юристи от Македония