Северна Корея е еднопартийна държава със затворена планова икономика, фокусирана върху тежката промишленост и земеделието.Paul French: North Korea. The Paranoid Peninsula – A Modern History, стр. 101

След края на Корейската война, особено през 60-те и 70-те години, севернокорейската икономика се обвързва с пазарите на Китай и СССР. През 1960 г. Ким Ир Сен и други членове на Висшия съвет на Корейската работническа партия насърчават т.нар. „ръководство на място“, вследствие на което е разработен и т.нар. метод за материално и морално стимулиране „чхънсан-ри“.Google книги Byoung-Lo Philo Kim, Two Koreas In Development: A Comparative Study of Principles and Strategies of Capitalist and Communist Third World Development, 1992, ISBN 0-88738-437-4 Благодарение на него производителността на заводските предприятия, стопанствата и фабриките се увеличава значително.

След разпада на СССР и Източния блок КНДР загубва гарантираните си пазари там, заедно с възможността да внася технологии и ресурси на „приятелски цени“. Този икономически шок и последвалите природни бедствия оказват сериозен удар върху инфраструктурата на страната, парализирайки както промишленото, така и земеделското производство. Електроразпределителната мрежа бива разкъсана, а системата за разпределяне на стоки за населението рухва напълно. Така през 90-те години страната изпада в тежка икономическа криза, а стотици хиляди жители загиват от глад и болести. За да се запази съществуването на режима, Ким Чен Ир провежда крайна милитаризация и ускорява разработването на ядрено оръжие, като същевременно прокарва частични реформи с пазарна насоченост. Поради благоприятното географско положение, наличието на добре обучена, грамотна и млада работна ръка, икономиката вероятно може да расте годишно с 6 – 7% при „подходящи икономически реформи и правилен подход“.

История 1940-те До 1945 г. стопанската дейност на Корейския полуостров е под контрола на Японската империя. През този период продукивността както на промишлеността, така и на селското стопанство е ниска. От 1946 г. на север започва организирането на икономиката по планов модел, чрез колективизация на земеделието и обширна програма по индустриализация. Усилията са съсредоточени върху построяването на машиностроителни заводи, чиято продукция трябва допълнително да захрани севернокорейската индустрия. През 1949 г. вече се забелязва значителен ръст на производството – в сравнение с 1946 г. общата промишлена продукция е 3,4 пъти по-голяма, производството на средства за производство (най-вече машини) нараства 3,8 пъти, а производството на потребителски стоки нараства 2,9 пъти.Корейская Народно-Демократическая Республика, Държавно издателство за литература на чужди езици, Пхенян, 1958.

1960-те – 1980-те След края на Корейската война, особено през 60-те и 70-те години, севернокорейската икономика се разраства значително. Счита се, че до средата на 70-те години тя е била по-силна от тази на Южна Корея. Към 1960 г. Северна Корея е била сред богатите страни в света с БВП на глава от населението от близо $2000, и е била най-индустриализираната нация в Азия.Страни по БВП към 1960 За сравнение, Япония е имала БВП на глава от населението от едва $471. През 1960 г. Ким Ир Сен и други членове на Висшия съвет на Корейската работническа партия насърчават т.нар. „ръководство на място“, вследствие на което е разработен и т.нар. метод за материално и морално стимулиране „чхънсан-ри“. Благодарение на него производителността на заводските предприятия, стопанствата и фабриките се увеличава значително. (виж по-долу)

Кампании, работни методи и системи

Движение Чхолима Движението Чхолима е масова кампания, стартирана през 1958 г. и формулирана по модел на Големия скок в Китай. Движението съществува под някаква форма до средата на 90-те години и се състои в организирането на работната ръка в екипи и бригади, всяка с определена зададена цел. Освен работници и селяни, в кампанията са били включени здравните, образователните, научните, транспортните работници, както и интелигенцията. Целта на движението е чрез конкуренция между отделните бригади и екипи да се ускори производството и да се подобри качеството на произвежданите стоки. Въпреки известното увеличаване на продукцията, движението Чхолима предизвиква хаос в държавната икономика, и продължава по-успешно в по-малък мащаб. Движението е изместено от работната система Теан и метода Чхонсан-ри в началото на 60-те.

Метод Чхонсан-ри Методът за работа и организация Чхонсан-ри (или Чхънсан-ри) е предложен след посещението на Ким Ир Сен в стопанската кооперация в Чхонсан-ри през 1960 г. Методът се състои от три компонента. Първият от тях е т.нар. „ръководство на място“, изразяващо се в участието на високопоставени партийни кадри в управленческия процес в производствените структури. Според ЦК на КРП селското стопанство е с ниска производителност, защото началниците (които често са нисши партийни членове) тълкуват комунистическата идеология по свой начин и използват неправилни методи на управление, демотивирайки работниците. По този начин са води борба с „бюрокрацията“ и „формализма“. Вторият компонент е материалното стимулиране, изразяващо се с платени отпуски, премии и почетни звания за работниците, произвели повече и по-качествени стоки. Третият компонент е приемането на оплаквания и идеи за подобрение от самите земеделци. В началото методът се оказва несполучлив, но след известна реформация и създаването на т.нар. „работни екипи“ има положителен напредък по отношение на производителността на земеделските кооперации.

Работна система Теан Системата Теан цели синхронизиране на действията на работници, партийни функционери и инженери на фабрично ниво. Най-високата институция в управлението на едно производствено предприятие е партийният комитет, който се състои от 25 – 35 членове, всеки един от които се избира от инженерите, началниците и работниците от фабриката. Подчинен на ПК е изпълнителният комитет, в който членуват началникът на фабриката, партиен секретар, старши инженер и организатор на дейността. Целта е да се подобри сътрудничеството между партийното ръководство, техниците, инженерите и обикновените работници на фабрично ниво. Системата Теан предлага по-рационален подход към управлението в условията на планова икономика. Заради системата се увеличава влиянието на партията, но същевременно отговорностите на техническия и научния персонал в предприятията също се повишават, и те могат да прилагат опита си именно в областите, където е необходимо. И тук са налице материалните стимули, като най-характерна е т.нар. работна премия, давана на работилниците и работните екипи, които използват оборудването и суровините най-ефективно. Към момента системата Теан продължава да се прилага ефективно.

Велика и просперираща нация През 2009 г. стартира 3-годишната масова кампания Велика и просперираща нация, подобна на движението „Чхолима“ от 50-те, чиято цел е справяне с недостига на храни и гориво и модернизация на икономиката. Освен всеобщата модернизация, кампанията включва масово засаждане на дървета и цели пълното обновление на Пхенян до 2012 г., когато се навършват 100 години от раждането на Ким Ир Сен. В града е започнато строителството на нов небостъргач, както и други сгради, възстановена е работата по хотел Рюгьон. Средствата за обновлението идват от повишеното търсене на минерали и метали на световния пазар (най-вече в Китай), както и инвестиции от Обединените арабски емирства.Pyongyang remodeling underway, 18 ноември 2008 г., Институт за източни изследвания

Сегашно състояние Икономиката на Северна Корея е планова, и е една от най-затворените в света. Тя е фокусирана върху тежката индустрия и земеделието. Най-силни са оръжейната, машинната и в последно време, високотехнологичната промишлености. Почти цялата продукция е насочена към вътрешния пазар, но част от военната продукция се изнася за Близкия изток и Африка. Земеделието също играе важна роля за икономиката, но и то е възпрепятствано от ниска производителност заради недостига на горива. Въпреки тези трудности Северна Корея е сред десетте най-големи производители на плодове в света,www.fao.org и на 15-о място по производство на ябълки. Заради недостига на някои основни суровини и невъзможността за внасянето и производството им в достатъчни количества, страната произвежда собствени заместители. Такива са винилонът – изкуствена тъкан, създадена от антрацитни въглища и варовик, и царевичната хартия. КНДР изразходва над 22% от БВП за въоръжените сили, заради възприетата политика Сонгун за пренасочване на по-голямата част от държавните ресурси към военното дело. Макар и частната собственост да е забранена, индивидуалната търговия с Китай се разраства с всяка изминала година. Държавните предприятия, които не разполагат със суровини, са нефункциониращи, но техните работници са развили собствена търговия в пограничните райони. Макар частната собственост да е забранена, индивидуалната търговия с Китай се разраства с всяка изминала година и се толерира само в пограничните райони.

На 1 юли 2002 г. са предприети т.нар. „мерки за икономическо подобрение“, които стимулират фабриките да увеличат производителността си, като се позволява динамично увеличение на заплатите и цените. Освен това разпределителният режим за стоките отпада, въведени са обменни курсове и обмяната на валута е разрешена. Направени са и реформи в организационната система на земеделието, създадени са пазарни програми и е насърчена самоиницативата в разпределението на стоките. През юни 2003 г. са въведени допълнителни облекчения за земеделците, което повишава активността на земеделските пазари. Т.нар. чжанмадан представляват пазари, където земеделците могат свободно да продават част от продукцията си.N Korea struggles to control changing economy, BBC В същото време правителството позволява на по-млади и по-реформаторски настроени работници да заемат ръководни постове, а икономическото партньорство с Южна Корея се повишава. Тези действия се възприемат като стъпки за преход към пазарна икономика и предоставят възможност за превръщането на Северна Корея в следващата голяма азиатска икономическа силаNorth Korea – rogue state or next tiger?. Свидетелство за това е и Пхенянският бизнес-институт, основан през 2004 г. с цел обучение на мениджъри за бъдещи компании с пазарна структура и повишаване конкурентоспособността на останалите държавни предприятия.Students in DPR Korea shift from Marx to Marketing, Financial Times, London, 19 август 2005. Въпреки това част от тези стъпки са отменени през 2008 и 2009 г., след като правителството не успява да упражни достатъчно контрол върху разрастването на пазарите.

Брутният вътрешен продукт на глава от населението е $1800 към 2009 г., на 153 място в света. Средната работна заплата е около $47 на месец.Welcome to North Korea. Rule No. 1: Obey all rules, Steve Knipp, Contributor to The Christian Science Monitor. 2 декември 2004. Въпреки че по отношение на заплащане и БВП на глава от населението се нарежда далеч от първите места, в КНДР икономическото неравенство в обществото е ниско (31 по индекса на Джини)Северна Корея , статистики за икономика и общество Плащането на данъци е отменено на 1 април 1974 г. През 2009 г. стартира 3-годишна масова кампания, подобно на движението „Чхолима“ от 50-те, чиято цел е справяне с недостига на храни и гориво и модернизация на икономиката.