Токелау () е островна група (три коралови атола) в Полинезия – в централната част на Тихи океан, на север от о-вите Самоа. До включването си в доминиона Нова Зеландия е британско владение, а впоследствие е автономно владение на Нова Зеландия. До 1976 г. островите носят името Острови на обединението (The Union Islands), като след тази година възвръщат местното название Токелау.
Токелау е четвъртата най-слабо населена страна на Земята, но и е лидер във възобновяемата енергия, бидейки първата, захранвана на 100% от слънчева енергия.Tokelau, world first solar power nation
География
Страната се състои от 3 атола (Атафу, Нукунону и Факаофо, общо площ 10,12 km²), които са разположени на значително разстояние един от друг и се състоят общо от 110 миниатюрни коралови островчета, обкръжаващи централна лагуна. Надморската им височина е 3 – 4 m, а ширината на най-големия от тях е 400 m.
Островчетата са покрити с коралови пясъци, върху които са се формирали бедни варовикови почви. Върху тях растат само панданус, кокосова палма е няколко вида храсти.
Климат е тропичен, влажен. Най-горещите месеци са декември, януари и февруари, а най-прохладния – август. Температурата на въздуха целогодишно се колебае между 24° – 32°С. От април до ноември на островите господстват югоизточните пасати, а от декември до март често връхлитат урагани, съпроводени с поройни дъждове. Годишната сума на валежите е около 3000 mm.«Океания, Москва, 1982 г.» – Токелау, стр. 372.
Название на остров, алтернативно название, (английско изписване) Площ, km² Население (2006 г.) Координати Откривател (дата и година на откриване) атол Атафу (Дук ъф Йорк) (Atafu) 2,03 570 Джон Байрон (21 юни 1765) атол Нукунону (Дук ъф Кларенс) (Nukunonu) 5,46 350 Едуард Едуардс (12 юни 1791) атол Факаофо (Боудич) (Fakaofo) 2,63 460 Стивън Крокър (1839) История Атолите са заселени през V-VI в. от преселници от Самоа; 21 юни 1765 г. – открити са от английския мореплавател Джон Байрон; ХVIII в. – островите са нападани от перуански роботърговци; 1877 г. – стават британски протекторат; 1925 г. – Великобритания предава Токелау под управлението на Нова Зеландия; 1948 г. – островите са включени в състава на Нова Зеландия; 1977 г. – получават самоуправление.
Държавно устройство ООН признава територията като автономна територия. Държавен глава е монархът на Обединеното кралство.
Островите се управляват от администратор, назначаван от правителството на Нова Зеландия. Има местен управляващ орган – Съвет на старейшините, избиран за 3 години. Главен орган на управление – Генерален фоно. Въоръжени сили няма.
Стопанство Парична единица е новозеландският долар. Страната получава по 4,3 млн. щатски долара годишна помощ от Нова Зеландия. БВП за година е около 1000 щ.д. на човек.
Туризмът е слабо развит, но през последните години се засилва ролята му в стопанството на страната. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 27:12:61. Традиционното стопанство е свързано с риболова, свиневъдството, отглеждане на тропични култури и производството на копра.
Население Население – 1380 души (2008 г.). Гъстота – 136,4 д./km2. Естествен прираст – 19. Етнически състав – токелауанци 62,8%, токелау-самоански метиси 35,6%, други 1,6%. Официален език – английски и токелау. Азбука – латиница. Неграмотни – 11%. Религиозен състав – християни (протестанти 65,8%, католици 34,2%). Административен център – Факаофо (261 жители). Административно деление – 3 атола (Атафу, Нукунону, Факаофо)
Вижте също
Полинезийско мореплаване
Източници
Категория:Острови в Тихия океан