Василий Кандински () е руски художник и теоретик на изкуството, работил главно в Германия и Франция. Кандински е експресионист и е провъзгласен за баща на абстракционизма. Partsch, Susanna (2006): „Die 101 wichtigsten Fragen zur modernen Kunst“, стр. 48.Кратък преглед на историята на абстрактното изкуство , сайт на Centre Pompidou. Посетен на 2.08.2012 г.

Първите му абстрактни творби са акварели . Преминава през три етапа на своето творчество: Биография на Кандински по случай изложба на творчеството му в Тюбинген, публикация през април 1999 г. Посетен на 2.08.2012 г.Биография на Кандински в Art directory, посетен на 2.08.2012 г. I – Импресия. Пряко впечатление от външната природа. II – Импровизация. Спонтанен несъзнателен израз на вътрешните процеси. Поставя началото на абстрактния експресионизъм. III – Работи композиции. Образувани от вътрешното състояние на духа. Те са педантично изработени след дълъг процес на скици, ескизи и композиционни решения.

Василий твори и живее първоначално в Мюнхен и после в Русия, но поради условията на руския комунизъм – цензурата на тоталитарния режим – е принуден да емигрира. Първо поема преподавателска дейност в Баухаус в Германия, като след закриването на школата от националсоциалистите избягва в Париж.

Биография Детство и образование Василий Кандински е роден в заможно московско семейство, търгуващо с чай. Фамилията впоследствие се мести в Одеса. Бащата, Василий Кандински – старши, е от Източен Сибир, а майката, Лидия Тичеева, е московчанка. Родителите му се разделят по време на детството му и Василий младши израства почти без баща и е отгледан предимно от леля си Елизабета Тичеева.Düchting, Hajo (2000): „Wassily Kandinsky“, стр.7. След като завършва училище следва право, икономика и етнология в университета Ломоносов през 1886 година. По време на следването си рисува и посещава изложби.Магията на Сибир. Василий Кандински като етнограф и шаман . ZDF Aspekte. Първо излъчване 21 октомври 2006. През 1892 г. става асистент към Юридическия факултет на Московския университет и се жени за братовчедка си Анна Чемякина.

Отказва работа в университета в Тарту, Естония през 1896 г. Вместо това избира рисуването и се мести в Мюнхен, където между 1897 и 1899 г. следва в частната школа по рисуване на Антон Ажбе, а от 1890 г. в Художествената академия в Мюнхен при Франц фон Щук.Göttler, Norbert (2008): „Der Blaue Reiter", стр.16.

Основаване на „Фаланга“ и среща с Габриеле Мюнтер През 1901 г. Кандински е сред основателите на художествената група „Фаланга“ и принадлежащото към нея училище по рисуване. Отзивът е толкова скромен, че групата бива разпусната още през 1904 г. По време на преподавателската си дейност в този период се запознава с Габриеле Мюнтер, с която стават житейски партньори, въпреки че художникът е вече женен в Русия. През 1902 г. за пръв път излага в Берлинския сецесион. През 1903 и 1904 г. предприема пътешествия в Италия, Нидерландия и Северна Африка, освен това посещава и Русия. От 1904 г. е представен на Есенния салон в Париж (). От 1906 до 1907 г. живее в Севър край Париж. Мюнтер разказва за общия им престой там: „Докато бяхме с Кандински през 1906 – 1907 г. в Севър, той не се поинтересува нито от Матис, нито от Пикасо, нито от който и да било друг известен художник.“Segieth, Clelia/Etta Stangel/Otto Stangel (2000): „Galeristen-Sammler-Museumsgründer", стр.158. След завръщането си в Мюнхен през 1908 г. двамата още същата пролет заминават за Южен Тирол, където продължават да рисуват в стила на късния импресионизъм.

Мурнау и Новата асоциация на художниците в Мюнхен

Мурнау ам Щафелзе се оказва важна стъпка в художественото развитие на Кандински. Там се стига до сътрудничество с Маране фон Верефкин и Алексей фон Явленски, които повлияват на стила и техниката му на рисуване.Fäthkep, Bernd (2008): "Werefkin und Jawlensky mit Sohn Andreas in der „Murnauer Zeit“". в: „1908 – 2008. Vor 100 Jahren, Kandinsky, Münter, Jawlensky, Werefkin in Murnau“, стр.54. Мюнтер и Кандински правят голяма крачка напред в творчеството си, като са вдъхновени не просто да пресъздават природата, а вместо това да се абстрахират от видимото и да му придадат екстракт.Eichner, Johannes (1957): „Kandinsky und Gabriele Münter. Von Ursprüngen moderner Kunst“, стр.89.Salmen, Brigitte/Annegret Hoberg (2008): „Um 1908. Kandinsky, Münter, Jawlensky und Werefkin in Murnau“. в: „1908 – 2008. Vor 100 Jahren, Kandinsky, Münter, Jawlensky, Werefkin in Murnau“, стр.16. За кратко време Кандински и Мюнтер се превръщат в експресионистични художници. В този период Кандински се запознава с Рудолф Щайнер, чиято теософия и след това антропософия оказват влияние върху по-нататъшното му творчество.Becker, Kurt E. (1984): „Anthroposophie. Revolution von innen, Leitlinien im Denken Rudolf Steiners“. стр.73 заедно с: , , (посетени на 2 февруари 2006)

Възможно е след първия съвместен престой в Мурнау отношението между двете двойки да се е влошило за известно време. За това говори фактът, че по Коледа 1908 г. Верефкин, Явленски, Адолф Ербсльо и Оскар Витенщайн сами провъзгласяват идеята за Нова асоциация на художниците в Мюнхен (НАХМ, ). Macardé, Valentine (1971): „Le renouveau de l’art picturale russe 1863 – 1914“, стр.135 и сл.Hoberg, Annegret/Titia Hoffmeister/Karl-Heinz Meißner (1999): „Anthologie“. в: "Der Blaue Reiter und das Neue Bild, Von der „Neuen Künstlervereinigung München" zum „Blauen Reiter“", стр.29 Мюнтер и Кандински първоначално не са включени в проекта. Това продължава да ядосва Кандински години наред, Lankheit, Klaus (1983): „Wassily Kandinsky/Franz Marc, Briefwechsel“, стр.29.което донякъде обяснява колебанието му да поеме управлението на НАХМ през 1909 г. Поради разномислие с художника Чарлс Йохан Палмие Кандински въвежда т.нар. правило на четирите квадратни метра, означаващо, че всеки член на групата има правото да изложи по две картини не по-големи от 2 по 2 метра без намесата на жури.Hoberg, Annegret/Titia Hoffmeister/Karl-Heinz Meißner (1999): 'Anthologie. в: "Der Blaue Reiter und das Neue Bild, Von der „Neuen Künstlervereinigung München“ zum „Blauen Reiter“", стр.31. Самият той съзнателно нарушава това правило през 1911 г. Клубът е вписан в регистъра на град Мюнхен на 10 май 1909 г. Неговата цел е да организира изложби в Германия и чужбина. В този период Кандински се развива като абстрактен художник.

Синият ездач

През януари 1911 г. Кандински се отказва от председателството в НАХМ, след като бива критикуван заради все по-абстрактните му произведения и притискан да рисува „по-разбираемо“. Първоначално остава обаче член на Клуба.Lankheit, Klaus (1986): „Der Blaue Reiter Präzisierungen. Kunstmuseum Bern.“, стр.225. През юни същата година крои планове за собствени изяви извън НАХМ – „Арт алманах“, който първоначално мисли да кръсти „Веригата“ ().Lankheit, Klaus (1983): „Wassily Kandinsky/Franz Marc. Briefwechsel“, стр.41. Привлича Франц Марк като сътрудник, като му предлага обща редакция на книгата „Синият ездач“ ().

През лятото Кандински и Марк решават да се отцепят от НАХМ и подготвят тайно собствена изложба по времето на зимния салон на Клуба.Fäthke, Bernd (2000): „Der Blaue Reiter“. Във: Weltkunst (70/5), стр.905. Кандински рисува легендарното пано със значимото заглавие „Страшният съд/Композиция V“ (), което с над пет квадратни метра нарушава поставеното от самия него ограничение в размера. Fäthke, Bernd (2001): „Marianne Werefkin“. стр.178. На 2 декември представя картината на журито, което, разбира се, не я приема. Симулирайки протест Hoberg, Annegret (2004): „Franz und Maria Marc“, стр.72., Кандински и Марк напускат НАХМ, последвани от Мюнтер и Алфред Кубин. След повече от 20 години самият Кандински за пръв път проговаря за плана им с Марк, казвайки, че са очаквали случилото се и са били подготвили алтернативна изложба предварително.Kandinsky, Wassily (1960): „Unsre Freundschaft. Erinnerungen an Franz Marc“. в: Klaus Lankheit (1960): „Franz Marc im Urteil seiner Zeit“, стр.48.

През 1938 г. Кандински си спомня за времето на напускането му и основаването на „Синият ездач“ в писмо до Галка Шайер, немско-американска художничка и галеристка:

На 18 декември 1911 г. е открита първата изложба на редакцията на „Синият ездач“ в галерия Танхаузер, Мюнхен.von Lüttichau, Mario-Andreas (1992): „Die Moderne Galerie Heinrich Thannhauser in München“ в: „Avantgarde und Publikum: zur Rezeption avantgardistischer Kunst in Deutschland 1905 – 1933“, стр.299 и сл. Паралелно с изложбата ѝ е издадена и представена книгата на Кандински „Относно духовното в изкуството, особено в рисуването“ ().Kandinsky, Wassily (1912): „Über das Geistige in der Kunst, insbesondere in der Malerei“. 1. Auflage), 1. издание. Става дума за публикация, силно напомняща на книгата, озаглавена „Основни проблеми в рисуването. Книга за художници и преподаватели“ (, написана от Рудолф Чапек, ученик на Верефкин и Явленски. Въпреки че знаел за книгата, и двете писмени произведения се припокриват в голяма степен, Кандински не я цитира.Czapek, Rudolf (1908): „Grundprobleme der Malerei, Ein Buch für Künstler und Lernende“.Fäthke, Bernd (2004): „Jawlensky und seine Weggefährten in neuem Licht“, стр.109. Половин година по-късно, през май 1912 г. излиза алманахът „Синият ездач“.Salmen, Brigitte (1998): „Einführung“. в: „Der Almanach „Der Blaue Reiter“, Bilder und Bildwerke in Originalen“, стр.11. Планираните последователни книги не се публикуват за сметка на това през 1914 г. излиза второ издание с нов предговор от Франц Марк.„Der Blaue Reiter. Vorwort zur zweiten Auflage“. zeno.org, посетен на 9.04.2011 г. Събраните мисли в тази книга са с основно значение за по-нататъшното развитие на абстрактното изкуство.

През 1912 г. Кандински прави дизайна на флакон за най-старата фабрика за парфюми в света Йохан Мария Фарина в Кьолн.

Завръщане в Русия

Една година след началото на Първата световна война Кандински излага своята творба „Импровизация №27“ на „Арсеналската изложба“ () в Ню Йорк и на „Първия немски есенен салон“ () в Берлин. От 1914 г. не може да пребивава в Германия и на 3 август избягва с Габриеле Мюнтер в Швейцария. Оттам продължава сам през Цюрих за Русия, където през ноември същата година се устройва в Москва.Becks-Malorny, Ulrike (2007): „Kandinsky“, стр.94.

Кандински получава различни професури и основава собствена „Академия на художествените науки“ ()Krens, Thomas (1998): „Rendezvous. Masterpieces from the Centre Georges Pompidou and the Guggenheim Museums“, стр.647. На 11 февруари 1917 г. се жени за втората си жена Нина Андреевска, след като още през 1911 г. се е развел с първата си жена и е скъсал с Габриеле Мюнтер при последната им среща в Стокхолм през 1916 г.

През януари 1918 г. Кандински става член на „Отдела по изобразителни изкуства“ в Просветния комисариат на СССР „Наркомпрос“ (). Най-висшата си функционерска позиция заема през 1920 г. като ръководител на Института по художествена култура () в Москва, където се среща с водещите художници на руския авангард като Казимир Малевич, Владимир Татлин и Александър Родченко.Riese, Hans-Peter (2009): „Die sieben russischen Jahre. Der bekannte und unbekannte Kandinsky in Moskau“. стр.66 в: „Von der Avantgarde in den Untergrund. Texte zur russischen Kunst 1968 – 2006“. Кьолн, 2009. След Руската революция (1917) загубва наследеното от чичо му богатство. През 1920 г. умира тригодишният му син Всеволод.