Рòсен или Росна (, Ситария, до 1926 година Ρόσνα, Росна) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География Селото е разположено в Леринското поле, на 15 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) на Елешката река.
История В Османската империя В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Осна с 16 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333 В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Растна като българско село.Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Росен (Rossène) е посочено като село с 45 домакинства със 110 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Росенъ (Росна) има 400 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Росен е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 60 къщи.
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в селото има 480 жители, всичките българи екзархисти. В селото е отворено българско училище.
През ноември 1903 година селото е посетено от българския владика Григорий Пелагонийски, който раздава помощи за пострадалото българско население. Владиката е посрещнат от всички селяни и селския свещеник Атанас. Наум Темчев, който придружава Григорий, пише: „Това село брои около 70 български кѫщи и цѣлото е чифликъ на братя Робеви отъ Битоля“.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Росна (Ρόσνα), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 349 „схизматици българомислещи“.
В Гърция През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Росна има 70 къщи славяни християни. В 1926 година селото е прекръстено на Ситария. В 1932 година в Росен има 110 „българоговорещи“ семейства, от които 105 „с изявено българско съзнание“. В междувоенния период в България се изселват само осем семейства. В 1945 в селото има 856 „славофони“, 600 от които с „негръцко национално съзнание“, 56 с гръцко и 200 с „неустановено национално съзнание“.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Росен на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Кулочка Κουλότσκι Прасинорема Πρασινόρεμαрека на З от Росен, ляв приток на Росенската река Ситска Σίτσκα Ситариотико Σιταριώτικο река Синячка Σινιάτσικι Ликорема Λυκόρεμαрека на З от Росен, ляв приток на Росенската река Цинса Τσίνσα Ситаротопос Σιταρότοποςвръх на И от Росен (675 m) Църни брег Τσάρνι Μπρέκ Кокинохома Κοκκινόχωμαвръх на ЮИ от Росен (691,7 m)
Преброявания 1913 – 552 жители 1920 – 488 жители, 97 семейства 1928 – 590 жители 1940 – 805 жители 1951 – 805 жители 1961 – 847 жители 1971 – 714 жители 2001 – 812 жители 2011 – 718 жители
Забележителности В селото има няколко църкви – „Свети Атанасий“, „Свети Георги“, „Свети Козма“ и „Свето Рождество Богородично“.Официален сайт на бившия дем Вощарани
Личности Родени в Росен Димитри Шумбашев, български революционер от ВМОРО, по-късно гръцки комунист Сотир Митрев (1932 – 2009), деец на македонистката емиграция в Австралия Ставри Илиев (1868 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията Трайко Русев (18 август 1874 – ?), деец на ВМОРО от 1902, ръководител на росенския революционен комитет и войвода на селската чета от 1903 до 1911 година
Външни препратки Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.
Бележки
Категория:Села в дем Лерин